Той се появи в живота ми изненадващо, неочаквано. Нямах време да помисля искам ли го ли не. Беше толкова хубаво някой да те поиска истински, сериозно, а не само за удовлетворяване на някакви свои временни желания…
(Мария, 43 г., Пловдив)
Когато преминеш 40-те, поживявал си си порядъчно и си опитал от почти всичко, което ти се предлага, се чувстваш уморен. Знаеш си цената и повърхностните свалки не могат да спечелят сърцето ти, нито да събудят в него любовен плам. Затова и аз се бях примирила с връзките, които не бяха нищо повече от секс срещи. Работата ми беше натоварена, но печелех добре, имах възможност да пътувам, да се радвам на света около себе си и да се забавлявам! Не е ли това, което търси всеки от нас на определена възраст?
Приятелите и роднините обаче не ме оставяха на мира. Постоянно досаждаха с въпросите кога ще взема да се омъжа, няма ли вече да помисля за деца, докога съм щяла така егоистично да се ветрея насам-натам… Не им обръщах внимание. Просто не исках да помрачат житейското ми щастие, постигнато след толкова много усилия и труд.
Затова, когато един ден, срещнах него, не се притесних, че прекрасното ми и уравновесено ежедневие може да се промени. Но нали знаете – съдбата винаги ни готви изненади.
