Опасни връзки

Страстна, неземна, необяснима, всепоглъщаща, удивителна, трогателна, бурна… Всички тези прилагателни могат да бъдат отнесени към съществителното „любов“. Но може да бъде добавено още едно – опасна. Особено, когато се влюбваш не в когото трябва, в неподходящо време и на неподходящо място. Но, кажете, кой може да заповядва на сърцето си?

Гаджето на най-добрата ми приятелка

Заедно сме от първи клас и досега имената ни не са били произнасяни отделно. Бяхме по-близки от сестри. Когато завършихме училище, влязохме в един и същи университет. Заедно ходехме по срещи, дори мъжете ни бяха приятели.  Един ден Ани каза: „Влюбена съм. Ама наистина!“ „Кога успя“, изненадано попитах аз. И се оказа, че тя го е държала в тайна. От мен. Но вечерта, когато призна за чувствата си, беше решила и да ни запознае. „После ще кажеш как ти се струва“, прошепна приятелката ми малко преди да влезем в китайския ресторант, където беше срещата ни. Когато го видях, разбрах, че този мъж не е за приятелката ми, а за мен. Никога досега не ми се беше случвало. Заветната мечта бе придобила лице, фигура, глас, усмивка, характер – изобщо, това беше той. Когато заговорихме, все едно се познавахме от години. Смеехме се на едни и същи неща, разбирахме се от половин дума, харесвахме една и съща музика, театър… С всяка следваща среща и на двамата ни се искаше да останем насаме. Само Ани не го забелязваше. Може би имаше прекалено голяма вяра в мен и не едопускала подобно вероломство. Аз, разбира се, също преживявах тежко създалата се ситуация. Дори се разболях. И казах на Самуил, така се казваше младежът, че Ани е най-добрата ми приятелка и не можем да постъпим така с нея. А той ми отговори: „Искаш да страдаш цял живот? Добре, но аз не искам“. Но за да си намеря оправдание или извинение реших да споделя проблема с една позната. Тя обаче ме погледна с такъв укор, че веднага ми стана ясно – няма да получа съчувствие!
Другите
Обикновено ще ви осъдят и ще ви изгорят на кладата. Щом веднъж сте се нарекли приятелка, ще трябва да носите високото звание с достойнство. А то не включва кражбата на мъж! Иначе рискувате да получите друго високо звание – предателка. Уви, женското приятелство не е толерантно към измамите.
Очаквайте…
Колективно порицание от жените от вашия приятелски кръг, което е възможно да премине в бойкот. Няма да ви се обаждат, да ви канят да излизате заедно. А най-лошото е, че ще загубите завинаги най-добрата си пирятелка. От друга страна сте спечелили сърцето на своя принц, което не се случва всеки ден! Изборът е изцяло ваш.
Животът продължава

Ясно е, че сте постъпили нечестно. И единственото, с което можете да се оправдаете, е любовта. За да запазите чувствата и връзката си обаче, ще се наложи да смените своето обкръжение. Историята помни много подобни случаи. След време нещата ще поуспокоят, може би ще имате възможност да се видите и да поговорите откровено с приятелката си. Все пак не бива да зачерквате напълно щастливите години, прекарани заедно.

Мъжът на сестра ми

„Това е една много стара история, малко позабравена, но все още дълбаеща раничка в душата ми. Бях на 17, все още живеех с родителите си, а сестра ми учеше в София. Имаше си приятел и всеки път, когато се прибираше в Русе, майка ми я питаше кога ще доведе и момчето, за да се запознаят. И ето че един ден кака се обади по телефона, каза, че със Спас пътували във влака за вкъщи и щели да бъдат при нас след няколко часа. И че имат да ни съобщят нещо важно. Оказа се, че са се сгодили. Майка ми и баща ми страшно се зарадваха, а аз цяла вечер не можах да сваля очи от бъдещия мъж на сестра ми. Бях се влюбила. Дебнех ги в коридора, слушах как си шепнат нежни думи, как се целуват, галят и страшно завиждах на Петя. Исках аз да съм на нейното място. След няколко дни двамата си заминаха за София, а аз останах сама с фантазиите си. На третото идване в Русе, обаче, късно една вечер, когато отивах до кухнята да си налея вода, някой ме придърпа в тъмното. Беше Спас. Гледаше ме трескаво, пристъпяше от крак на крак… Започна да ме прегръща и да ме гали по косата. Каза, че още първият път като ме видял, ме харесал, но се надявал да е просто мимолетно увлечение. Само че не успял да ме забрави. А аз, глупачката, бях на седмото небе. Убедихме родителите ми, че за мен ще е добре да се преместя при кака в София, да своквам с големия град, да ходя на уроци по рисуване в академията (мечтата ми беше да стана художник). И започнахме да се срещаме тайно със Спас в квартирата на един негов приятел… Щастието беше тайно за кратко. Състудент на сестра ми ни видял и побързал да й разкаже. Когато родителите ми разбраха, бяха страшно разочаровани. А кака не искаше да ме види“… Това споделя 24-годишната Мина.
Другите
В 80% от случаите става въпрос за спорт, за увлечение, породено от момичешка наивност и егоизъм. Аобикновено вината се приписва на мъжа, защото той е с по-голям опит. Малката сестра е „прелъстената“, голямата – нещастната жертва. Но в действителност младо момиче би трябвало да поеме и своята отговорност, защото без неговото съгласие нищо не би могло да се случи.
Очаквайте…
Бурна реакция от роднините. Ще искат обяснения, ще чакат от вас подробно да разкажете как и защо се е стигнало до това положение. Емоционалната реакция на излъганата жена е непредвидима, а според повечето психолози, в подобни случаи често се стига до саморазправа и ръкапашен бой. Т. е. Няма да можете да се върнете у дома.
Животът продължава
На първо време ще ви се наложи да избягвате всичките си близки. Ако се окажете в онези 20% от статистиката, при които става дума наистина за любов, а не за увлечение, опитайте се да бъдете щастливи. Мина е успяла да се сдобри с родителите си шест месеца след скандала. Сестра й обаче все още не иска да я вижда. Мина се надява някой ден да й простят.

Шефът

„Случи се месец след като постъпих на работа“, разказва Цвети. „Още от самото начало той показа симпатия към мен, но аз изобщо не гледах на него като на мъж. Все пак ми беше шеф. На едно от служебните партита се оказахме седнали един до друг. Шегувахме се, смеехме се, спомнихме си студентските години. Бяхме на една и съща възраст така че нямахме проблем с комуникацията. След тази вечер започнах да гледам на шефа с нови очи. Харесваше ми все повече и повече. Започнахме да си хвърляме бързи погледи, едва доловими усмивки, скрити знаци на внимание, завоалирани реплики. Когато оставахме насаме, неговият глас се променяше, ставаше дълбок и нисък, ръцете му нервно трепереха. Една вечер ме накара да остана до по-късно, за да довърша един отчет… В офиса бяхме само той и аз. Знаех, че има съпруга и син, но в този момент нищо освен нас двамата нямаше значение. Страстта беше взела връх над разума ми… Искрите, появили се между нас, останаха, но бяха по-слаби. И сега сме само добри приятели“.
Другите
Проявите на симпатия сами по себе си не са опасни. Дори са си безобидни. Те ни карат да се чувстваме желани. Колегите ви със сигурност ще се чудят и ще шушукат какво точно се случва с вас. По принцип работата и любовта са си две отделни вселени. Но, пак по принцип,
всяко правило си има изключение. Случва се любовта да дава криле за откривателски походи на нови хоризонти.
Очаквайте…
Може би ще ви обвиняват, че разваляте чужди семейства, че сте лоша… Ще ви се наложи да се срещате със законната спътница на шефа по различни приеми и събития. Ще издържите ли на напрежението? А струва ли си? Ако е „да“, давайте смело напред. Цвети е преживяла лош момент, защото срещата й със съпругата е завършила с кръвопролитие. Наложило се да я заведат до близката поликлиника. В яда си жената на шефа свалила дясната си обувка (вечерна, с 12-сантиметров ток) и халосала с нея Цвети по главата. Момичето се нуждаело от промивка и два шева…
Животът продължава
Ще се наложи да си намерите нова работа. Дори всичко да е със щастлив край и вие да сте принцесата на вашия шеф, то след като тръгнат клюките няма да ви се иска да стоите в стария си офис. Ако пък става въпрос за кратко увлечение, придружено с прехвъркващи сексуални искри, намерете си нов мъж. Има ги в изобилие, просто трябва да ги забележите!