Ето я и втората част от любовните думи, които ни написахте. Толкова хубаво да се чете любовна поезия. Жалко, че днес не ни остава много време да подобни духовни и душевни удоволствия:)
Три любовни писма ще получат от нас комплимент. Очаквайте имената на техните автори тук да края на седмицата.
И не спирайте да пишете! Животът е прекрасен обект, а любовта е най-вкусната храна за сърцето и душата:)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
В твоите очи
Как искам да съм в твоите очи
светулката, която пали мрака.
Изгряло слънце, незалязващи лъчи,
които всеки пътник чака в злака.
Как искам да съм в твоите очи
една елха – и стройна, и красива.
В косите вятър, който ти шепти,
че има на света любов щастлива.
Как искам да съм в твоите очи
и огънят, от който се разгаря
една мечта. И чувства отпреди,
които чудото-любов във нас повтаря.
Как искам да съм твоя благослов
във пътищата, в бурите калени.
Една мечта и вечната любов
в сърцата ни, от обич вдъхновени.
2010 г.
(Автор Ани Стайкова – Иванова, Пловдив, България)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
„Спинкаш ли вече, ангелче? Затвори очи. Ще дойда при теб на пръсти и без да очакваш ще те целуна и погаля нежно с ръце, прегръщайки те толкова силно, че да усетиш пулса ми с всяка една своя клетка… Чувал ли си, че всеки от нас е ангел с едно крило? Вече прегърнала те, крилцата стават две и на мига политаме в една друга въображаема цветна и щастлива реалност. Благодаря ти, че ми показа как да летя! И помни, че всеки ден те обичам повече от миналия и по-малко от следващия!!!“
(Автор Reni*)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Любовно писмо до моя любим
„Скъпи мой,
няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо.Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубена.И чрез теб започнах да се намирам. Не веднъж, ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Не веднъж, ти беше ушите с който чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше този, който ме хвана за ръка, когато пътя бе до кръв трънлив и ти бе този, който подаде ръката си,за да споделиш с мен пътя обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си,когато се изгубвах из хората.Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.
Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен, свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценна съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях неможе да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг, няма тези пъстри акварели, никой друг неможе да русива тези цветя…
Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми,истинската любов,без която немога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам. А това да това е най-истинското изкуство…“
(Автор Анелия Никифорова, 19 г.)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
На моето мило Мишле
Мило ми, Мишленце,
сладичко и нежно,
с колко много обич
ти си ме дарило!
Слънчева усмивка
топли ми сърцето.
Искрена милувка
гали ми лицето.
Радвам се, че мога
да се наслаждавам
на това блаженство,
с което ме даряваш!!!
(Автор Десислава Панева-Маринова)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Най-скъпият човек
Обичам очите ти-
дълбоки като бездънни езера;
искренни и чисти като белотата на снега;
те излъчват топлина
като летен полъх във нощта;
обичам усмивката чаровна,
събрала красотата на безброй звезди,
по-брилянтна и от слънчеви лъчи;
обичам гласа ти – нежен и тих;
обичам характера – непорочно див;
обичам докосването ти,
тъй нежно като утрешна роса;
обичам твоята тайнственост –
неразгадаема като мъгла;
обичам…
обичам те и всяка мисъл е за теб,
всяка усмивка, надежда, всеки копнеж…
дори и сърцетоми бие за теб –
за теб – най-скъпия човек!
(Автор Мария Георгиева от Варна, на 25 г.)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
„Любов моя,
Така отдавна се канех да ти напиша това писмо.Да знаеш само колко пъти съм посягала към белия лист с тази цел.Нещо все ме спираше да омастиля чувствата си.Но вече не издържам,въпреки,че според мен е много глупаво и тъпо да признаеш любовта си в писмо,а още повече в имейл.Но,ах,аз съм глупава.Оглупях още тогава,преди пет години,когато те видях.
Вече не мога да спя.Загубих съня си и мисля постоянно за теб.Разстоянието и времето не помогнаха да убият любовта ми.Тя се засилваше с всеки изминал ден.Изпиваше силите ми и колкото тя стана силна,толкова сега аз съм слаба.Аз съм най-слабото същество на тази планета….щом става въпрос за теб,любов.
По цяла нощ не спя,а мисля.Мисля за теб.А когато заспя на зазоряване,не искам да се събуждам,защото не искам да живея в свят,в който те няма.Любов,разбираш ли ме?!Моля те,разбери ме.
Понякога те сънувам.Преди по-често.Тогава,ако съм първа смяна на училище,просто изключвам алармата и продължавам да сънувам.Поне така те виждам за кратко и сме заедно.Поне в съня.Но вече не те сънувам.Идваш все по-рядко дори там.
Ах, любов, защо ме наказваш така? Защо си отиде? А аз толкова обичах да те виждам. В училище. Последните три години,които учехме в едно и също училище, бяха най-щастливите ми години. С удоволствие ходех на училище, защото знаех, че мога да те зърна някъде. Господи, та аз обичах тази сграда,защото знаех, че ти си някъде там. Дори и да не те виждах. Обичах коридорите, стаите, вратите,защото знаех, че ти си се докосвал до тях. Дори учителите обичах. Обичах класа ти, семейството ти, класната ти. Обичах очите им,защото знаех, че тези очи са те гледали и носят малка част от теб. Точно тази част обичах от всичко в тях. Но, когато ти стана 12 клас, любов, намразих всичко и всички.
Не дойдох на изпращането ти. Просто нямаше да мога да го понеса. Нямах сили да те изпратя от живота си. Колкото и нелепо да звучи,цял ден чистих. Майка ми ме събуди рано, за да ида на училище (понеже беше задължително). Въпреки това не дойдох. Работих до премаляване цял ден,за да не мисля. Но когато дойде вечерта на този така омразен ден,дори изтощена до припадък, пак не можах да заспя. Пак мислех за теб. От този момент мразех всичко свързано със училището. Мразех учителите, които те изпратиха,мразех и сградата, която те отне от мен. Не можах да издържа на мисълта,че аз ще съм там,а теб няма да те има. Мразех и коридорите, и стаите, и вратите…
Тогава реших да избягам. Не можех да остана в този омразен свят,в който теб те няма, любов. Мислех,че като отида в друг град и се отдалеча от спомените за теб, ще избягам и от любовта си. Надявах се на това. Но не се получи. Любовта ми се засили повече. Тя стана алчна и всепоглъщаща. Живеех със спомена за теб. Той ме крепеше последните две години.
Обичам те! Имам чувствтото, че цял живот те обичам. Но тези проклети поети така са изтъркали тази дума, че тя се явява почти нищожна пред чувствата ми към теб.
Съжалявам, че те срещнах. Знам,че аз съм виновна за тази моя любов, защото ти с нищо не подклаждаше чувствата ми.Аз, в слепотата си, се надявах да виждам любов в очите ти,вместо реалното равнодушно безразличие. Надявах се и си въобразявах,че под обикновените ти думи в писмата,които ми пращаше, се крият някакви чувства към мен. Надявах се и си въобразявах. Жалка съм,нали,любов?
Но всъщност ти бе най-хубавото нещо в моя скапан и празен живот. Сега живея с мисълта,че съществуваш и си някъде там.
Спомняш ли си, любов, веднъж в едно писмо ти бях писала, че не искам никакво доказателство за съществуването ти, което ще отричам. От този момент нататък всъщност те обикнах по-силно. И всеки ден се влюбвах наново в теб. До днес. Днес вече те обичам повече и от собствения си живот.
Много пъти ми се е искало да се самоубия. Защото аз съм един агонизиращ труп, който не живее, а само съществува. Но не съм достатъчно силна. Аз съм слаба и нямам сили дори за това…
Затова ми помогни, любов.Спаси ме от мен.Убий и мен, и любовта ми, за да мога да се преродя наново и да се опитам да живея без теб, любов. Кажи ми, че обичаш Нея и че мен дори не познаваш. Защото искам да знам истината. Нека поне веднъж бъдем честни от край до край, любов. Защото аз имам нужда да прочета истината,написана от теб. Знам че е така, любов. Но не го възприемам.Тя е всичко онова,което аз не съм. Съмнявам се, че ще спра да те обичам дори тогава, когато го прочета написано от теб. Но искам да знам, защото вече не издържам тази агония, която ме съсипва всеки ден.
Ето че най-накрая разголих душата си. Вече знаеш всичко дотолкова, колкото могат думите да изразят чувствата ми. А думите ги смаляват, смаляват, смаляват… Те изразяват толкова малко, че само обезобразяват.
Знам, че се скъпиш на думи, любов. Но, моля те, пиши. Освободи ме от тази отчаяна любов към теб. Умъртви ме!
Вечно твоя
Тайнствената непозната
(Автор Кристин Кръстева)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Как исках да ти кажа колко те обичам.
Не с очи, а с думи да говоря…
ала премълчах това и само мракът го разбра.
Как исках да ти кажа, че без теб не мога…
че с очи те търся в тълпата…
ала в мислите оставих тез слова
и само утрото след безсънна нощ го разбра.
Сега ти казвам, че те ОБИЧАМ!!!
(Авторът Антония Шопова ни пише: „Посветено е на един много специален човек за мен. Да имаш смелостта да обичаш и да го признаеш пред себе си и любимия е едно от най-великите неща на този свят! Обичайте се и вие!“)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Ти далече си любими, нейде, из Европа голяма.
Тъжна чакам телефона да зазвъни в мига опустял.
Цяла нощ телефонът ми умираше, а аз сънувах, че звъни.
Исках точно тази нощ да съм обичана, да знам, че щом ме няма, не можеш да заспиш!
Дойде си ти любов,макар след дълго време и сега те моля,остани!
С погледа красив ела да ме спасиш,от женските натрапчиви желания да бъда с тях, не искам грях!
Много дълго време ще целувам твойта кожа кадифена,с пръсти ще те нарисувам в чудно хубава премяна.
После бавно ще милувам прелесните две ръце, в тихи нощи ще сънувам твойто ангелско лице.
А когато времето с присъда разделини в тоз живот, пак със теб мислено ще бъда и все към теб ще търся брод!
Със любов тогава на земята от пръст ще те сътворя, първо ще ти подаря луната – слънце после ще ти подаря!
(Автор Славка Ангелова Христакова, гр. Стамболийски)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Непозната
Не познавам нейният вятър.
Не познавам далечният зов
на този безсмъртен магьосник,
завладял и тревите
и гърбицата на голите хълмове,
и ронливата плът на скалите,
и трептящите гънки на времето.
А ти познаваш ли буйния танц
на пленената къдрокоса принцеса,
въртяща се в транс
сред могъщите ритми?
Поспирам и чувам
как сърцето ми бие
с разногласия ритъм на вятъра.
(Автор Светлана Георгиева Няголова, 19 г., гр. Силистра)
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
„На теб не писах нито ред. За теб не казах нито дума пред любопитните очи, не търсих и съвет, не палех свещ и не попитах никого къде си. Не исках да те чакам, не плаках и не те целунах … ей така за сбогом. Защо?! Защото теб обичам, както никой смъртен мъж. Обичам те като икона, която пазиш и опазваш с цената на живота, живот, в който няма седем смъртни гряха, а седем смъртни дни. За толкоз си отиде. И знам, че нищо не написах, защото ти четеш по мен, и знам, че нищо не изказах, защото думите за обич са във влажните очи, и знам, че и не чаках и не плаках, защото ти ми забрани. Не те целунах и не казах „сбогом”, когато те усетих да напускаш себе си и нас, защото знаех, че ще ме целунеш някога без устни, че ще ме обгърнеш без безсилните ръце, ще ме погледнеш с вътрешни очи и те ще видят всичко в мен, тогава ще е нашето „здравей”. Да, не питах и къде си, защото знам къде ще бъде срещата ни нова и знам, че ще ме срещнеш с роза, за да ми кажеш да не ме боли. Както в Магдалена, така аз вярвам в теб, виждам те в усмивката й честна, виждам те в очите сини като мастило на творец, виждам те във всеки опит нейн да бъде силна, дори когато всяка твоя снимка я боли. Заради нея пиша ти писмо, аз знам защо и как, но тя се пази да обича, защото никога не те видя, а за тая мъка няма майчина утеха. Пиша ти, за да й кажеш, дори на сън, че я обичаш, че татко й я пази и гледа всеки ден. Кажи й го…дори на сън.
А аз на теб вече няма да напиша нито ред, на тебе казвам всяка вечер всичко…“
(Автор Бояна Димова)
Последното писмо е мн мн мн хубаво! останалото са лиготий
Az turseh te,v samotni no6ti bez posoka az vurvqh no do koga az tursih te vsamotni dni .Po vqtura ,kum tep se nosq ,kato burq v no6tq , bez sleda.Namerihte nevqrvam o6te , ti si tuk no do koga .Koto buen potok,vuv dulboka reka me pregurna i steb letq. Ti si brqg s vqtur div ti si sun nai 6tasliv , tursih te do tozi mig . Ti si stih nai krasiv , ti si list polet tih tursih te do tozi mig
mnogo mi haresva poslednoto pismo
pis6i po-pravilno. No ina4e, ako izklu4im greshkite e mnogo hubavo
така е
Много ми е набожно. Пропито е с християнски лиготий.
🙂
Iskam da sam s tebe 7 dena 7 doshti shte te gledam kato dvoina zvezda i dori hilqdi slanca da zablestqt az shte vijdam samo teb …
prekrasno e <3
. Едни очи чиято светлина не е за мен, едни ръце чиято топлина не е за мен! Един човек който търся, а не мога да намеря, едно сърце, което искам, а не мога да спечеля!
Това е много хубаво, но ако напишеш още малко в любовното писмо няма да е лошо. Изпрати го на момчето, за което е предназначено това писмо.
JIVKA NIKI = LUBOV
🙂 Така е, когато се пише нещо, е добре то до стигне до получателя:)
OBI4AMTE MILO
как мога да публикувам мойто
Писмата бяха страхотни!
Наистина са много хубави.
pismata sa neveroqtni to4no za moeto polojenie
Разкажете ни за вашето „положение“:) Нека бъдем приятели.
kak da dobavq i moeto molq vi kajete mi
Изпратете ни го на имейла:) suvetizalubov@abv.bg
zashto kato te vidqh vliobih se v tebe az
здравей скъпи как ти е сърцето ти
дон обичам те кажи ми наистена
Много са хубави всички творби.
В твоите очи се виждам като едно щастливо момиче,защото да те обичам е като да не мога да спра да мисля за теб,защото където и да се обърна мисля само за теб.В твоите топли прегръдки усещам подкрепа,щастие,любов.Търсех човек,който да ме обича и да е с мен в добро и лошо и накрая намерих този идеален човек.
Заглавие: Грях ли е любовта? Ако е грях,че те обичам нека аз да нося този товар. Ти си вятъра, който ме докосва нежно. Когато ме погледнеш с твоите очи аз изгарях всеки път като пожар. Не знам как да изгася този пожар в себе си? Ти си моята вселена.Ти си моята стихия. За любовта няма лекарство. Любовта е като болест. Сполети ли те тази дума любов трудно можеш да я забравиш. Лесно е да се влюбиш в момче,но най-трудното нещо е да го забравиш. Когато си до мен ти ме караш да се усмихвам,да се смея,да се чувствам специална. Никога не съм това с друго момче. Искам да споделя останалия си живот с теб. Даже и другите да не те харесват помни,че винаги ще съм до теб. Когато те погледна започвам да грея като звезда. Сърцето ми е щастливо,когато си до мен,а когато не си до мен плаче без да спира.
Страхотно е!
Може ли да го прочетете и да ми кажете дали Ви харесва?
Страхотно е, Вероника:) Непременно го изпрати на човека, за когото е писано…
Благодаря. Ще му го изпратя.
Аз мога да изпратя писмото на момчето, за което предназначено, но проблема, е че той си има гадже.
От един опит глава не боли. А и какво по-хубаво от това да споделите чувствата си. Изпратете го. И добавете, че е неангажиращо като послание, просто споделяте чувствата си:) Мъжете харесват вниманието, кой знае…
Вричане в любов
Сърце за сърце.
Любов за любов.
Звезди и море.
Небе и роса.
Аз.
Ти.
Аз твоя.
Ти мой.
Сърце за сърце.
Любов за любов.
Сърце и любов завинаги.
Кажете ми дали Ви харесва?
Да, прекрасно е!
Да, но ако го изпратя писмото не знам дали ще му хареса? Той си има гадже. Той е казал на моите приятелки, че не ме харесва. Днес той постоянно ме гледаше.
Можете да го направите по-елегантно – като честитка за баба марта, например. Напишете го върху картичка с мартеничка, а отдолу подпишете – „нищо лично“ или „без ангажименти“ и вижте каква ще бъде реакцията:)
Може ли да го прочетете и да ми кажете дали Ви харесва?
Явно е, че това момче вълнува и сърцето, и душата ви, която е поет. Изпратете ги. Просто пояснете, че не очаквате нищо. Така той ще се чувства свободен да реши.
Заглавие: Писмо до теб
Вдигни очи!
За мен вдигни очи!
Защо?
Не питай!
Просто погледни ме!
Помилвай ме и просто помълчи…
И ако искаш двама да мълчим.
Защо?
Не питай!
Ти ще разбереш – загледай се в погледа ми влажен очите , ако можеш да четеш , вместо мен ще ти кажат.
В тях блести една сълза , а твоят смях се носи като птичка в небето.
Ръцете ти са клонки на бреза , а аз живях без сини небеса , без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчица роса , в които небесата се оглеждат.
В моите нощи нямаше луна , защото ти беше далеч от мен.
В очите ти жадно надничам.
През тях се вижда твоето сърце , затова те обичам много.
Може ли да ми кажете дали Ви харесва?
Писмо до теб
Вдигни очи!
За мен вдигни очи!
Защо?
Не питай!
Просто погледни ме!
Помилвай ме и просто помълчи…
И ако искаш двама да мълчим.
Защо?
Не питай!
Ти ще разбереш – загледай се в погледа ми влажен.
Те вместо мен ще ти кажат.
В тях блести една сълза, а твоят смях се носи като птичка в небето.
Ръцете ти са клонки на бреза, а аз живях без сини небеса, без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчица роса, в които небесата се оглеждат.
В моите нощи нямаше луна, защото ти беше далеч от мен.
В очите ти жадно надничам.
През тях се вижда твоето сърце, затова толкова много те обичам.
Как мога да му изпратя всички писма, които съм писала? Искам да разбере какво чувствам към него. Когато го видя сърцето ми бие като лудо. Той постоянно ме гледа. Не сваля погледа си от мен. Понякога ми се усмихва без причина. Ние сме от един клас. Кажете ми какво да правя?
Моля Ви пишете ми по-бързо.
Просто ги изпратете:) Под формата на мартеничка, на малка картичка. Изберете един стих, едно писмо и го изпратете. Защото, ако не го направите, винаги ще се чудите какво е щяло да стане. Дайте шанс на съдбата си. Ако не се получи, значи моментът не е подходящ или човекът не е за вас. Оставете назад и продължете напред.
https://suvetizalubov.com/2018/01/21/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%83%D0%B0%D0%BB/
Моля ви пишете.
Любов моя
Пиша ти това писмо, защото искам да ти кажа толкова много неща, но понякога просто оставам безмълвна. Взимаш ме в прегръдките си и точно тогава, когато искам да говоря, аз мълча. Може би просто искам да се насладя на момента…ти…аз…любов…тишина. Нима има нещо по-хубаво от това? Сега скъпи мой, ще се опитам да ти напиша това, което устните ми не могат да изрекат. Първо искам да ти благодаря, че те има, че ме намери, че дойде в живота ми. Аз те чаках много дълго.
Благодаря. Може ли да ми говориш на Ти?
Няма проблем:)
Тоест ако не ми отговори ли?
Да.
Едно момиче от моя клас, която е моя приятелка ми каза, че момчето, което харесвам и е казал, че ще се държи грубо с мен, за да ме отблъсне и отдалечи от себе си. Той си има гадже. Той е казал, че не ме харесва.
Съветът ми е да не коментирате отношението си към момчето с трети лица и да не очаквате от тях препредаване на мнение. Просто му предложете приятелството си. Може би е добре да започнете с това. Дайте му време да ви опознае и в подходящ момент му доверете своите писма.
Кажете ми какво да правя?
Моля те кажи ми какво да правя?
Дай шанс на чувствата си. Следвай сърцето си. Но ако желанието ти не бъде споделено, продължи напред с усмивка. Значи това просто не е твоят човек в този момент…
Момчето, което харесвам е от моя клас. Ние сме много добри приятели. Той постоянно ме гледа. Как да дам шанс на чувствата си?
Започни с нещо малко. По-лично. Не бързай с директните обяснения, защото после ще е неловко, щом сте от един клас.
Той си има гадже, което ме гледа постоянно много странно.
Ако можете да ни изпратите снимка – негова и своя, мога да ви отговоря по-точно на въпроса какъв тип сте, и дали имате бъдеще като двойка:) Изпращам ви линк, ако проявявате интерес.
https://suvetizalubov.com/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b2%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82/
Изпрати ми линк. Говори ми на Ти.
И ще ти пратя негова снимка.
Прати ми го.
Изпратила съм още в предното съобщение:)
Къде?
https://suvetizalubov.com/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b2%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82/
Как да ти пратя снимката?
Изпратете на имейла ни своя и на партньора си снимка, придружена с рождените ви дати и месеца, в който сте се запознали. Екип от психолог, нумеролог, специалист по личностно развитие, позитивна психотерапия и отношения ще изготви вашата Карта на съвместимостта.
Всички тези специалисти ще отделят близо час от своето време, но тъй като работата им за нас е наистина специална, вие ще заплатите само част от картата – сумата от 25 лева. Можете да преведете сумата по нашата сметка в e-Pay.bg
IBAN: BG55CECB97900006453088 , BIC: CECBBGSF
Плащането може да стане и на каса във всеки офис на EasyPay. Срещу „основание“ запишете „проверка на съвместимост“.След 24 часа ще разполагате със своя Карта на съвместимостта, за да можете да реагирате по най-добрия начин и да вземете най-правилното важно решение.
Не мога.
🙂 Успех! Следвай сърцето си.
Благодаря.
Ти си всичко за мен. Ти си моята стихия. Ти си моята вселена и галактика. Ти си моята звезда, която блести през нощта. Ти си момчето, с което искам да прекарам остатъка от живота си. Ти си моята любов. Без теб живота ми е мрак. Ти си моята душа. Винаги ще те обичам. Ще се боря за любовта ти цял живот. Аз знам, че рано или късно ще разбереш, че аз съм момичето, с което ще прекараш целия си живот. Знам, че ще ме обикнеш, както те обичам аз сега.💋💋💋
🙂
Може ли да го прочетете и да кажете дали ви харесва? Едно момиче от моя клас каза, че ще говори с момчето, с което харесвам да пробва с мен да станем гаджета.💋💋💋❤❤❤💙💙💙💚💚💚💛💛💛💜💜💜💓💓💓💔💔💔💕💕💕💖💖💖💗💗💗💘💘💘💝💝💝💞💞💞💟💟💟❤❤❤💙💙💙💚💚💚💛💛💛💜💜💜💓💓💓💔💔💔💕💕💕💖💖💖💗💗💗💘💘💘💝💝💝💞💞💞💟💟💟❤❤❤.
❤❤❤
Съветът ми е да не използваш посредници. Нещата винаги се объркват.
Аз и казах да не говори с него и тя се съгласи. Той е турчин. Казва се Хасан.💋💋💋💜💜💜❤❤❤❤💚💚💚💋💋💋💛💛💛
Кажи ми нещо.💋💋💋❤❤❤💋💋💋❤❤❤💋💋💋❤❤❤💋💋💋❤❤❤
Любов моя
Когато ти дойде в моя клас не те познавах, но когато започнах да те опознавам разбрах, че имаш много добро сърце. Станахме много добри приятели. Започнах да се влюбвам в теб без да знам, че толкова много ще ме боли. Сега, когато знам всичко за теб не мога да си представя живота без теб. Аз те обичам, но ти си имаш приятелка. Когато ви видя заедно ми става гадно, но хората казват, че ако обичаш някого трябва да се бориш за него независимо от изпитанията, които трябва да преминеш. Аз съм готова да се боря за теб.
🙂 Вярно е. Ако обичаш, трябва да се бориш. Но ако любовта е несподелена, трябва да отстъпиш и да продължиш напред.
💋💋💋❤❤❤💙💙💙💚💚💚💛💛💛💜💜💜💓💓💓💔💔💔💕💕💕💖💖💖💗💗💗💘💘💘💝💝💝💞💞💞💟💟💟
Ти си всичко за мен.
Влюбих се в едно момче Давид. Той се появи в живота ми и ми показа пътя към сърцето си. Когато го видях разбрах, че аз и той ще бъдем заедно. Той е толкова красив, харизматичен и романтичен. Започнахме да се виждаме всеки ден и да се забавляваме заедно. Станахме гаджета. Никой не можеше да ни раздели. Стояхме до късно навън, защото ние бяхме едно цяло. Прегръщаше ме и ме целуваше. Казваше, че аз най-любимия му човек и че съм на първо място.Много плаках като се разделихме. Преди три месеца се разделихме, но една моя приятелка ми каза, че той не спира да пита за мен. Дали ще се съберем? Дали ме обича? Какво мислите за нашата любов? Пишете ми и ми отговорете на въпросите.
Привет, няма как да ти дам прогноза. Никой не би могъл. Ако ви е писано да сте заедно, ако го искате и двамата, ще намерите начин да го постигнете.
❤❤❤💜💜💜💓💓💓💕💕💕💋💋💋💞💞💞💏💏💏💑💑💑😻😻😻😘😘😘😍😍😍😚😚😚