Любвеобилни супермени, срамежливи малчугани, красноречиви ерудити – обединявайте се! За да превърнете процеса на ухажването в истинско изкуство, с което да радвате любимите си.
Времената се менят, променяме се и ние. Мъжът, целуващ ръка на дамата, предизвиква усмивки. Но всъщност в това, че времената са се променили, няма нищо лошо. Важното е да не забравяме, че ухажването не са само красиви жестове и подходящи думи, казани в подходящото време на подходящото място. Ухажването крие или по-точно носи чувства. Това е процес, в който двама души говорят на езика на любовта. И за да е успешен този процес, се налага от време на време да се интересуваме от вкусовете, желанията и тайните на другия. Така че…
От женска гледна точка
Не обичаме…
– самонадеяните и самовлюбени ухажори, които не могат да не демонстрират собствената си изключителност. И когато се налага всяка вечер да се вслушваме в монотонните им монолози, със сигурност ще предпочетем да си легнем сами;
–  тези, които един час след запознанството вече мислят за секс; и въобще според мен най-големият гаф в едно ухажване е неговата липса;
–  мъжката увереност, че един-единствен жест като този да поръчаш на сервитьора да поднесе на дамата, която си харесал, чаша вино, може да гарантира взаимност отраз;
–  откровенията, споделени още на първата среща;
–  серията джентълменски жестове – традиционният букет от рози и кутията бонбони, които обаче не са последвани от тъй желаното мило отношение. Пък и какво толкова ще му струва да ни заведе на романтична вечеря в планината например?
–  когато в наше присъствие кандидат-ухажорът ни неприкрито разглежда други жени;
–  когато нашето категорично “не” се приема като “може би” или “да”… Може и да сме загадъчни натури, но тридесет и третото “не” си е чисто “не”, нали?
Обичаме…
– интелигентните и внимателни събеседници, умеещи не само да говорят, но и да слушат;
– нежните, приятни думи, предназначени само за нас, напомнящи по-скоро откровения, отколкото комплименти;
– екстравагантните и неочаквани подаръци, които не са толкова скъпи, колкото показващи отношение и изобретателност;
– да ни носят на ръце… (и в буквалния смисъл);
– да ни карат да се чувстваме желани и привлекателни;
–  когато той помни всичките ни годишнини;
–  да чуваме отново и отново “Обичам те”.
От мъжка гледна точка
Не обичат…
–  когато очите на девойката напомнят на калкулатор, който сканира и пресмята достойнствата им;
–  да ги сравняват със съперниците им;
–  секс още на първата среща;
–  да слушат неприлични думи от устата на нежната им половинка;
– настойчивото желание на Ева да се омъжи на всяка цена, както и въпроси като: “Какви са твоите планове за бъдещето?”
Обичат…
–  да бъдат най-добрите, ама най-най-добрите… (и да им го казват!)
–  да се чувстват силни и незаменими;
– да правят изненади;
– да показват своя блестящ ум и интелигентност;
– да изглеждат в нашите очи като истински мачовци.

Изводът от всичко казано дотук е един: а именно, че и жените, и мъжете обичаме едно и също – да ни разбират, да ни оценяват, да ни даряват със 100-процентово внимание. Ако можем да го дадем, можем и да го получим.