Честно, нямате си представа колко самотни хора има в този свят. Разведени, разделени, търсещи любов. Хора, които са били излъгани, хора, които са страдали. И мечтаят да споделят чаша вино с любим човек. Да бъдат прегърнати, стоплени, гушнати. Страхотни мъже. Но самотни.

Не знам. Срещам ги, усещам ги, разбирам ги и ми се иска да им помогна. Ужасно тъпо е да разбият сърцето си, да попарят мечтите ти и после да останеш сам, в търсене на щастие.

Не знам къде грешим. И двата пола. Получава се някакво жестоко разминаване в очакванията.

Винаги са ме учили да давам. Независимо дали става въпрос за любов, за внимание, за обикновен, материален подарък. И аз давах. Е, в моя случай не получих много в замяна, бях наранена, но не до такава степен, че да затворя сърцето си. То винаги е било отворено за новото, за доброто, за любовта.

снимка: Pixabay

През последните месеци обаче срещам хора, които са били толкова наранени, че са загубили способността си да общуват с противоположния пол. Силни мъже, които успяват в своята професия, имат страхотен социален статус и в същото време са ужасно несигурни в отношенията си. Като загубени малки момченца, които имат нужда просто от една прегръдка, толкова уморени са душите им.

Много е тъжно това. Защото колкото самотни мъже има, толкова самотни жени се опитват да намерят своята половинка.

И стигам до извода, че и мъжете, и жените сме ужасно извратени. Харесва ни да сме с кофти хора, които се държат гадно с нас, а когато срещнем някой нормален, романтичен и готов да ни даде всичко човек, се държим с него като кучки.

А е толкова лесно. Да бъдеш открит. Да сложиш картите на масата. Да се усмихнеш. Да подадеш ръка. Толкова е лесно да направиш крачка напред. И са спечелиш едно сърце. Забравете за скритите послания, за игричките, за това колко време трябва или не трябва да се обаждате, да се криете. Какъв е смисълът. Любовта е красива сама по себе си. Тя няма нужда от сценарии.

Снимка: Pixabay

Любовта, онова красиво чувство, което свива стомаха при мисълта за първото докосване, не обича игрите. Тя иска свобода, споделяне, отворено сърце, тя търси подкрепа и мъничко мисъл за другия. Дори не бих го нарекла точно романтика. А мислене. Да мислиш за другия като за своята дъга, като за слънчев лъч, който озарява деня ти и стопля сърцето ти, когато му е студено.