Възпитанието е много коварно нещо. Защото понякога вместо да ни е от полза, то ни прави слаби. Особено в любовта. А животът е кратък. Буквално един миг. И ако не го изживеем пълноценно, няма да имаме право на втори опит.
Любовта е прекрасно чувство. но може да бъде и бреме. Ужасно тежко, подтискащо, манипулиращо, събарящо, самоубийствено. Ако не се чувствате добре във връзката си, не се колебайте да направите промяна. Щом веднъж са ви нагрубили, ще има и втори път. Щом веднъж са проявили неуважение към вас, значи ще се повтори. Щом веднъж са ви посегнали, ще ви посегнат пак. А това ви прави нещастни, нали? Тогава какво чакате. Кажете „Майната ти!“ и започнете отначало. Не е трудно. И не боли. Напротив. Освежаващо е. Подмладяващо. И съживяващо. Ако нещо не върви в отношенията ни, не трябва да чакаме да минат години, за да осъзнаем, че е можело да бъде иначе. Трябва да търсим щастието си. Отново и отново. Докато го срещнем. За да го изживеем на един дъх и с широко отворени очи. Затова, ако ви удрят по едната буза, в пряк и в преносен смисъл, не давайте и другата. Избършете сълзите, преглътнете драмата и затворете страницата. Животът е пред вас и може да бъде много по-красив, мил, нежен, изпълнен с любов.
