Жената може да управлява, но нежно…

На Изток смятат, че без любов жената ще бъде неудовлетворена и няма да успее в живота. Тези схващания се потвърждават и от европейските социологически проучвания, според които повечето Еви смятат за най-важното нещо в живота си любовта и щастливия брак (не е задължително той да е узаконен в гражданското), които им дават защита и сигурност.
От древни времена на жената се възлага особена духовна мисия – да създаде благоприятна домашна атмосфера, с която да подпомага възхода на семейството. Повечето съвременни жени обаче не получават „домашното“ възпитание, които са имали бабите и майките им, казва философът Алексей Мередов. А древните ни предци са знаели как да подредят фигурките около огнището…
Мъжът – стопанин, жената – мениджър
Така на съвременен език могат да бъдат преведени древните разбирания за семейството. Животът под един покрив е преди всичко сътрудничество. Ето защо първо трябва да изберете подходящ спътник, който да е готов да „влезе в договорни отношения с вас“. Няма никакво значение колко е богат, красив, романтичен. Ако не споделя вашите чувства и идеали, не е подходящ за ролята на половинка. Например женят се двама влюбени, той си мисли, че „тя му е длъжна“, тя си мисли пък, че „той й е длъжен“. Няма сътрудничество, няма разбирателство, след шест месеца вероятно ще се разведат. Всичко това се случва, защото момичетата и момчетата не са научили „правилата на играта“ – стари колкото света – бракът трябва да се основава както на симпатии, така и на общи разбирания за дълбоките цели на съвместния живот. Казват, че успехът на едно семейство зависел 100% от жената. И това е в интерес както на семейството, така и на жената. Помислете: ако Ева вземе в свои ръце семейните дела, никой, дори мъжът й, не може да й попречи! Затова всяка жена трябва да е своего рода професионалист в сферата на взаимоотношенията.
Семейство = единство
Важно е жената да има доверие на партньора си. А той трябва да си е поставил такава цел в живота, която да не ви е неудобно да подкрепяте. Ако целта на Адам е само да се наслаждава на Ева и обратното, то между тях нищо няма да се получи. Хората са устроени така, че в един момент от излишъка на чувства се получава пресищане. Тоест ако мъжът и жената живеят само за да си доставят удоволствие и да се радват един на друг, те ще се преситят, скоро ще се появи недоволство, а накрая ще се разделят. Какво ни съветва древната мъдрост? Че съпругите или партньорките трябва да се стремят към  единение на материалното и духовното. Когато го постигнат, ще се превърнат в едно цяло с другия. Но ако има прогрес само в материалното ниво, скоро ще настъпи разочарование – от мъжа, от самата себе си, от живота. Когато между двамата партньори има пълна хармония, те изпитват защитеност, удовлетвореност, стабилност, увереност в собствените сили, любов към половинката и околните. Чувстват се пълноценни и успели – нещо, което се предава на всички около тях.
Подчинението не е равно на унижение!
Духът на съревнование, на стремеж към успеха и към доминиране  в семейството и обществото е характерен за силната половина от човечеството. Мъжкото „аз“ иска да бъде „шефът“, „босът“, то се стреми към почтително отношение и  одобрение. И ако нежно го ласкаят, всичко ще върви по мед и масло. А жената би трябвало да отстъпва леко, с чест. Съвременните дами обаче са научени да се стремят към мъжките цели и постижения, да съперничат на силния пол у дома и в офиса. Е, за работата няма да коментираме, там е необходим порив, за да успееш. Но що се отнася до дома – жени, не се стремете открито към властта! Ще нараните Адам, ще се натъкнете на неговото упорито противодействие и като слон в стъкларски магазин ще потрошите крехкото равновесие на връзката. Жените в древността са умеели чрез лека промяна в облеклото, тона на гласа, интериора и особеното съчетание на храните да управляват своите мъже. Уви, тези способности са като висш пилотаж за съвременничките ни. А не би трябвало.

Защо мъжете се държат лидерски, а жените – майчински?

Не е възможно да се разберат психологическите  особености в поведението на двата пола, без да се знаят биологическите. Безспорно мъжете и жените се отличават по телосложение, физическа сила и състав на хормоните. Но тази разлика задължително се забелязва и в поведението.
В момента на зачеването единственото отличие между мъжките и женските ембриони се заключава в това, че женският ембрион съдържа две Х-хромозоми, а мъжкият – хромозоми Х и У. В течение на първите шест седмици от бременността мъжките и женските ембриони се развиват съвършено еднакво. Едва след това в мъжкия ембрион започва да работи У-хромозомата, която подтиква организма на плода да изработи хормон, който се нарича тестостерон. Нивото на тестостерона е показател за агресивността у представителите на двата пола. Тъй като нивото на тестостерона в организма на мъжете е винаги по-високо, много физиолози смятат, че мъжете биологически са предразположени към агресивност и враждебност.
Известно е, че още с раждането си поведението на бебетата момчета  се отличава от това на момичетата. Обикновено момченцата са по-подвижни, игриви, често плачат и  в много по-голяма степен са склонни да изследват обкръжаващия ги свят. От друга страна, родителите са склонни да оставят момченцето да плаче по-дълго, докато почти веднага се стараят да утешат момиченцето.
Формирането на личността на момичетата и момчетата върви по различни пътища, което става първопричина за различния начин, по който мъжете и жените възприемат света, както и за различното им поведение в живота. За всяко дете (момиче или момче) майката е първият човек, с когото детeто се идентифицира. Малките момиченца се учат да бъдат жени, копирайки поведението на майката. Но какво правят момчетата? Те не са в състояние да се превърнат в мъже, ако се ориентират от поведението на майката. Следователно, за да станат мъже, те трябва да се отличават от нея. Така момчетата започват да развиват чувство за самобитност, култивирайки в себе си съзнание за собствените отлики от всичко женско.
Понеже чувството за самобитност у момичетата се развива чрез идентификация с майката, техните отношения с обкръжаващия свят се базират на зависимостта от другите хора и привързаността им към тях. Момичетата се учат да бъдат внимателни, рано осъзнават необходимостта да мислят предимно за другите. В здравите семейства момичетата растат обгрижващи, състрадателни и отстъпчиви. За жените главна ценност са човешките взаимоотношения. Жените се учат да възприемат всички тънкости на общуването между хората, ценят и поддържат добрите отношения. Те винаги се безпокоят от това как другите ще оценят тяхното поведение.
При момчетата всичко е обратно. За да се отличат от майката, те се учат да не бъдат състрадателни и отстъпчиви. Самобитността на мъжете се базира върху тяхната независимост, на подчертаване на тяхното различие.
Специалистите твърдят, че за детето играта е своеобразна работа. В игрите на момчетата винаги присъства конфликтното състезателно начало. Момчетата се учат да спорят с противника. Ако играта е сложна и изисква план, момчетата излъчват лидер, своего рода организатор. Още от деца те се борят за статус в мъжката йерархия. Игрите на момчетата обикновено са извън дома: на улицата, в парка. Още от малки момчетата се учат да отделят домашния бит от играта, а по-късно и от работата.
Игрите на момичетата са игри със съвършено друг тип поведение. Участието в тях развива способност към сътрудничество. Игрите на майки-дъщери или на кукли са ролеви, в които отсъства елементът на съревнованието. Момичетата обикновено не играят в големи групи и тъкмо по тази причина не им е необходимо да развиват организационни навици, както и да играят по жестоките правила на мъжките игри. В играта на майки и дъщери участват само няколко души, които се стараят да си взаимодействат и затова правила не са необходими. Момиченцата играят предимно вкъщи и не отделят домашния живот от играта. Те не ценят победата и поддържането на добри отношения за тях е важен начин за утвърждаване на собственото превъзходство. Усъвършенствайки навика на общуването, те се учат да се допълват една друга, а не да изпъкват като победители. Следователно са лишени от възможността да придобият работещи навици за излизане от конфликтна ситуация.
Порасналите момчета, вече мъже, пренасят своя хъс по отношение на определяне на правилата и на работното си място. Те и там обсъждат правилата с не по-малък ентусиазъм от този, проявен на детската площадка.
Порасналите момиченца, вече жени, продължават да ценят човешките отношения повече от служебните правила. Ако почувстват, че те са  прекалено жестоки и сковават тяхната активност, жените предпочитат да ги нарушават или изменят, но отказват да следват „глупави правила“.
Така че, мили дами, не се мъчете да „превъзпитате“ мъжа, а се постарайте да разберете поведението му в една или друга ситуация. Ако пък се изхитрите, познавайки „врага“, да го манипулирате, като играете по неговите правила, направо ще надминете себе си.

Скандалите ме правят по-красива…

Забелязвали ли сте за какво се карате с половинката си? Че той се опитва да ви дава акъл за нещо, което правите вие, и обратното – че вие се опитвате да го поучавате в нещо, което си може и сам… Тоест мога да заключа, че скандалите всъщност показват колко се обичат двама души. Не, в никакъв случай не искам да ви кажа, че за да върви връзката ви и да сте щастливи, трябва всяка седмица по два часа да се наддумвате. Просто искам да оправдая тези понякога абсолютно безполезни словесни престрелки, завършващи нерядко със сълзи и думи като “Мило, ще ме гушнеш ли…” и “Кажи колко ме обичаш”…
Да, в скандалите има нещо благотворно, дори съзидателно. Като в гръмотевичните бури. Природата се изчиства от лошотията си, а после изведнъж, когато грейне дъгата и небето стане прозрачносиньо, всички забелязват и оценяват красотата й. Същото е и при връзките – след един истински скандал идва време на спокойно и преоткриващо, любвеобилно поведение. Дори нещо повече – забелязах, че след като съм се посърдила с любимия, а после сме се целунали опрощаващо, цветът на лицето ми е много по-чист, по-светъл, а излъчването ми с една степен по-добро и очарователно.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че скандалите са нещо задължително, за да се поддържате в добра форма. Ако можете да минете и без тях, ще е направо чудесно. Но те са като подправката за храната и клюката за живота. Но не онези лоши, зли и нападателни скандали, в които крещите доста нецензурни определения и дори замервате отсрещната страна с подръчни материали. Те по-скоро са знак, че може би не сте един за друг. Или че със сигурност имате някакъв проблем, който ако не решите в скоро време, може да преобърне лодката на съвместното ви съществуване. Говоря за онези малки караници за определяне на водещия, на лидера, за печелене на точки за надмощие. Те са забавни. И опознавателни. Защото няма по-добра ситуация за опознаване на някого от момента, когато той е ядосан и подвластен на емоциите. Тогава именно можете да прецените докъде ще стигне партньорът ви и дали границата на търпението и добрите обноски ви задоволява.
Мдаа, животът ни предлага невероятно много ситуации, в които да откриваме отново и отново себе си и околните. Използвайте ги, за да не се изненадате някой път, че изобщо не сте познавали съседа в леглото си.

Какво е неговото истинско Аз?

Все едно е къде ще се срещнете за първи път. Един час е достатъчен, за да огледате внимателно фигурата и жестикулацията му, които могат да бъдат важен ключ за разкриване на истинското му аз.
Тесни устни: честолюбив, импулсивен, не може да се смее от сърце, но се целува добре.
Пълни устни: чувствен тип, добре се целува, обича да слуша собствения си глас, творческа личност.
Брадат: потаен е, често изглежда по-стар и по-опитен, отколкото всъщност е, има проблеми със самооценката си.
Рядка коса: ниско самочувствие, обича да се хвали с потентността си само за да отклони вниманието от плешивината си.
Дебел: флегматичен, отношението му към собственото му тяло е равнодушно, проявява разбиране към дребните грешки и недостатъци на партньорката си.
Висок: все едно е дали е нисък или висок, обръщайте внимание преди всичко на стойката и на походката.
Синдромът на Наполеон: чувството за малоценност и ниският ръст могат да избият във властолюбие и стремеж към доминиране.
Тесен нос: възвишен тип, прекалено любопитен, с усет към изкуството, бонвиван.
Широк нос: малко тромав, рядко проявява инициатива, бързо се свива в черупката си.
Атлетична фигура: издига култа към тялото дори прекалено, безмилостен е към физическите недостатъци на партньорките и ги принуждава да тренират за хубава фигура.
Прекалено изпипан: боядисва косата си, носи контактни лещи, чрез дрехите и козметичните средства се стреми да прикрива недостатъците си, своята неувереност замаскира с поток от думи, а плешивината си закрива с дълга прическа.
Нафукан: незрял е, има високи изисквания спрямо партньорката, надценява личността си, интересуват го външните неща, иска да повиши имиджа си с перфектна партньорка.
Слабакът: ще го познаете по несигурната походка, увисналите рамена, недостатъчното его, прекомерното търпение и склонност към меланхолия.
Бащински тип: за всичко намира решение, дори когато никой не го моли за помощ, изправена походка, повдигната брада, грижливо поддържан външен вид, иска да контролира нещата.
Скелетът: безкрайно слаб и крехък, но винаги налага волята си, ще ви спечели с усмивката, с хладен поглед, безкомпромисен е.

Не е важна възрастта! Важно е да си щастлива!

Животът не престана да ми доказва, че има два типа мъже: първият – агресивен, пробивен, най-често кадърен, или поне комбинативен, мъжът-завоевател, който ако не печели житейските битки, изпада в стрес, в гняв или в паника. Когато една жена се окаже в обсега на интереса му, тя (поне първоначално) не може да не се чувства добре. Ако е много харесвана, ще получи доста земни блага, при това не само в материален план. Безспорно с такъв партньор ще й бъде много по-интересно, по-вълнуващо и пълноценно. Лошото идва след това – когато мъжът охладнее, а връзката се изчерпа. Господин съвършеният естествено хуква да завоюва други по-интересни обекти, а потърпевшата дълго “ближе рани” с близки приятелки.
Има и друг тип мъже – много по-често срещани. Това са малко по-скромни типове, имам предвид със скромни познания за света, скромно образование и претенции, ограничени разбирания за живота и най-често домошари. Внимавайте все пак, част от тях невинаги са с минимални претенции! Той може и да не знае как точно да те ухажва, да не ти купува цветя (освен за официални празници), да не е и чувал за скъпи подаръци, да не е вълнуващ любовник, да не може да се грижи истински за една жена, но пък със сигурност ще иска тя да е хубава, да е чиста и елегантна, да му е вярна до гроб, да е прекрасна домакиня и секси, когато той пожелае…
Немалка част от този тип персони си въобразяват, че тяхното мнение винаги е по-меродавно, че жената “трябва да слуша” и да се усмихва и че не трябва да има кой знае какви претенции. А дежурното изречение за извинение обикновено е: “Ами аз нямам големи възможности, за да задоволявам твоите прищевки!” (Защото тя например е поискала поне веднъж-дваж в месеца да отидат на вечеря в някой скромен ресторант или да й подари парфюм веднъж годишно.) Бягайте бързо от такъв тип, защото със сигурност от малък мама го е възпитала да държи само на нея, защото: “Важно е, мама, ние да сме си добре” и най-често до късна възраст го е “гушкала” по един или друг начин в егоистичната си прегръдка. И то с една много проста стратегия – масата винаги е била сложена навреме, готвила е вкусно, гладила му е ризите до 40-ата година и ако е имал съпруга някога, със сигурност не му е говорила как трябва да я уважава, цени и поддържа… Когато и да срещнете такъв мъж и особено ако имате “късмета” да се привържете към него, ще трябва да преглътнете една голяяяма жаба! Той ще иска да засядате отрано на “ракийка и салатка” вкъщи, да сервирате и отсервирате, да миете чиниите, да стоплите леглото, да му обясните колко е велик и сладък и накрая да го приласкаете!  Срещат се дори мъже, които са склонни да сготвят нещо, да направят те салатата – само и само да седите пред телевизора безспир, даже и след време да няма за какво да си говорите.
Това са, повярвайте, немалка част от българските мъже. Зад подобен тип поведение се крият една дълбока инертност,  класически балкански мързел и липса на всякакво желание Адам да се развива по някакъв начин: в професията, в духовен аспект, във връзката ви. Той решително не иска да отдели време да чете книги (по една кримка на година стига), мързи го да отидете на премиера на филм или спектакъл (или го прави понякога от немай-къде заради вас), не желае да си раздвижи мозъка да изкара някой лев извън рамките на скромната си заплата, а когато му говорите за поезията в живота – обикновено ви гледа насмешливо или с подозрение. Със сигурност чичо Фройд би обяснил повечето от тези неща със скромното му детство, с незначителните и даже откровено безсъдържателни приятелства в младежките години, с липсата на ярки личности – учители, с наследствения или придобит с годините мързел – инертност, може би и с други неща. Като например това, че – вярно, животът днес не е никак лесен, и много по-безболезнено е “да се скриеш някъде”  с надеждата  през това време всичко да се промени. А най-доброто място укритие е домът-дупка-хралупа. Там е топло, мирише на яхния или друго сготвено и ако я няма мама да го погали по главата и да го теши, съпругата или приятелката е длъжна да го стори. Длъжни сте, да знаете! И жална ви майка, ако случайно решите да се разбунтувате, да му обясните тези неща или пък да започнете често да предявявате претенции: искам да ме уважаваш, искам да ме ухажваш, искам кино, искам ботушки, искам почивка в Банско… Колкото и да е бил влюбен във вас, ще ви намрази само за няколко месеца (дори да не го показва явно), ще престане да ви прегръща нощем както преди и рано или късно ще се втурне към друга с надеждата там да преоткрие майка си. Онази, която винаги го е разбирала, търпяла му е простотиите, изискванията и го е обгрижвала почти безапелационно.
Изходът?... Сигурно има различни варианти, но основните са три. Първият – оставате сама, разполагате с цялото време на света, за да сервирате само на себе си, да ходите където и с когото пожелаете и се примирявате, че ще остарявате в самота. Вторият – продължавате да живеете с него, опитвате се “да гледате по-широко” на нещата и да не обръщате внимание на временните кризи, като успеете да извоювате частична свобода да излизате и без него – с приятелки. А междувременно си търсите някой по-свестен. Третият – живеете между две къщи и по никакъв начин не се обвързвате прекалено сериозно с него, колкото и да ви е близък сърдечно. Така, от една страна, има шанс по-дълго да му бъдете интересна, от друга – този тип връзка е проба за дълготрайността на чувствата ви, от трета – ако ви иска достатъчно, ще трябва да се научи за няколко години да уважава желанията ви, различни от неговите, както и женските предпочитания, свободи и права. Ако и на това не се научи – прав му път! Не заслужава да се ядосвате за елементарни, първосигнални пичове, които в общи линии “не стават”. Не му мислете – свят широк, ще се намери някой друг след време. Бъдете оптимистки! Виждала съм щастливо омъжени жени за първи път на 60, които изглеждат прекрасно. Както и съсипани на 40, с дългогодишен брак, от който няма отърване. Не е важно каква е възрастта, важното е да сте щастлива или поне спокойна и ведра. Ако пък случайно се чувствате прекрасно в една хралупа до един посредствен тип, няма нищо лошо, въпрос на избор и шанс. Както бе написал един британски поет – всички сме затънали долу в тинята и само малка част от нас са загледани в звездите!

Три женски хитрости и резултатът от тях

Няма истинска война между половете. За войната са необходими сериозни причини. А ние не делим нищо. Освен душите си. Делим ги на хиляди малки парченца, опитвайки се да намерим най-доброто място за съществуването на поне едно от тях. В отношенията между Ева и Адам всичко е въпрос на добре премислени ходове. Една безкрайна олимпиада, надпревара по стръмните житейски ситуации, в която няма истински победители, макар да има обявени „шах“ и „мат“. Защо тогава се опитваме да надхитрим човека до себе си с риск дори да го загубим? Защо непрекъснато залагаме сърцето си с риск топчето да не попадне на червено, а на черно и да обявим любовен фалит?
Веднъж шефката ми ме извика, за да ми обясни, че е добре да започна да се занимавам с рекламна дейност – да търся рекламодатели. Казах й: това не е за мен – не ми идва отвътре да искам пари от хората… А тя ми отговори: „Тръпката не е само в спечеления процент пари. Тръпката е в това да надхитриш другия, да го накараш да ти даде това, което ти искаш.“ Не знам дали това наистина се отнася до рекламата, но важи с пълна сила за връзката Ева – Адам.
Като звънне, няма да вдигна…
Нека да поревнува, нека се чуди какво правя, че не вдигам телефона. Така постъпва често не една Ева, опитвайки се да задържи вниманието на своя обожател или на друг мъж.  Но би трябвало да се замисли, че щом е стигнала до такива методи, с които да предизвика по-голям интерес, значи нещо във връзката й с въпросния мъж куца. Представителите на силния пол не са толкова глупави, колкото ги смятаме, или ни се иска да бъдат. А и не бива да се забравя приказката за лъжливото овчарче – веднъж ще ви мине номерът, втори път, на третия мъжът няма да е съгласен да го манипулират и ще ви поиска обяснение. Ще можете ли да му го дадете? А и струва ли си да играете по този начин със сърцето му, ако наистина е вярно това, което твърдите – че го обичате…
Ще се разплача и той ще ми прости
това, което още не съм му казала… Така е. Мъжете трудно се справят със ситуация, в която жената срещу тях е с влажни от сълзи очи. Чувстват се пълни идиоти, обвиняват се за всичко, което са направили, и това, което не са, готови са да си „посипят главата с пепел“ само и само любимите очи да се усмихнат. Моментът наистина е подходящ да измолите нещо, което преди това ви е било категорично отказвано, или пък да споменете съвсем между другото някоя своя постъпка, която иначе в нормална ситуация би го ядосала страшно! Когато се чувства виновен, той е готов да ви прости всичко, защото си мисли, че така е честно – и че вие също ще му „простите“.
Правите уговорки, без да го питате
После, когато той се разсърди, го обвинявате, че иска да ви раздели от колежките и дружките ви. Това никак не е честно, въпреки че от собствен опит знам, че манипулацията действа. Ще се посърди малко, а после ще започне да се извинява, че не е искал да ви откъсва от хората, които са ви толкова близки. Първо, ясно е, че той ревнува. Дори от сапуна, с който се къпете. А когато предпочетете приятелите си пред него, въпреки че го каните да дойде с вас, той е дълбоко засегнат. Въпросът дали има право е спорен. Зависи от това доколко наистина го обичате, колко често ви се иска да се забавлявате не само с него и как се разбира той с вашето обкръжение. Ако приемате с удоволствие да излизате с негови приятели, защо и той да не излиза с вашите? Проблемът е сериозен и трябва да бъде разрешен чрез постигане на консенсус, а не единият да отстъпи само и само отношенията ви да се запазят.
Това са само част от малките хитрости, към които прибягваме ние, представителките на този тъй нежен и в същото време тъй силен женски род. Манипулираме, играем, обичаме силно и силно мразим, удряме, когато ни наранят и си събираме багажа, когато някой Адам дръзне да се опълчи и да се наложи над природата ни. Дали когато наистина се влюбим, можем да играем по същите правила? Или тогава всичко е по-различно? Или пак е същото? Просто атмосферата е по-емоционална.

Законите на щастливия брак

* Трябва да подобрите взаимоотношенията, а не мъжа си. Ако бъркате двете неща, това може да се окаже пагубно за връзката ви.
* Ева трябва да е готова да следва във всичко партньора си, да споделя неговите принципи и стремежи.
* Дълг на съпругата е да приема всички обстоятелства, в които се озовава мъжът й.
* От все сърце приемете своя партньор такъв какъвто е. Най-доброто лекарство, което можете да му дадете, е вярата в него и успеха му.
* Вярвайте, че е умен и значим, това ще даде добри резултати и за двама ви.
* Ако вече сте направили своя избор, но някак ви се струва, че не е много добър – не се отчайвайте. Направете списък на добрите и лошите качества на партньора си. После забравете за лошите и често си прочитайте добрите. Ще видите, че би могло да е много по-лошо!

10-те божи заповеди на фаталната жена

Дивата на италианското кино Моника Белучи, разкрива 10-те божи заповеди, на които се подчинява, за да запази чара си на фатална жена.

1. Жената трябва винаги да кара мъжете да я чакат.

2. Жената трябва да познава себе си много добре, да знае какво иска и защо го иска.

3. Фаталната жена трябва да рискува с червилото. Самото слагане на червило е еротичен, красив и чувствен жест, смята Белучи. Но когато една жена си сложи ярко червило, особено ако има плътни и чувствени устни, това вече е дръзко, допълва актрисата и приканва жените да правят точно това.

4. Жената трябва да има смелостта да провокира.

5. Жената трябва да накара мъжете да я уважават, но преди всичко тя самата трябва да се уважава и да не се срамува от това, което е постигнала.

6. Фаталната жена не трябва да се притеснява да показва формите си, дори и когато те не са изваяни като перфектните форми на модел.

7.  Фаталната дама трябва да води здравословен начин на живот, тоест да се храни здравословно, да спи повече, да се грижи за тялото си, да го „уважава“, защото именно то й помага да живее. Във връзка с това правило Белучи признава, че не си пада по диетите, защото, според нея, човешкото тяло не е създадено да понася „прекалено строги хранителни режими“.

8. Фаталната жена защитава брюнетките, обречени на изчезване. „Има прекалено много блондинки в Холивуд и само две или три брюнетки. Това за мен е добре, тъй като имам повече работа, но не е добро послание за младите“, признава Белучи и споделя, че именно тази констатация я е накарала да измисли правило номер осем.

9. Фаталната жена трябва да може да рискува, тоест да се показва винаги различна, както и да полага максимални усилия, за да реализира мечтите си. Ако се провали, фаталната жена трябва да си извлече поука и да продължи напред.

10. С мъжете трябва да се действа умно, тоест жената трябва да остави чарът й да действа.

Кои храни могат да ни доведат до мечтания оргазъм?

Няма нищо странно в това, че всичко, което хапваме, се отразява на сексуалния ни живот, влияе на хормоналното състояние на организма ни, енергийния ни баланс и съпротивителните сили да устоим на стреса. Ето защо учените са „изолирали” списък от храни, които спомагат за по-качествен и бърз достъп до мечтания от всички ни оргазъм.

Медът. Любимото сладко изкушение за Мечо Пух е богато на химическия елемент бор, който подпомага процесите на метаболизма, както и използването на хормона естроген. Изследвания показват, че борът води до повишени нива на тестостерон в кръвта, което пък повишава сексуалното желание и води до качествен оргазъм – и при мъжете, и при жените.

Растителните масла. Растителните мазнини, съдържащи се в плодовете, семената, орехите, са богати на мастни киселини, от които организмът произвежда холестерин – основата на всички полови хормони. Недостигът на холестерин в организма се отразява негативно на сексуалната активност и желание и води до загуба на интерес. Когато купувате такива масла, прочетете внимателно етикета – студено пресованите съдържат повече хранителни вещества, както и витамин Е, необходим за поддържането на хормоналния баланс.

Овесените ядки. С тяхна помощ можете да увеличите съдържанието на на тестостерон в кръвта. За да повишите либидото се нуждаете от една купичка овесени ядки и 3 чаши отвара няколко пъти седмично. Отварата се приготвя така: в съд с вместимост 1 л се слагат 1/3 стъбла от овес, заливат се с гореща вода и се покриват с капак, за да се запарят. След 4 часа прецедете и съхранявайте в хладилника. Можете да пиете отварата както топла, така и студена.

Стридите. Те са класически афродизиак. В действителност всички морски дарове са богати на минерали, които участват и в състава на половите хормони.

Водораслите. Богати са на йод, който подпомага функциите на щитовидната жлеза, която пък е отговорна за женското либидо. За да почувствате положителния резултат, трябва да хапвате по малко поне месец.

Шоколадът. Богат е на метилксантини, които стимулират предаването на нервни импулси, създава чувство за удовллетвореност и повишава настроението.

Яйцата. Богати са на голямо количество витамини от група В и по-специално – B6 и B5, които подпомагат балансирането на хормоналните нива, поддържат енергийния баланс. Други източници на В6 са бирените дрожди, морковите, крушите, рибата, картофите, млякото, пресните плодове.

Червеното месо. То, както и кафявият ориз, пълнозърнестият хляб и зелените листни зеленчуци са богат източник на цинк, който понижава съдържанието на хормона пролактин. Когато пролактинът е в повече в организма, това води до полови дисфункции.