Август. Първи. Време за любов. Време, в което да пуснем душата си волно да обиколи всички земни кътчета, и да скъта в своите джобчета за спомени най-топлите, най-красивите, най-мокрите и звездни моменти.

Време за нас. За онова, което грее вътре – зад пластовете кожа и ежедневните нагласи, стрес, очаквания.

Август е магия. Август е онзи красив младеж, който ни сипва в чашата нежно вино от глухарчета и ни чака да го изпием на екс. А после ни кани на танц и ни върти до припадък на дансинга.

Август е онзи прекрасен мъж, чийто целувки сочно ухаят на узряло грозде. А в очите му блестят милиони звезди. И няма как да не потънеш в тъмните му очи, които са безкрайни като широкото и ясно августовско небе.

Август е омая. Прегръдка. Ама силна. От онези, които спират дъха. Август е див и в същото време нежен. Тих, но и шумен. Изпъстрен с цветовете на дамските шалчета, прозрачни пареота, бански, които скриват малка част от кожата, за да бъде тя благоприлична.

Август е всичко друго, но не и благоприличен. Нито скучен. Август е любов. Смела, безразсъдна, готова на всичко, за да остане до утрото на брега и да измие крака във водата, отразяваща изгрева.

Август е надежда. Надежда за нещо различно. За нещо красиво. За нещо, което ще остане в душата ни и през студените дни на зимата. Като камъче, събрало топлината на лятото. Стиснеш го леко, а то те върне пак там – на брега. Там, където си прегръщал морето, докато птиците са пеели за поздрав над теб.

Август. Прегърнете го силно. И танцувайте, докато не припаднете от сладостта на онова, което ще се излее в сърцата ви. Сладостта на лятото. На живота.

Бъдете август. Обичайте. Живейте.