Наскоро четох една статия, че след 35 нямало живот за неомъжените. Глупости! Аз съм на 35. И животът е прекрасен.
Не съм омъжена. Имам приятел, с който живеем вече 6 години, но напоследък нещата стават все по-трудни. Не знам аз ли се променям или той. Факт е, че понякога ме дразни. Аз него също. Факт е, че сексът не е същия. Преди беше една страст, едно неудържимо привличане, сега е по-скоро желание да си доставим взаимно удоволствие, макар и доста често – кратко…
И какво му е хубавото на живота тогава? Хилядите възможности за нещо ново. Възможността за промяна, за изживяване на нова страст, ново неудържимо привличане. И ако преди изневярата е била достойно за кладата престъпление, днес гледам на нея като на леко разнообразие, което да потвърди мисълта на добрата ми класна ръководителка от математическата гимназия във Варна: „Всички мъже са говеда. В един момент мислиш, че един от тях е по-малко говедо и се влюбваш и жениш за него. Но после установяваш, че е същото говедо като останалите!“ Сигурно и мъжете мислят така за нас – ужасните досадни дуднещи същества от „нежния“ пол. Но това си е техен проблем. И така дошло е време да кажа „здравей“ на стегнатите мъжки дупета, които за момент бяха спрели да ме впечатляват.
Винаги съм намирала за страшно секси едно стегнато добре оформено мъжко дупе. Защото ме кара да си мисля как мъжът би изглеждал гол в градина с цъфнали рози или на пуст плаж, заобиколен от летни треви. Фантазии. Те обаче при една неомъжена жена на 35 бързо могат да се превърнат в реалност. И възможност за нещо ново. И по-добро.
И тук идва въпросът за егоизма. Егоист ли съм аз? Не. Защо да съм егоист? Време ми е за дете? Да, така е. Искам да стана майка. Бих го направила и без мъж до себе си. Защото мога да се справя с отглеждането и възпитанието му. Ако греша, пасивите ще останат за мен. Аз ще си нося кръста. Оттук нататък егоизмът ми се изразява в простото желание да бъда обичана поне наполовина колкото обичам и аз. Да получавам поне наполовина, колкото давам. Да бъда изненадвана, ухажвана, възхвалявана дори. Жената, колкото и еманципирана да е в някои отношения, мре за силни ръце, в които да се отпусне, докато мъжки устни шепнат в ухото й колко е прекрасна.
Животът е прекрасен. След 35. Защото осъзнаваш, че той всъщност зависи само от теб. Че рулят е в твоите в ръце. Можеш да го завъртиш наляво или надясно и дори да корабокрушираш, можеш да си направиш сал и да отплуваш до острова на някой Петкан. А там, кой знае, ако толкова го искаш, може да чуеш и сватбен звън. Но едно е сигурно – че любовта, уважението, страстта могат да бъдат открити отново, и отново. И няма нищо лошо в това да ги потърсиш, дори вече да си казал „Да“ преди n на брой години. Не си струва човек да живее живот, в който той е някой друг, защото собственото му аз заспива неудовлетворено под изстиналите завивки на брака или връзката! Нали?
