Честно, нямате си представа колко самотни хора има в този свят. Разведени, разделени, търсещи любов. Хора, които са били излъгани, хора, които са страдали. И мечтаят да споделят чаша вино с любим човек. Да бъдат прегърнати, стоплени, гушнати. Страхотни мъже. Но самотни.

Не знам. Срещам ги, усещам ги, разбирам ги и ми се иска да им помогна. Ужасно тъпо е да разбият сърцето си, да попарят мечтите ти и после да останеш сам, в търсене на щастие.

Не знам къде грешим. И двата пола. Получава се някакво жестоко разминаване в очакванията.

Винаги са ме учили да давам. Независимо дали става въпрос за любов, за внимание, за обикновен, материален подарък. И аз давах. Е, в моя случай не получих много в замяна, бях наранена, но не до такава степен, че да затворя сърцето си. То винаги е било отворено за новото, за доброто, за любовта.

През последните месеци обаче срещам хора, които са били толкова наранени, че са загубили способността си да общуват с противоположния пол. Силни мъже, които успяват в своята професия, имат страхотен социален статус и в същото време са ужасно несигурни в отношенията си. Като загубени малки момченца, които имат нужда просто от една прегръдка, толкова уморени са душите им.

Много е тъжно това. Защото колкото самотни мъже има, толкова самотни жени се опитват да намерят своята половинка.

И стигам до извода, че и мъжете, и жените сме ужасно извратени. Харесва ни да сме с кофти хора, които се държат гадно с нас, а когато срещнем някой нормален, романтичен и готов да ни даде всичко човек, се държим с него като кучки.

А е толкова лесно. Да бъдеш открит. Да сложиш картите на масата. Да се усмихнеш. Да подадеш ръка. Толкова е лесно да направиш крачка напред. И са спечелиш едно сърце. Забравете за скритите послания, за игричките, за това колко време трябва или не трябва да се обаждате, да се криете. Какъв е смисълът. Любовта е красива сама по себе си. Тя няма нужда от сценарии.

Любовта, онова красиво чувство, което свива стомаха при мисълта за първото докосване, не обича игрите. Тя иска свобода, споделяне, отворено сърце, тя търси подкрепа и мъничко мисъл за другия. Дори не бих го нарекла точно романтика. А мислене. Да мислиш за другия като за своята дъга, като за слънчев лъч, който озарява деня ти и стопля сърцето ти, когато му е студено.