Валентинки валят в конкурса ни за любовно писмо

Здравейте, приятели! Много се радваме, че конкурсът ни за любовно писмо е събудил интереса ви. Ето няколко откъса от първите писма, пристигнали в пощенската ни кутия.

На стихията, която ме плени
Огненият Пламен

Стоях си замечтана късно вечерта,
прикована от магнитното поле,
леко поклащаща се от порива на слънчевия вятър,
в очакване на сбъдването на моите съкровени молби,
когато се появи ТИ – отговорът на моите сбъднати мечти!“
(С Много Любов, реещата се в щастието Йонка)

*************************************************************

„Любими мой,
сега когато съм сама,
реших писмо да ти напиша,
макар че мислите си не мога в ред да подредя,
аз искам с малко думи чувствата си към тебе да опиша.
Без грешки, без поправки, без преструвки…
Написах го с трепереща  ръка,
подписано с безброй целувки…
Ще запечатам в него и своите от щастие сълзи,
които капят върху листа, когато го отвориш ти….
Ще разбереш за теб как страдам и колко много мисля…
С думи малко е да ти напиша колко много те Обичам!
За дните всичките, за нощите ни будни…
За болките, тревогите, усмивките,
за пърхащите в стомаха пеперуди!…
Стих да ти напиша? Не мога!
Нямам в себе си толкова думи…
За магията тиха и бурна,
за Любовта в очите ни, за топлината
на багрите помежду ни!“
(Маги Стоянова)

*************************************************************


*************************************************************

„Обичам те от сърце. Мил си ми, по-ценен си ми от всички блага на таз земя.
Без теб животът и светът за мене губят своя интерес. В душата ми пее песен на любовта.
Под нейната увлекателна мелодия аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават славната цел в живота ми и това съзнание не само не ме тревожи, а напротив, ме изпълва с щастлива радост.

Честит Св. Валентин!“
(Иванка Марчева)
*************************************************************

„Очите ти гледат ме с радост и в моята обич една, единствена болка от сладост, за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите да палиш, да срещаш луна, да бродиш във утро измито от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе в животa нелек и суров, за тебе да бъда потребен, за мен ти да бъдеш Любов.“
(Кристиана Георгиева, Русе)
*************************************************************
„Когато заедно сме аз и ти,
времето така лети…
Ти си целият ми живот –
без теб съм като самолет без пилот!“
(Бонка Янкова, Димитровград)
*************************************************************
„На моята любима и единствена половинка Пламен

Обичам те. Искам те. Мисля те. Усещам те. Страдам те. Нямам те.“
Странно нещо е любовта. Болест, от която не искаш да се излекуваш. Рана, която не искаш да заздравее. Сън, от който не искаш да се събудиш.
Обичам те, защото макар и да знаеш всичките ми несъвършенства, не ме съдиш.
Обичам те защото никога не се отказваш от мен.
Обичам те, защото ти ме вдъхнови да следвам мечтите си.
Обичам те, защото ти ми даваш цялото си време и внимание.
Обичам те защото ние споделяме едни и същи мечти…“
(Зорница Михова)
*************************************************************
„Скъпи мой,
няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо.
Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубена. И чрез теб започнах да се намирам. Неведнъж ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Неведнъж, ти беше ушите, с които чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше този, който ме хвана за ръка, когато пътят бе до кръв трънлив, и ти бе този, който подаде ръката си, за да споделиш с мен пътя, обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си ,когато се изгубвах из хората. Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.
Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценна съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях не може да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг няма тези пъстри акварели, никой друг не може да рисува тези цветя…
Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми истинската любов, без която не мога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам. А това да това е най-истинското изкуство…“
(Ивелина Русенова, гр.Чирпан)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *