Обратно на традициите тя поискала ръката му в кабинета си…
В 5 часа сутринта 19-годишната принцеса Виктория била събудена от майка си. „Архиепископ Кентерберийски и първият министър искат да ви видят веднага. Очакват те в голямата зала”, казала жената.
Когато влязла в залата, първият министър се спуснал в краката й и тя разбрала – кралят е умрял. Сега тя трябвало да стане кралица на Англия.
Датата била 20 юни 1837 г. Първото, което Виктория направила, е да премести спалнята си от покоите на майка си.
Започвало нейното царуване…
С тежестта на короната обаче на дневен ред идвал един малко досаден за кралицата въпрос – омъжването й. И безспорно този държавен въпрос тя трябвало да разреши сама. Въпреки че майка й и дядо й Леополд, кралят на Белгия, имали вече готова кандидатура – принц Алберт Сакскобургготски. Майката и дядото принадлежали към династията на Кобургите и искали да скрепят съюза между двете страни с династически брак.
Виктория разбирала, че искат да я принесат в жертва на интересите на короната. Защото английската корона щяла да бъде най-доброто украшение за Кобургите. Принцесата помнела, че преди две години се е срещала с принц Алберт и тогава го е намерила за доста привлекателен. Тя харесвала белите коси, красивите му очи и плътните устни.
”Чарът му се дължи основно на изражението на лицето му – едновременно нежно и благородно сдържано”, коментирала кралицата след срещата. Всъщност тя продължавала да харесва принца, но не била сигурна, че й е време за женене.
„Прекалено съм млада”, заявила Виктория
Не й се искало да даде съгласието си за брак, в чието планиране нямала пръст. Кралицата искала сама да взема своите решения! Всички до едно.
Опит да промени намеренията й направил дядо й Леополд, който се постарал младите да се срещнат отново. Алберт бил поканен да им погостува. И още в деня на пристигането му Виктория записала в дневника си: „Срещата ми с него събуди заспалите ми чувства. Колко е красив! Устните му са толкова чувствени, има тъй очарователни бакенбарди и къдрици!” Явно Алберт наистина бил неустоим, защото Виктория побързала да съобщи на своя премиер-министър, че сватба ще има.
Министърът леко се притеснил, защото някой все пак трябвало да съобщи на жениха, че ще сключва брак. „Как ще го направим, обикновено мъжът иска ръката на жената”, попитал той. „Така е, но дали той ще приеме моето предложение?”, запитала се Витория. А после успокоено въздъхнала: „Разбира се! Принцовете и принцесите са възпитани така, че знаят – бракът им не е въпрос на личен избор, а в интерес на държавните отношения”.
Алберт, разбира се, се досещал какво желае кралицата
След един лов, Виктория поканила Алберт при себе си. Очаквало го в кабинета. Гледала го благосклонно, усмихвала се, но той давал вид, че нищо не разбира, принуждавайки я да заговори първа… Но тя не се разсърдила от неговата сдържаност. Защото нито за миг не допускала, че той може да каже „не” на предложение за брак от кралицата на Англия!
Дори била благодарна, че принцът не заговорил първи, защото тя като кралица, трябвало до приеме поведението му за неуважение. Все пак тя била господарката на държавата и трябвало да се държи като такава!
С вълнение в гласа, Виктория му казала: „Сигурно се досещате, защо ви извиках. Ще бъда щастлива, ако се съгласите на това, което желая – да бъдете мой съпруг”. Алберт станал и целунал ръката й. „Недостоен съм за вас”, прошепнал принцът. А после промълвил: „Ще бъда щастлив да прекарам живота си с вас”.
Думите му направили кралицата истински щастлива!
„Обичам го повече, отколкото подозирах”, записала в дневника си тя, „и ще направя всичко, за да облекча неговата жертва”.
В известен смисъл това наистина било жертва, защото мъжът на кралицата на Англия нямал корона, конституцията на страната го игнорирала напълно. Но Виктория все повече и повече се влюбвала в своя принц и искала да го види крал! Разговаряла с премиер-министъра, но той отсякъл, че единствено парламентът може да вземе такова решение. След което добавил: „И моля ви, не повдигайте сега въпроса. Както да издигат крале, така могат и да ги свалят”. Кралицата не настояла. Въпреки че желаела да му даде корона и положение, Виктория несъзнателно направила мъжа си заложник на собствената си власт. Обкръжението му, свитата, дома – всичко избирала тя. Опитите му да се възпротиви на това и да получи малко лична свобода на избор останали нечути.
Алберт бил удивен от страстта, която събуждал в сърцето на желязната лейди. За него любовта трябвало да бъде разумно и достойно чувство. И принцът се питал дали ще може да отговори на пламенните чувства на своята жена…
Церемонията по бракосъчетанието била пищна и според всички традиции, както повелявал вековният британски етикет.
На 10 февруари 1840 г. Виктория и Алберт станали законни съпрузи пред очите на Господ.
След сватбата младите се отправили към Уиндзор, замъкът, който Виктория обожавала. Обичала да се разхожда във великолепния му парк и да мечтае на терасата с изглед към Темза.
Алберт не бил голям любовник
Точно обратното. Любовните „работи” били истинско мъчение за него. Но младата кралица била толкова щастлива, че не забелязвала неговата досада. На сутринта, след първата им брачна нощ, тя писала на дядо си Леополд: „Бързам да ви съобщя, че съм най-щастливата жена на света. Мисля, че няма как да бъда по-щастлива.”
И добавила: „Мъжът ми е ангел и аз го обожавам”.
След сватбата в кабинета на Виктория се появило още едно бюро – за мъжа до нея. Той подготвял документите, които тя просто подписвала. Постепенно Алберт се превърнал в незаменим съветник, ходеща енциклопедия, а когато се налагало – и в грижовна бавачка на деветте им деца.
С други думи – двамата живеели дружно, в пълно съгласие. Под влияние на съпруга си, Виктория дори променила някои от възгледите си.
Алберт пък все повече и повече се интересувал от политиката и държавните дела. А Виктория признавала пред своя дневник, че губи интерес към работата…
В началото на декември 1861 г. нейният „мил ангел” се разболял тежко и издъхнал. Губейки съзнание, той прошепнал „Обичам ви, моя мила жено!”
След смъртта му, Виктория се оттеглила в пълно усамотение.
Кралицата останала безутешна
Отказвала да участва в публични церемонии. Нужно й било доста време, за да поеме отново задълженията си и да започне да управлява с твърда ръка. Но животът продължавал така, сякаш Алберт никога не бил умирал. Стаята му била поддържана, поставяли вода във вазите, сменяли кърпите…
Носел се дори слух, че кралицата започнала да провежда спиритически сеанси. Дали това било вярно или не, никой не може да каже със сигурност. Факт е обаче, че Виктория построила доста монументи в негова памет. И до днес в парка на Уиндзор стои мавзолеят на Алберт, съществуват мемориалът Алберт и концертната зала Алберт хол.
40 години след смъртта на обичания мъж Виктория се присъединила към него в царството небесно. Погребали я редом до нейния „мил ангел”.
Приключила една невероятна любов и една историческа епоха – викторианската.
