Затова моят съвет е – родители, научете децата си да бъдат щастливи. За мен това е най-важният урок, който всеки един родител трябва да е усвоил преди да даде живот.

Усещането за щастие се ражда с малкото същество и расте заедно с него с всеки изминал ден от живота му – първо несъзнателен, после и съзнателен.

Щастието е… Всичко, което ви кара да се усмихвате. Разбира се, щастието за малчо може да бъде новата играчката, книжката, някоя беля. Но то е някак мимолетно.

Много по-голямо е щастието да усещаш, че те обичат. Както и да знаеш и да можеш да обичаш. Да можеш да изразяваш емоциите си, чувствата си. Да можеш да споделяш и прощаваш. Да не се ядосваш, да си доволен от времето, прекарано със самия себе си. Да си щастлив, когато навън грее слънце, а ти се припичаш като гущер. Да си щастлив, когато навън вали дъжд, а ти минаваш през най-големите локви.

Да си щастлив, когато пътуваш с влакчето между Китен и Приморско, а вятърът развява косата ти. И дори след това да ти текнат сополите, ти вече си бил щастлив и свободен.

Да си щастлив от събирането на кестени в парка. От хвърлянето на камъчета в реката. От факта, че си намерил невероятно съкровище, заровено в земята – камъче с блясък на злато.

Щастието е в това да си желан. Да си обичан.

Понякога забравяме тези малки, щастливи моменти, които всъщност са големи обли камъни, с които децата ни строят своето голямо щастие в късна възраст.

Щастие е, когато мама и тате са горди с теб. Когато ти казват, че си страхотен. Когато споделят с другите, че най-умното и добро дете. Когато въображението ти е поощрявано, а не притъпявано, само защото ражда странни образи и истории. Когато вместо да ти се скарат, те оставят с часове да скачаш в локвите. Когато ти четат любимите комикси. Когато обикалят с теб с часове да търсите заровено съкровище…

Примерите са много. Идеята е една – щастието е във времето, което ни отделят, в чувствата, с които ни „обличат“ и в любовта, която получаваме още от малки.