Женя и Борис са в процес на развод, белязан от гняв, разочарование и взаимни обвинения. Насочвайки се към нов живот, всеки с нов партньор, те са нетърпеливи да започнат отначало, да отворят нова житейска страница, дори да има опасност по този начин да изоставят своя 12-годишен син Альоша. До момента, в който той става свидетел на един от техните скандали и изчезва…
„Ще се променя; няма да повтарям грешките, които ме докараха до това разочарование; ще започна отначало.“ Това са мислите на хората, които обвиняват другите за собствения си провал. В края на краищата единственото нещо, което наистина можеш да промениш, е себе си. Само тогава светът около теб отново ще блесне. Може би само една ужасна загуба би позволила това да се случи.“ (Андрей Звягинцев)
Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… същото време е и социален хамелеон, който знае как да играе.
Филмът, разпространяван от Арт Фест, беше акцент в програмата на 22-ия София Филм Фест и един от най-чаканите от публиката.
