Kонкурс! За най-романтично и поетично любовно писмо – част 3

amor-cute-letter-love-post-mail-Favim.com-128037И така – конкурсът ни за любовно писмо продължава с пълна сила. Благодарим ви, че ни изпращате своите съкровени думи. Представяме ви писмото на 19-годишната Люси Бохос Папазян.
„Мили мой,
Някои твърдят,че истинска любов няма,че тя е единствено в приказките и по филмите,но дали наистина е така,ти как мислиш?! Само който я е изживял знае, че такова нещо като разтърсваща, завладяваща любов наистина съществува. Не е лесна да станеш част от такова изживяване, да чувстваш, че земята под краката ти може да се срине всеки момент, да изтръпва всяка твоя тъкан при мисълта за любимия човек, да бъдеш като един слепец,невиждащ нищо друго освен любов.
Завинаги ще запомня деня, в който те срещнах. Беше толкова интересно запознанство, неочаквано вълнуващо. От самото начало усетих нещо различно в теб, което беше скрито зад погледа ти, беше друг, различен, но истинската ти същност  беше скрита някъде отвъд…Душата ти е фина като перце,непонятно крехка. А сърцето толкова голямо, толкова чувствително. В това сърце се влюбих аз. То ми подари всичко, от което имах нужда, всичко което ми бе отнето. Бях ранена, изгубена някъде в пространството, но ти ме откри и излекува всяка рана с търпението си, изпи сълзите ми и ми дари спокойствие. Когато ти се отдадох за пръв път, чувствата, които ме обляха…безсилна съм да опиша ,беше като сън, като нереално съществуване. Тази нежност беше опиат за мен. Всеки допир беше този бленувания, дългоочаквания миг, който ме пренасяше в друго измерение. И до ден днешен е така. Когато се целуваме, се целуваме с душа, с онази страст,която изсмуква всяка капчица сила от телата ни и те са принудени да се насладят едно на друго. Ти за мен си мисъл,копнеж,любов…сила. Очите ти, мили  те са отражение, в което се оглеждам всеки път, когато съм тъжна. А, когато съм в преградките ти сякаш съм в пашкул и никой и нищо не може да ме уязви. Всеки път усмивката ти дълбоко ме жегва ,прави ме щастлива,осъзнавам, че и аз ти давам достатъчно от себе си. Наслаждавам се на всеки миг  с теб и мечтая всичко неизживяно да преживеем заедно,всяка трудност,всяко желание. С теб сме толкава различни и едновременно толкова еднакви. Аз съм Венера,ти си Марс,аз съм огън, ти си вода. Различията ни привличат още повече,несъзнателно се допълваме в идеите,в проблемите,в решенията…  Разбира се се караме, но къща без комин няма и луната понякога трепери, забулена в мъгла а сдобряванията са още по сладки. Болката,която си причиняваме е ненужна, това е загубена време, в което бихме могли да сме щастливи, но се случва, за да разберем грешките си и добре, че се случва, защото е изпитание за любовта ни, разбираме какво е готова да преживее. А когато те няма,… о колко боли, когато си далеч, сякаш времето спира, в очакване на завръщането ти, сякаш част от мен липсва, сякаш си изтръгнал сърцето ми. Тогава плача, а вятърът събира сълзите ми и ги праща при теб в приказки за лека нощ. Искам да ти се извиня за всеки път, в който съм те оскърбила по един или друг начин и съм ти причинила болка. Съзнанието ми е запаметило малкото моменти,в които лицето ти е било в сълзи… Много рядко срещано за мъж. Признак за чувствителността и любовта ти към мен…Благодаря ти за всичко това,което направи за мен,за всички прекрасни спомени и най вече,за това че ме караш да се чувствам обичана и специална жена,изслушваш ме,проявяваш разбиране,съветваш ме и никога не ме оставяш сама в трудности. Винаги знаеш как да ме накараш да се чувствам добре.
Не можем да знаем дали любовта ни ще е вечна,но с блясъка, с който слънцето изгрява и луната осветява земята така се надявам тръпката ни да гори вечно,да се жадуваме по същия страстен начин.  Така та чак до безкрая, когато ще ти подаря душата и тялото си,за да сме отново едно цяло…“

7 мисли по темата “Kонкурс! За най-романтично и поетично любовно писмо – част 3

  1. Вричане в любов
    Сърце за сърце.
    Любов за любов.
    Звезди и море.
    Небе и роса.
    Аз.
    Ти.
    Аз твоя.
    Ти мой.
    Сърце за сърце.
    Сърце и любов завинаги.

  2. Писмо до теб

    Вдигни очи!
    За мен вдигни очи!
    Защо?
    Не питай!
    Просто погледни ме!
    Помилвай ме и просто помълчи…
    И ако искаш двама да мълчим.
    Защо?
    Не питай!
    Ти ще разбереш – загледай се в погледа ми влажен.
    Те вместо мен ще ти кажат.
    В тях блести една сълза, а твоят смях се носи като птичка в небето.
    Ръцете ти са клонки на бреза, а аз живях без сини небеса, без пролети, без цъфнали надежди.
    Очите ти са капчица роса, в които небесата се оглеждат.
    В моите нощи нямаше луна, защото ти беше далеч от мен.
    В очите ти жадно надничам.
    През тях се вижда твоето сърце, затова толкова много те обичам.

  3. Сърцето ми никога няма да спре да бие – невъзможно е.
    Ще те обичам, докато сърцето ми спре да бие.
    Сърцето ми кърви, когато си далеч от мен.
    Сърцето ми е буря от емоции.
    Очите ми виждат само теб.
    Ръжете ми ще докосват само теб.
    Устните ми ще целуват само теб.
    Лесно беш да се влюбя в теб, но много трудно да те забравя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *