Той бил млад, красив и гениален композитор. Тя носела без срам мъжки дрехи, пушела цигари и говорела с дрезгав глас – била скандална, еманципирана, но и много талантлива писателка.
Срещата им родила една любов, продължила 14 години и помогнала на бял свят да се появят уникални музикални произведения. Но завършила с раздяла и смърт.
Среща на две гениални души
Шопен бил на не повече от 20 години, когато през 1831 г. напуснал Варшава, заради столицата на изкуствата Париж. Публиката на френския град била сразена от неговите полонеза, мазурка, валсове, съхранили традиционната танцувална форма, но изпълнени с ново съдържание – истинска поезия и драматизъм. Освен всичко Фредерик бил прекрасен пианист, който омайвал слушателите си не само с техническото си съвършенство, но и с дълбочината и искреността на изпълнението.
Младият мъж не само композирал чудесна музика, но и изглеждал доста добре. Имал репутацията на сърцевед, пред който не можела да устои нито една прекрасна жена. Силата му била в изяществото, лекотата, блестящото остроумие, без да споменаваме музиката, която будела възхищение у всеки, който я чуел.
С не по-малко слава била окичена повелителката на мъжките сърца – Амандин Дюпен – писателката, която подписвала своите романи с името Жорж Санд. Дълго преди двамата да се срещнат, Шопен бил слушал много за нея, за таланта й, за любовните й връзки и странните маниери – тя демонстративно носела мъжки дрехи, говорела с дрезгав глас… Това я правело по-загадъчна и привлекателна. Двамата се срещнали през 1836 г. на прием в дома на баронеса Мари Даголт, любовница на Ференц Лист. В момента, в който Шопен я срещнал на живо и се доближил до нея, тя му заприличала на карикатура – денди с цигара в уста, но жена по душа…
Въпреки това композиторът бил много разочарован и огорчен, когато не я видял на другия ден при техните общи приятели.
Любовта им от пръв поглед разтърсила обществото
Скоро след срещата им из Париж се разнесла веста, че Шопен и Жорж Санд са заминали заедно на пътешествие. И двамата били прекалено известни, за да не създаде тази новина истинска буря в обществото. Студентките от консерваторията обсъждали горещо новия роман на своя маестро, някаква баронеса получила припадък, а един известен литератор не излязъл от дома си в продължение на цели три дни!
Парижкият журналист Жюл Дюфур пък написал: „Коя разумна личност би си помислила, че любовта между две статуи, два паметника, може да продължи повече от един миг? На общия постамент на тях ще им бъде скучно. А в леглото паметниците изглеждат смешно!”…
Великият Оноре Балзак, помолен да коментира какво мисли за сензационния любовен роман, казал:”Предишните проблеми в любовта на мадам Санд се дължат на нейната непоколебима вяра в истинската любов. Тя вярва в нея и я чака като жена. А се опитва да я получи като мъж”.
Въпреки всички и всичко те били щастливи заедно
Всъщност на пръв поглед наистина било трудно да се проумее какво свързва тези две души. Но колкото и различни да били, те имали и много общи неща. До срещата си със Санд Шопен сменял приятелките си доста често – Констанция, Мариля, Делфина Потоцка, Мария Водзинска… Всяка една от тях била по своему прекрасна, но винаги нещо пречело на съюза им с композитора – социален статус, самолюбие, болка или просто стечение на обстоятелствата. Новият му роман не приличал на никой предишен. Със Санд го свързвала не само страст, но и дълбока привързаност като към верен приятел, истинска дружба. С никой друг Фредерик не бил тъй откровен, с никой не обсъждал така задълбочено своите професионални проблеми. Той се превърнал в член на семейството на Жорж Санд, приемал със сърцето си, преживявал дълбоко всичко, свързано с децата й – Морис и Соланж.
Разбира се, характерите им били страшно различни. Жорж Санд никога не се оплаквала от умора. Умеела да работи 24 часа без прекъсване и без необходимост от забавления. Шопен пък се отегчавал лесно и търсел разтуха. И двамата били погълнати от творчеството си, което насищало ежедневието им с огромно напрежение. И двамата страдали от творчески кризи и дори нервни пристъпи, но Жорж ги преживявала доста по-лесно.
Почти 20 години Шопен бил постоянен гост във фамилния замък на Дюпен, който се славел с гостроприемството си. Като в роден дом всяко лято тук пристигали ята от роднини, приятели, познати на Шопен и неговата възлюбена. Всички нежно го наричали Шопинето. Тук композиторът се запознал с Балзак, Луи Блан, Пиер Леру… Всички те били негови почитатели, но царицата все пак си оставала Санд. Фактът, че я делял и с други, сигурно дразнел композитора. Невъзможността да остават по-дълго насаме го подтискала… Често му било трудно да се освободи от своята скованост. Той бил светски човек, но шумният живот на френските бохеми го уморявал и натоварвал. В душата си той си оставал по-скоро варшавчанин, който до края на дните си не се освободил от тъгата по родния дом.
Изпитание за чувствата
Зимата, която двамата прекарали в един манастир на Майорка им донесла прилив на вдъхновение, но и куп изпитания. Двамата били сами. Отдадени само на самите себе си и на творчеството си. Тук се родил уникалният цикъл от 24 прелюдии, отразяващи различни настроения на душата, но пронизани от едно страстно желание за живот и правене на любов. За нещастие в самия разгар на работата Шопен заболял тежко, а Санд зарязала писането и не се отделила от леглото му ден и нощ…
Въпреки злобните сплетни, преживяното изпитание ги сближило. По-късно те се пренесли в Барселона, а оттам в Марсилия. Здравето на Шопен обаче никога не се възстановило напълно.
Следващите няколко години Шопен и Санд прекарали в имението на писателката в Нюан. Това бил най-активният им творчески период.
Техният общ приятел Луи Ено, който често ги посещавал в Париж, разказвал, че двамата се разбирали и допълвали чудесно и се чувствали добре заедно.
Често тя го вдъхновявала със своите разкази за живота. Веднъж докато седели пред камината, Санд си спомнила с носталгия за любимото си селце в Бери. Описвала го поетично и образно, така че трогнатият Шопен не могъл да остане равнодушен. И написал музика.
Докато си играела с любимото си кученце пък Жорж се обърнала към Шопен: „Ако бях на ваше място, щях да напиша музикална пиеса в чест на моето куче“… И Шопен съчинил прекрасен валс, наречен „Валсът на малкото кученце“.
Жорж Санд била музикална по природа, усещала със сърцето си нотите, които Шопен пишел и се прекланяла пред таланта му. Шопен от своя страна стоял встрани от литературния процес на любимата си и не се интересувал много от творчеството й. В обществото се говорело, че дори не четял всичките й романи. Уви, Жорж Санд не могла да се примири с подобно равнодушие. И с времето обидата се натрупвала в душата й.
Финал като в роман
Истинското изпитание за връзката им се оказал романът на Санд „Лукреция Флориани“. Той се появил на бял свят през 1848 г. и любовната история, разказана в него, силно напомняла за връзката между писателката с Шопен. Колкото и Санд да отричала, Фредерик видял нея в лицето на актрисата Лукреция – жена с три деца от различни мъже, а себе си познал в ролята на изнежения и капризен княз Карол. Първоначално композиторът изпаднал в шок: историята на любовта му била изнесена пред обществения съд. Освен всичко това в романа си Санд подсилила нарцистичните черти на Шопен, създавайки по-скоро карикатура отколкото достоверен образ.
Композиторът смятал, че Санд е предала тяхната любов, която била тъй силна и обогатяваща. В книгата Лукреция и Карол преживявали истинска трагедия и се разделяли…
Ударът по самолюбието на композитора бил огромен и той изпаднал в дълбока печал. Отношенията им били толкова изнервени, че и най-малкият повод щял да доведе до огромен скандал. И поводът не закъснял. Жорж Санд развалила отношенията си с дъщеря си, след като тя се омъжила. Жорж настоявала Шопен също да прекрати общуването със Соланж и съпруга й. Той обаче сметнал това за несправедливо. И настъпил разрив. След раздялата Жорж останала предишната общителна, енергична и работоспособна жена. А Шопен сякаш нямал въздух да живее – вече не можел да съчинява музика, само я изпълнявал. Тя сякаш се била освободила от бреме, с което сама се била нагърбила и носела безропотно 14 години. Той не можел да живее и да работи без нея.
Скоро след раздялата им Шопен се върнал в Париж. „Толкова ми е тежко, чакам края… – писал композиторът на свой приятел. – Никога не съм проклинал, но сега съм готов да проклинам Лукреция.” Болестта му се влошила, не можел да говори, общувал само с жестове.
Когато узнала за тежкото му състояние, Жорж пожелала да го посети, но приятелите му не й позволили, с аргумента, че силното вълнение ще влоши положението.
Няколко дни преди да издъхне от туберколоза композиторът споделил: „Тя каза, че няма да ме остави да умра ам, че ще умра в ръцете й…”
По-късно Жорж разказвала, че те никога не са се сърдили един на друг и първата им раздяла се оказала и последна…
