Любов в рими

Есента ни е любов…

Когато душата ти е цяла
и есента е някак пъстра.
Облечена във слънце, разцъфтяла…
Спокойно ти е. Влюбено. И светло.
Когато си открил, че има смисъл
да бъдеш просто себе си, без време.
А после срещнеш някого по пътя.
И той тъгата ти отнеме.
И сенките не са студени вече.
А някак тайнствено красиви.
Когато си разбрал, че е страхотно
да бъдеш просто нечие безвремие…

Добро утро (на Мат)

Добро утро, моя мечта.
Добро утро и сбогом.
Аз не исках да става така.
Но се случи. И ето…
Сега трябва да тръгна назад.
Да обърна гръб на сърцето.
Да му кажа, че всичко било е лъжа.
Че е срещнало не огън, а пепел.
Добро утро, ти знаеш ли как
да простя на душата си клета.
За това, че предаде мен вместо теб.
За това, че е толкова жалка, проклета.
Тя не иска да дойде при мен.
Все към тебе я тегли.
Все така, ден подир ден…
Месец, два, шести вече.
Добро утро, моя тъга.
Пътят назад е затворен.
Ще застана пред твойта врата.
Ти реши дали си свободен…
Ако не, ще тръгна навън.
За любов не, за утеха…
Ще продам таз проклета душа,
за една нощ безпаметна, лека.
Добро утро, любов.
Добро утро, не сбогом…

Къща от мечти (на М.)

Светът ми днес е светла къща от мечти.
Тъй мили, топли, споделени…
Светът ми днес е там, където си и ти.
Аз пазя спомените, песъчинки разпилени.

Светът ми днес са малко думи, казани набързо.
Една картинка, няколко усмивки.
Безкрайно скъпи, скътани добре.
Те носят настроение в деня ми.

Светът ми днес е слънчице едно.
Изпратено за миг и между други.
Но то е всичко. Простичко, само…
Светът ми… който ти събуди.

Усмихвам се (на М.)

Усмихвам се.
По дяволите болката.
Сърцето може да боли,
но на душата й е леко.
Над тебе тя сега ще бди.

Усмихвам се.
И някак ми е светло.
Не знам какво ми предстои.
Но е прекрасно. Да те имам.
Макар и само като стих.

Усмихвам се.
Защото знам, че утре
ще бъде хубав, слънчев ден.
И въпреки че си далече,
мигът ще бъде споделен.

Усмихвам се.
Не ми отнемай светлината,
не искам мрака угнетен.
Аз ще те обичам тихо, отдалече.
Усмихвам се. На теб. На мен.

В очакване

Добро утро. С дъх на нежни цветя.
Аромат на кафе и очаквана среща.
Как се срещнахме, даже не знам.
Но съм сигурна, че пред нас има още…

Лятна целувка

Утро. Посрещам го с дума една.
Целуваш ме нежно. Макар и задочно.
И казваш ми: „Страхотна жена!“
Покана изпращаш за среща.
И куп сърчица, за разкош.
Денят ми започва горещо.
Изпълнен с нега и любов.
И лятото шепне ми нежно.
Готово за пиратска игра.
Обувам сандали от пясък.
И мятам чанта-вълна…
Потапям се бързо в живота.
С едно тихичко „Благодаря“.

© ВП

**********************************

Животът…

Животът е любов.
А любовта – споделяне.
И даване. И вземане.
Животът е борба.
За малко и за много.
Във мрак и светлина.
Животът е това.
За теб. Ами за мене?
Животът е дъга.
Висока, многоцветна.
Картина на душа.
Животът е река.
Наслагва и отмива.
По мъничко тъга,
по мъничко усмихване.
Животът е това.
И спускане, летене.
Без помощни крила.
До точка на кипене.
Животът е шега.
Със срок за изпълнение.
Животът е… сега.
Побързай, нямаш време.

© ВП

**********************************

Ела си…

Ела си. Тихо в нас влез ти.
И позволи ми в тебе да се гушна.
Мъжът до мен бъди. И остани.
А аз ще бъда най-послушна.

Любов не искам. Само остани.
Душата ми в ръцете ти е свита.
Като бездомно птиче. И не спи.
Не я прогонвай, нека те обича.

 

© ВП

**********************************

Краят на една любов

Заби в сърцето ми цигара.
Като в ненужен кош.
И завъртя я.
Зверски ловко.
Не знаех, че си лош.
Остърга малкото надежда.
Премахна любовта.
Усмивката, уви, подвежда.
Не носи светлина.
Аз ще се събудя.
Отново жива.
И с ангелски крила.
Ще те отрежа.
Ампутирам.
Завинаги. Сега.
Бъди щастлив.
Това го можеш.
Разбира се, без нас.
Светът е сложен.
Твърде сложен.
За мен си вече само фас

© ВП

**********************************

Ново начало

Една маргаритка, две маргаритки…
Ах, какви красиви цветя!
Целува ги лятото, дъждът ги полива.
И слънцето гали ги с топла ръка.

Но някой откъснал ги. И с панделка вързал.
А после изпратил до твойта врата.
Нямало кой да отвори обаче и те
стояли си там, потънали в самота.

Увяхнали, тъжни, но все пак цветя…
Как да изхвърлиш тези малки сърца?
Изсъхнал букетът прибираш сега..
Но вече е късно. И за тях, и за любовта…

© ВП

**********************************

Любов

Няма да те моля да забравиш.
Няма да те търся до среднощ.
Ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх.
Няма да разпитвам, да човъркам.
Няма да съм пълен егоист.
Аз съм тук, ела си.
Не сега, когато си готов…
Няма да изисквам. А ще давам.
Имам много. Простичка любов.
© ВП

**********************************

Толкова малко и толкова много

Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.

Трудното винаги е само отгоре.
Като каймакът на чудно кафе.
А под него е пълно с нюанси.
Трудно е, но то и трудно се мре…

Не, знаеш ли, не съм лекомислена,
просто животът ме взе за мезе.
Мисли, че с лека ръка ще ме стисне,
а аз ще му дам да ме отнесе.

Толкова малко време ли имаме
да бъдем ние, тук и сега?
Губим го смешно, някак безименно…
После остава една празнина.

Няма значение какво е имането,
нито колко силно блести.
Животът използва други валути,
смята бързо, не връща пари.

Няма перфектен сезон за обичане.
Няма готови рецепти и за любов.
Няма смисъл от безсмислено вричане,
нито от половинчат благослов.

Толкова малко време ли имаме…
Ех, не бързай, не му и мисли.
Спри, усмихни се, вземи си почивка.
И на живота много здраве прати.

Няма перфектен сезон за умиране.
Всеки си има своите „за“ и „против“.
Обличай си по-често новите дрехи
и намери своя най-добър седатив.

Семейно уравнение

Трудно заспивам, когато те няма.
Дъхът ти за мен е като приспивна песен.
Трудно намирам сили да се боря,
когато те няма, но все пак мога и го правя.

**********************************

Единствена ти

Чуваш ли ме?
Виждаш ли ме?
Стоя на вратата и чакам теб.
Дори да си тълпата ти, аз пак ще те видя,
сякаш си сама.
И в друг живот, и в друго време,
ти пак ще си единствена за мене.

**********************************

Нощта се спуска бавно над града.
Наднича любопитно през прозорците.
И като щастливо влюбена жена
целува сенките по улиците.

**********************************

Просто две очи…

Просто две очи…
А в тях – толкова много любов.
Малко смях и малко сълзи.
Да обичаме не е грях, не е грях…

Само две очи…
Но събрали на света красотата безкрайна.
Малко сиво, и пъстро, и розово.
Крият някак свенливо своята мъничка тайна.

Твоите две очи.
И прекрасни, и топли, излъчващи страст,
търсят моите в тъмнината на стаята.
Над сърцето си нямам вече никаква власт.

Просто две очи…

**********************************

Душата ми е лято

Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.

Душата ми е благодарна
за всеки миг на този свят.
За времето, което й се дава.
За любовта, за смисъла да бъда Аз.

Обличам сутрин рокля от въшебство,
и наниз слагам – спомени добри.
В главата ми – красиви мисли,
летят напред, към по-добрите дни.
(08.06.2017)

**********************************

Край и начало

Когато започнеш да мразиш Любовта,
сложи й точка, после си тръгни.
Не казвай нищо, няма смисъл.
Недей да триеш хубавите спомени.
Навън вдигни високо глава,
избърши сълзите солени.
Може би е било за добро…
Може би отдавна било ви е време.
Всеки край е начало едно
за отлагани вечно надежди.
Не мисли, че оставаш сама.
Усмихни се на своето щастие…

**********************************

Настроения

Усмивка. Докосване леко.
Душата ти пърха с криле.
Но мечтае за още –
един или два мига поне.
… … … … … … … … …
Прегръдка. Една топла ръка.
Целувка и опит за връщане.
Сърцето изпитва тъга…
… … … … … … … … …
Желание. Толкова силно.
Но няма никакъв шанс.
Ти вече решил си за края.
И той е тук и сега.

**********************************

Състояние
Жадувам за покой. Един миг само.
Покой душевен. Покой несподелен.
Жадувам за любов. Безкрайно мила.
Любов, която не изисква и не вдига шум.
Жадувам да съм птица. Лекокрила.
Без чувства, отговорности, товар.
Безстрашна и готова да рискува.
Жадувам. Да съм просто нечий дар.

**********************************

Тя си отива

Тя не е безплатна, нейната усмивка.
И сълзите имат своята цена.
Но ако не си разбрал каква е,
значи не познаваш любовта.

Тя не е една от твойте, многото.
Да дели не иска, може и сама.
И не трябва, няма да понася
твойта тъжна мъжка суета.

Тя не е безплатна, нейната усмивка.
И сълзите имат своята цена.
Може ти да не го разбираш,
но тя решила е да си отиде. Сега…

**********************************

Пролет

Остави тъгата да потъне в преспите.
Нека слънчевите дни те съживят.
Пролет идва, усмихни се.
Няма нищо по-вълнуващо от нов живот.

***************************************

„Подари ми нежност, не кола.
Не мечтая за обувки или скъпи накити.
Дай ми просто малко топлина.
Дай ми себе си, това е предостатъчно.“

***************************************

„Хубаво е, че те има.
Знаеш ли…
Дъхът ти ме държи будна, прави ме силна.
Ръцете ти топлят по-силно от най-дебелия шал.
Хубаво е. Че те има.
Че си до мен, въпреки…
Знаеш ли?“

***************************************

Приспивна песен

Спи, мили мой, нощта е тиха.
Спокойно положи глава.
А аз, макар да съм далече,
ще бдя над тебе сам-сама.
Не ще да бъда твоят ангел,
с чисти мисли и бели крила.
Ще бъда бясна, луда хала,
ще дойда да те отнеса.
Спи, мили мой, нощта е кратка…

 ***************************************

За нас
Вечер е. Седнали сме двама на терасата.
Отпиваме бавно от чашите с вино и мълчим.
Кракът ти докосва нежно моя под масата.
Поглеждаме се с обич. И тихичко благодарим…

***************************************

Не мисли, че те обичам повече!

В любовта няма повече, нито по-малко.
Не измервай чувствата ми, мили…
И не се оплаквай, че връзката ни била дълга,
за да търсиш други, за да галиш чужди.

Не говори за мен със тях, не ти отива.
И не мисли, че те обичам повече…
Не очаквай любовта ми да остане същата.
Ако твоята поела е по други пътища.

Знаеш ли, аз не искам да съм другата.
Няма да ти казвам как се чувствам.
Ще оставя друг сълзите да избърше.
И косите ми да гали рано сутрин…

В любовта няма повече, нито по-малко.
Думите са просто дрехи за онези чувства,
които карат очите да говорят,
без които душата ще е самотна и пуста.

В любовта няма повече, нито по-малко…

***************************************

Мило
Да рисувам с пръсти по голото ти мъжко тяло.
Да ме гушкаш нежно преди да заспя.
Да седя до теб у дома на дивана.
Да вървим заедно, хванати ръка за ръка…

***************************************

За двама
Обичам. По-силно от всеки друг път.
Обичам ръцете ти нежни и силни.
Обичам. И сякаш е първият път.
Докосване, поглед, любов моя мила…
До мен си. Това е най-важното днес.
Вчера… Вече няма значение.
До теб съм. И с тяло. И с мисъл. И с дух.
Единствено мое вдъхновение.

 ***************************************

На теб
Дъжд. Романтично шумолящ.
Студен, но и сгряващ.
Дъжд. Истории разказващ.
Топъл като ром. И някак отморяващ.
Къде ли си, скъпи, сега?
Дали и ти търсиш да се сгрееш?
Дъжд. Оставящ следи.
Душата ми се смее.
Небето лее сълзи.
Дъжд. Ще те стопля.
Ще дойдеш, нали?
Дъжд. Оставям следи.

***************************************
„Такъв е животът…

Не спирам да мечтая. Въпреки раздялата.
Не мога да намразя проклетия живот.
Не спирам да желая и промяната,
която ще ми донесе любов…

Светът е толкова очарователен.
И даже странно съвършен.
Допълват се ефектите с дефекти,
Тъй както ти допълваше и мен.

Животът, мацко, е неподражаем.
Той има свои планове и стил.
И няма как да ги гадаем,
И няма нужда да си мил.

Живей. Животът си е твой.
Не спирай, мацко, да мечтаеш.
Лети. Настъпвай. Влизай в бой.
Живей го, както ти си знаеш!“

***************************************

Признание

Да знаеш, че ми липсваш. Много.
Но няма да ти го призная.
Не искам да мислиш, че съм слаба
макар да съм такава…

Ще се държа тотално непукистки.
Дори цял час да ми звъниш.
Ще кажа, че не съм те чула,
а после ти ще си заспиш…

Защо го правя? Няма смисъл.
Защо ли трябва да боли?
Историята помниш ли – за птичето,
което пеело, докато кърви?

Това е смисълът. Безсмислен.
Това е любовта.
Да пееш весел до пресипване,
докато ангел безсловесен забива ти стрела!

***************************************

Утро
Денят наднича през прозореца,
изпраща ми покана за кафе.
Усмихва ми се готино и секси.
И сякаш пита – „А сега накъде?“

***************************************

Преоткриване
С целувка посрещам деня,
по-силна, по-мъдра и светла.
Доволна изпращам съня.
Не моля се пак да го срещна.

В душата ми химни звучат.
Тържествени. Пъстри. Скандални.
В краката ми млади лежат
Безбройните пътища славни.

И знам, че по който и да е
аз мога без страх да поема.
При теб ще ме той отведе,
приятелю… За да те взема.

*** *** *** *** ***

„Нямам нужда от вино, за да чуя как бие сърцето ти.
Нямам нужда от вино, за да бъда любовно пияна.
Бих обсипвала с нежни целувки лицето ти,
Бих лежала до теб всяка нощ от луната огряна…“

*** *** *** *** ***

„Душата ми се задушава от неизречени слова.
Усещам я как страда, как се мъчи…
Но не мога да направя нищо, за да я спася.
Душата ми, преситена от изкуствени сълзи,
мечтае да открие нещо истинско…“

*** *** *** *** ***

„Студено е, но твоят дъх ме топли цяла нощ.
Денят изглежда мрачен и суров.
Но всеки път, когато вятър духне,
за теб си спомням, мое мило днес и утре!“

*** *** *** *** ***

„Въпреки че е красиво,
някой все пак ще го откъсне.
Цветето.
Въпреки че е толкова дълга,
някой все пак ще я прекъсне.
Любовта.
Въпреки трудните стъпки в снега,
някой все пак ще проправи пъртина.
Животът. Въпреки…“

Автор www.suvetizalubov.com. Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, разпространение, промяна, публичен показ и др. на част или цялото съдържание на материала е забранено и се преследва по предвидения от закона ред.