Още писъмца от нашия конкурс, утре обявяваме победителите!

Здравейте, приятели! Нашият конкурс за любовно писмо стигна до своя финал, наситен с много чувства и любовни слова. Радваме се, че събудихме страстта ви към писането. Ето няколко откъса от последните пристигнали в пощата ни писма. Утре сутрин ще обявим и победителите, закъсняваме с един ден от обявения предварително срок, защото журито има доста листи за четене… Победителите ще получат като награда продукт на марката Avène – от новата серия, Avène BODY – хидратиращ топящ се балсам за тяло, рамка за снимки, книги.

„Ти си… Първата ми действителна среща с любима история. Моето първо вглеждане. Моето първо смиряване. Моето начало. Моето бъдеще. Моите мечти. Моята реалност. Моята реалност в сънищата ми. Моето неизживявано минало. Моето неизживявано бъдеще. Моето първо така желано нещо.  Искам да си здрав, благословен, бъди неуязвим. Натрупай повече мечти отколкото реалността може да разруши. Обичам те.“ (Камелия Романова)

 

http://suvetizalubov.com/wp-content/uploads/2010/02/hearts.jpg
„Аз копнея с теб да остарея и до късно в теб поглед аз да рея до безкрайността и безбрежието в света на любовта.  За мен по-прекрасно чувство няма от това да се будиш от любов и да тръпнеш в миг един да дариш с усмивка своя мил, любим. Любя те в сърцето си безкрайно. Ти за мен си любовта омайна. Слънцето огрява те с лъчи и дарява ти любовен пламък и мечти. Много те обичам аз и в този свиден час любовта си волна аз дарявам я на теб и изпълвам се с омайността на пойна птица и в безкрайността на китната чутовна шир аз мечтая за небесен мир и любов по-силна от живота тленен, а душата ми е твоя вярна спътница и ще бъде редом с теб, където пожелаеш. Аз ти благодаря за жертвите и милите ти думи, за твоето присъствие в живота ми. За теб с усмивки ще обвия всеки миг, с целувки ще докосна всяка изминаваща минута, с прегръдки ще покрия всеки час и с нежни погледи ще съзерцая всеки ден.“ (Деница Цонева Йорданова)

 

http://suvetizalubov.com/wp-content/uploads/2010/02/hearts.jpg
„Моята любов от Калина Веселинова Минкова

Казва всеки, че не си за мен,
но пак в стаята си тихо мечтая,
да те видя на следващия ден.
Много различни сме зная.

Мисля си обаче кога е краят,
на тази ми любов голяма,
заради която ума ми не ще задряма.
Дълга и студена,
мъка моя от съдбата определена.“

 

http://suvetizalubov.com/wp-content/uploads/2010/02/hearts.jpg

„Колко бързо минава времето, време през което нашата любов растеше, време, през което създадохме едно съкровище – нашият син, и време, през което останахме силни, упора един на друг, и заедно минаваме през бурите на живота. Щастлива съм да споделя живота си с най-великия мъж, който някога съм срещала. Все още ме очароваш и вдъхновяваш. Ти и нашият син сте причината за земното ми съществуване. Много те обичам.“ (Диана Андрова)

http://suvetizalubov.com/wp-content/uploads/2010/02/hearts.jpg
„Здравей, Любов моя!
Отдавна не съм ти писала. Животът с дете се оказа далеч не толкова лесен, колкото си го представяхме, но не бих го заменила за нищо друго. Обичам те! Искам да го знаеш! Искам да го помниш, когато не съм в състояние да ти го казвам! Не познавам по-отдаден и грижовен мъж от теб! Има жени по света, които никога не откриват своята сродна душа, силно вярвам, че съм една от най-големите късметлийки на планетата!
Познавам те отдавна, ако някой ми беше казал преди 15 години, че с теб ще бъдем семейство, сигурно щях да се смея с глас! Но ето, че 15 години по-късно, след драматични връзки, тежки раздели, неволи и болка, аз празнувам четвърта годишнина с най-прекрасния мъж на света! Обичам те!
Преди години вярвах, че романтично е да водиш жената на вечери, да й подаряваш цветя, подаръци, бижута… Но не знаех какво е един мъж да ти подари себе си! Не знаех какво е да отдадеш себе си на друг и да се чувстваш цял и завършен! Преди 5 години ти ми каза, че си мъжът на живота ми, просто аз още не го знам! Беше прав! Сега го знам! И нашият син ще го знае! За да може и той един ден да бъде мъжът на нечий живот!
Честита годишнина, Любов моя! Обичам те!“ (Ирина Цанкова)

http://suvetizalubov.com/wp-content/uploads/2010/02/hearts.jpg
„В безпорядъка на Вселената смесвам самота и тъга, слънцето задкулисно пее онази песен на радостта. Сипвам чаша смях в заспалото утро, прецеждам каймака на тишината.  Утайката е черна и все по-силно нагарча. Разпилявам време и вятър в онова вечно безвремие,  в което совите чертаят съдбата, а любовта е линия светла. Прегаря земята в тонове сиви,  а аз все по-често препъвам краката на онова смугло щастие, изскочило зад завоя и сянката ми скрило. Къде се е чуло и видяло щастие да те задиря?…Нека се видим. Може ли?“
(Евелина Огнянова Кованджийска)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *