Важното е нито един от партньорите да не се стреми към абсолютна победа.
Бурите понякога преминават в ненавист
Старите, нерешени конфликти между партньорите ще се превърнат в люта ненавист, би казал всеки психолог. Ако искат да се справят, Адам и Ева трябва да се върнат назад и да си изяснят първопричините за разправиите. Иначе напрежението ще ескалира и семейството ще се разпадне. Честите кавги невинаги означават, че двойката е в криза. Сама по себе си кавгата не е зло. Без малките бури няма любов. Партньорите в много отношения имат различни интереси. Той иска да отидат на обяд у майка му, а тя – не. Непременно ще се скарат, но това не е сериозно. Важно е как изглежда кавгата. Все едно е дали ще се карат привидно спокойно, или ще си крещят един на друг. Основното е да са толерантни, да се изслушват и да стигнат до компромис.
„Аз плача, а той, вместо да ме утеши, излиза от стаята – оплаква се Таня. – Не мога да реагирам по друг начин. Скараме ли се, избива ме на плач. Гласът му е ужасно груб и по очите му познавам колко е вбесен. Сякаш пред мен стои непознат човек и изпадам в паника. Още първата сълза обаче за него е сигнал да прекъснем всякакъв контакт. Не казва нито дума, докато не се успокоя. А аз имам нужда от добра дума. Всъщност живеем добре, но имаме и неприятни моменти.“
Сълзите не решават нищо
Таня се страхува от реакцията на Стефан и с плача си несъзнателно се опитва да предизвика у него чувство за вина. Но няма да постигне нищо. Мъжете панически бягат от сълзите и плача. Поне повечето от тях. Много по-лесно Стефан ще разбере, че когато освирепее, направо я плаши. Проблемът е в това, че никоя от страните никога не постига абсолютна победа. Вместо това двамата трябва да се изслушат. Винаги трябва да се придържате към предмета на спора. Ако ще се карате за копче, карайте се точно за него, без да намесвате свекървата и тъщата. И не „солете“ със сълзи!
Мълчанието – окопна война
„Знам, че мълчанието не е идеалното решение на проблема, но не понасям безкрайните дебати за нищо и никакво! Иначе казано, когато се ядосам, нямам желание да обяснявам и млъквам – казва Мария, която е на 32, с 8-годишен семеен стаж. Тя мълчи, докато партньорът й не обещае да стане така, както тя иска. Понякога това трае с дни… Мария си мисли, че мълчанието е победа, но греши. Гробното мълчание е най-добрият начин да накараш другия да се чувства виновен. Резултатът може да бъде съдбоносен, защото човекът, с когото не разговаряте, лесно може да реши, че ви е безразличен. Освен това проблемът ще си остане нерешен. Да мълчиш, означава да прекъснеш кавгата и цели дни да ходиш с мрачна физиономия. Войната е вече окопна, дълга и безмилостна. Нима очаквате примирието да донесе нещо добро? Вярно, че всяка двойка си има свой начин на помирение. Обикновено първата крачка прави „победителят“ или този, който е постигнал малко повече. Усмивка, чаша кафе… Сякаш нищо не е било, сякаш не е имало кавга. Важен е и моментът, когато тя приключва. Ако партньорът ви още е бесен, трябва да поизчакате, иначе сигналите за края й могат да станат повод за нова кавга…
