Не е възможно да се разберат психологическите  особености в поведението на двата пола, без да се знаят биологическите. Безспорно мъжете и жените се отличават по телосложение, физическа сила и състав на хормоните. Но тази разлика задължително се забелязва и в поведението.
В момента на зачеването единственото отличие между мъжките и женските ембриони се заключава в това, че женският ембрион съдържа две Х-хромозоми, а мъжкият – хромозоми Х и У. В течение на първите шест седмици от бременността мъжките и женските ембриони се развиват съвършено еднакво. Едва след това в мъжкия ембрион започва да работи У-хромозомата, която подтиква организма на плода да изработи хормон, който се нарича тестостерон. Нивото на тестостерона е показател за агресивността у представителите на двата пола. Тъй като нивото на тестостерона в организма на мъжете е винаги по-високо, много физиолози смятат, че мъжете биологически са предразположени към агресивност и враждебност.
Известно е, че още с раждането си поведението на бебетата момчета  се отличава от това на момичетата. Обикновено момченцата са по-подвижни, игриви, често плачат и  в много по-голяма степен са склонни да изследват обкръжаващия ги свят. От друга страна, родителите са склонни да оставят момченцето да плаче по-дълго, докато почти веднага се стараят да утешат момиченцето.
Формирането на личността на момичетата и момчетата върви по различни пътища, което става първопричина за различния начин, по който мъжете и жените възприемат света, както и за различното им поведение в живота. За всяко дете (момиче или момче) майката е първият човек, с когото детeто се идентифицира. Малките момиченца се учат да бъдат жени, копирайки поведението на майката. Но какво правят момчетата? Те не са в състояние да се превърнат в мъже, ако се ориентират от поведението на майката. Следователно, за да станат мъже, те трябва да се отличават от нея. Така момчетата започват да развиват чувство за самобитност, култивирайки в себе си съзнание за собствените отлики от всичко женско.
Понеже чувството за самобитност у момичетата се развива чрез идентификация с майката, техните отношения с обкръжаващия свят се базират на зависимостта от другите хора и привързаността им към тях. Момичетата се учат да бъдат внимателни, рано осъзнават необходимостта да мислят предимно за другите. В здравите семейства момичетата растат обгрижващи, състрадателни и отстъпчиви. За жените главна ценност са човешките взаимоотношения. Жените се учат да възприемат всички тънкости на общуването между хората, ценят и поддържат добрите отношения. Те винаги се безпокоят от това как другите ще оценят тяхното поведение.
При момчетата всичко е обратно. За да се отличат от майката, те се учат да не бъдат състрадателни и отстъпчиви. Самобитността на мъжете се базира върху тяхната независимост, на подчертаване на тяхното различие.
Специалистите твърдят, че за детето играта е своеобразна работа. В игрите на момчетата винаги присъства конфликтното състезателно начало. Момчетата се учат да спорят с противника. Ако играта е сложна и изисква план, момчетата излъчват лидер, своего рода организатор. Още от деца те се борят за статус в мъжката йерархия. Игрите на момчетата обикновено са извън дома: на улицата, в парка. Още от малки момчетата се учат да отделят домашния бит от играта, а по-късно и от работата.
Игрите на момичетата са игри със съвършено друг тип поведение. Участието в тях развива способност към сътрудничество. Игрите на майки-дъщери или на кукли са ролеви, в които отсъства елементът на съревнованието. Момичетата обикновено не играят в големи групи и тъкмо по тази причина не им е необходимо да развиват организационни навици, както и да играят по жестоките правила на мъжките игри. В играта на майки и дъщери участват само няколко души, които се стараят да си взаимодействат и затова правила не са необходими. Момиченцата играят предимно вкъщи и не отделят домашния живот от играта. Те не ценят победата и поддържането на добри отношения за тях е важен начин за утвърждаване на собственото превъзходство. Усъвършенствайки навика на общуването, те се учат да се допълват една друга, а не да изпъкват като победители. Следователно са лишени от възможността да придобият работещи навици за излизане от конфликтна ситуация.
Порасналите момчета, вече мъже, пренасят своя хъс по отношение на определяне на правилата и на работното си място. Те и там обсъждат правилата с не по-малък ентусиазъм от този, проявен на детската площадка.
Порасналите момиченца, вече жени, продължават да ценят човешките отношения повече от служебните правила. Ако почувстват, че те са  прекалено жестоки и сковават тяхната активност, жените предпочитат да ги нарушават или изменят, но отказват да следват „глупави правила“.
Така че, мили дами, не се мъчете да „превъзпитате“ мъжа, а се постарайте да разберете поведението му в една или друга ситуация. Ако пък се изхитрите, познавайки „врага“, да го манипулирате, като играете по неговите правила, направо ще надминете себе си.