Здравей!
Любовта е най-великото чувство, което човек може да изпита на този свят. Любовта към живота, към красивите неща в него, към човека до нас, към децата.
Тя може да ни издигне високо в небесата за един-единствен миг. Но може за същия този миг и да ни причини жестока болка.
Тя е необяснима, неосезаема, понякога тежка, но и сладка, вдъхновяваща…
Ако искаш да споделиш нещо, ако нещо те притеснява или измъчва, ако се чудиш как да постъпиш, ако търсиш по-различен път…
Пиши ми на имейл адрес suvetizalubov@abv.bg
Ще ти отговоря. Ще споделя как бих постъпила аз на твое място. Очаквам те! Имам само една молба – моля ви, по възможност, да пишете на кирилица…
И тъй като проектът ни е доброволен, ако имаш възможност, подкрепи ни чрез дарение в e-pay. За да ни има и за да бъдем до теб в моментите, когато имаш нужда от подкрепа.
Бутонът ще намериш на заглавната ни страница. Благодаря!
имам въпрос към психолог
На средна възраст съм, омъжена и мисля , че съм влюбена, както когато бях на 23. Какво да правя?? Като момиче изживях една много трудна любов, защото бях влюбена в човек, зависим от алкохол. Връзката ми продължи 7 години и бях нещастна, наранене и изчерпан а. Когато той почина от сърдечен инфаркт , мислех, че и аз ще умра, просто не можех да си представя живота без него. Но след две години страдание, реших да се спася, като се омъжа за мъж, когото не обичам, но знаех, че ще имам спокоен живот с нег о. И така стана, имам и дъщеря от този брак, но не обичам мъжа си и нямам желание да бъда интимна с него. Дори ми е неприятно и затова ходя от време на време в чужбина да работа , за да избегна за известно време секса с мъжа си. Казвам му, че не изпитвам нужда и че сигурно съм фригидна. Но в Германия се влюбих в един мъж, който също като мен е женен. Той е много стеснителен и забелязах, че се смущава в мое присъствие, когато се приближа близо до него, той е някак напрегнат и гледа да се отдалечи. С женската си интуиция долавям, че и той изпитва някакви чувства към мен, но не съм сигурна. Понякога дори си мисля, че понеже аз го харесвам си въобразявам, че и той има симпатии към мен. Как да разбера със сигурност какво изпитва той към мен? Знам, че той никога не е изневерявал на жена си защото има силни религиозни убеждения и е истински християнин- Ако съм сигурна, че той не изпитва нищо към мен, ще се отдалеча от него завинаги и ще се опитам да го забравя, без да го притеснявам, но ако знам че и той ме обича, бих се борила за тази любов.Какво да направя? Постоянно е в ума ми , дори в сънищата ми. Как да се освободя от това състояние. Дайте ми съве т. Страх ме е да му споделя чувствата си. Изпитвам болезнено желяние да бъда с него.
Здравейте, всъщност за истинската любов възраст няма, колкото и клиширано да звучи. И ако не се чувствате щастлива с мъжа си, а сте срещнали друг, който да ви кара да изпитвате чувства, които са ви липсвали досега – какво ви спира да потърсите взаимност? Какво имате да губите? Сигурността на брака, който за вас е само приятелско съжителство? Поканете въпросния мъж на вечеря или на едно питие. Ако той приеме, това е първият положителен знак, че имате шанс. Изберете място с непринудена обстановка, където можете да поговорите спокойно, но не забравяйте да внесете и мъничък елемент на романтика. Бъдете открита и честна. Покажете му симпатиите си без да го притискате агресивно. Оставете си вратичка за втора среща и втори разговор, ако той не се отдръпне още в самото начало. Ако наистина го харесвате и искате да бъдете заедно, ще намерите верния тон и начин да му го покажете. Успех!
Той има ли деца,не мисля че трябва да го разделяте от семейството му
Ако няма деца и сте от един град поговорете с него
Не се намесвайте в семейството на човека! Това, че вие сте нещастна не ви дава право да вредите и наранявате жена му, него и евентуално децата му ако има. Долна постъпка! Вашите грешки са си ваши грешки, не бъдете егоистка.
Евала!!!
Моля за съвет от психолог! На 22г. съм, приятелят ми е 3 години по-възрастен от мен. Заедно сме от година и половина. Не живеем заедно, но сме много близо един до друг. Ще изкажа направо проблемите ни. Много често се случва да го моля да излезем, но той отказва под претекст, че е много изморен. След 1 – 2 часа ми се обажда, за да ми каже, че е излязъл с приятелите си. Всеки ден го питам дали вечерта ще се видим, но той винаги казва, че не знае, защото го било страх да ми откаже (така казва той). Пробвах тактиката да не го питам, той започна да се сърди и да казва, че не го обичам, защото не съм била вече предлагала да се видим. Въреки всичко, нещата се повториха отново – излиза с приятелите си, точно когато аз искам да се видим. Когато се опитам да му обясня, че това ме обижда, да му покажа как се чувствам, да види моята гледна точка, при това много спокойно, той ме прекъсва и казва, че не му се слушат глупости, след което затваря телефона. След известно време отново се обажда и започва да говори за съвсем битови неща, все едно нищо не е станало. Когато го помоля да ме изслуша, той го прави, след което започва да пее някоя песен и – накрая – започва да се смее… Все още съм с него, защото е доста грижовен, случвало се е да си даде и последната стотинка за мен, но това не е достатъчно. Понякога мисля, че има психични проблеми, не зная… Той казва, при това напълно сериозно, че е останал с впечатлението, че аз имам проблеми с нервите. Проблемът е там, че всеки път, когато отложи наша среща или ми обещае да се видим, след което излезе с приятели и дойде у нас пиян, е нормално аз да се обидя и да повдигна въпроса. Но той казва, че постоянно съм се заяждала с него. Имаме още доста проблеми… Иска ми се да кажа още хиляди неща, но ще се огранича до тук. Просто не разбирам защо не иска да ме види – винаги се колебае до последния момент, след което се отказва. Не съм нито грозна, нито глупава – напротив – толкова много момчета ме харесват, но искам него, и аз не зная защо. Опитвам се от толкова време. Понякога дори, когато се разплача в опитите си да обясня колко е болезнено да те зарязват постоянно заради други хора, той обвинява мен и то с крясъци… Не изказва конкретна причина, било цялостното ми държане и то го подтиквало да се държи лошо с мен. Моля Ви, дайте ми съвет, защото имам чувството, че малко ми трябва да полудея!
Здравей, Светла! Любовта е взаимно чувство, двустранен пакт за обич, разбиране, нежност, страст… И когато единият не „изпълнява“ своята част от любовния договор, значи нещо се е променило. Най-разумно според мен е да поговорите открито с приятеля ви. Не правете компромиси само, за да не бъдете сама! Не е честно спрямо вас самата. Уважавайте се и се обичайте, за да се отнасят и околните така с вас. Ако не получавате това, което искате, това, от което имате нужда, дори и след проведен разговор, кажете „сбогом“ – тази връзка не е за вас. Иначе ще се чувствате нещастна, и след време дори ще започнете да се мразите! Какво спира да потърсите щастието си другаде? Дайте му шанс и то ще кацне на рамото ви. Просто вярвайте повече в себе си. Дори сега всичко да ви изглежда страшно, след време нещата ще се подредят. Преди всичко бъдете себе си. Изразявайте желанията си, правете компромиси, но изискнайте такива и от партньора ви. Ако той не е склонен да се промени, решете дали искате това или искате нещо по-добро, по-мило, обичащо, отдаващо? Успех! Стискам палци.
Zdraveite..imah vruzka gldina i polovina s priqtelq mi..bqhme neveroqtno shtastlivi i imahme dosta burna vruzka s mnogo nervi i rvenost i sulzi..no nishto ne ni spirashe i ne vliqeshe…zaminahme da rabotim na moreto tazi godina..izkarahme dve sedmici i toi kaza che se vhuvstval kato v kletka,a ne iskal postoqnno da dava obqsneniq a da se vhuvstva svoboden..premesrih se na druga kvartira s priqteli,no s nego se vijdahme i chuvahme vseki den makar che nqkolko puti mi kaza da go ostavq i che e po shtatsliv sega mo idvashe pri men i prez cqloto vreme sw durjahme kato dvoika,kakto poprincip i prizna sled mesec che e po neshtasten bez men,za tova idval..ne izdurjah da ne sme vuv vruzka zashtoto postoqnno go tormozeh j razpitvah i rvenuvah..kakto i toi men i uj pak bqhme zaedno no revnostta i vs produlji i toi beshe pp razlichen.ne me hvashtashe chesto za ruka..beshe po grub..moje bi zashtoto imashe problemi v rabotata i az go drazneh no pak se vijdahme vseki den i se revnuvahme,no edin den doide i kaza che iska okonchatelna razdqla..pak si se vijdahme vs den no sega ot nqkolko dni ne se bqhme vijdali i kaza che se vhuvstva vinoven.ne iskal da me naranqva..trqbvalo da sprem da obshtuvame no sam ne go pravi..tursi me..tozi put se durji razlichno naistina..mn otdrupnato.otbqgva da me celuva..no me revnuva i iska da spi s men..no me milva i gushka i postoqnno povtarq che ne me celuva za da nqmam naprazni narejdi..boli..obicham go i vchera ne se bqhme vhuvali sled skandala che pak ho zadushavam s vuprosi.nishto chr nr bqhme se vijdali nwkolko dni i misleh che e kraq..no dnes doide do rabotata i ne podmina..izvika se ..pogudhka me..posle na vrushtane pak doide i me pohushka no burzashe i kaza chr shte se vidim posle..naistina go zadushavah no iskam da se opravim i ne iskam da kazva che nikoga nwma da se suberem..ako ne go tursq i pritiskam moje li da razmisli..vse kazva che me obicha no prosto ne izdurja s men a iska spokoistvie..iskam vs da se naredi..zashtoto ne moga bez nego
Привет:) Просто поговори с него. И го остави да реши какво иска да прави и с кого оттук нататък. Покажи му, че държиш на него, че искаш да се промениш и че ще се радваш заедно да направите общите стъпки по пътя към една по-стабилна и щастлива връзка. Успех!
mahai se ot tozi 4ovek nameri si shtastieto drugade.!! ot li4en opit ti go kazvam i az sam na 22. poslushai me!!!!!
zdr…..obarkana s1m i tarsq savet i toi e kak da varna mom4eto0o koeto0 obi4am i kak da my posikam pro6ka sled vsi4ko0o koeto0o napravix
Здравей, трябва да си отговориш на няколко въпроса – искаш ли наистина да го върнеш, струва ли си, ако успееш, ще повториш същите „грешки“, мислиш ли, че той иска да се върне… Ако имаш поне три „да“, може би си струва да опиташ. Съветът ми е да бъдеш пряма, искрена (донякъде, без да унижаваш себе си), да кажеш това, които наистина искаш и да демонстрираш недвусмислено желание за промяна на ситуацията. Може да не се получи от първия път, но ако той те иска и желае да се върне, ще го направи. Ако не, приеми, че така е най-добре и за двама ви, и започни отново. Любовта е навсякъде около нас, просто трябва да я потърсим и допуснем в сърцата си. Успех!
zdr imam problem vlubena sam v momi4e koeto e 3 godini po golqmo ot men moje da se kaje 4e sme zaedno no mnogo me e strax da ne me napusne ili izneveri.Kakvo da napravq,za6toto ne 1 pat sme se razdelqli i nqma da moga da izdarja o6te 1 razdqla.
Здравей. В любовта няма място за страхове. Иначе човек се оплита в тях и прави куп глупости, за които в последствие съжалява. В любовта не трябва да има условия, изисквания, заплахи. Любовта е чувство. Доброволно. Ако се обичате, ще бъдете заедно. Ако нещо се обърка и се разделите, и след всички положени усилия от ваша страна отношенията не се подобряват, оставете обиания от вас човек да си отиде и да продължи живота си. Същото направете и вие. Любов насила не може да има. Затова сега просто се наслаждавайте на любовта си. Гребете от удоволствията й с пълни шепи. Наслаждавайте се на мига и го изживейте пълноценно. Не мислете какво може да се случи и какво ще правите, ако се случи.
Мисля, че съм влюбена. Незнам дали това е добре.. или не.. ако изпитвах това чувство преди 1 година и 2 месеца може би щеше да съм много, много щастлива. Сега осъзнавам, че съм влюбена, че не мога да се контролирам.. не се чувствам добре.. защо? Отново се влюбих в неправилния човек.. Имам си приятел от 1 година и близо 2 месеца… не е редно дори да поглеждам и да си мисля за друг. Знам че не постъпвам правилно, но не мога да се контролирам. Сега когато почувствах отново какво е да си влюбен и да изпитваш всичко това осъзнавам, че през цялата тая година аз съм се самозалъгвала .. както мен така и него.
Лошото е, че ме е страх за скъсам с него, защото ме е страх да не остана сама и да не изпадна в депресия.. макар че сега съм в начална фаза на депресиято понеже знам, че няма да се получе нищо между мен и момчето което харесвам.. Виждам го какъв е.. не е за мен.. пада си женкар, общитилен е, нямаме едни и същи интереси ние сме напълно различни.. дори и вярите ни са различни, което е още по ужасно! Ако нещо се случи и стане нещо между нас.. моите родители няма да го одобрат и ще има скандали и .. просто незнам.. Пък и виждам, че и то не мисли да става нищо по-сериозно.. беше ми го казал по заобиколен начин, че ако аз скъсам с моя приятел, той много щял да си поиграе с мен.. бил много палав.. и всякакви работи.. прегръщаме се, хващаме се за ръце и само при допира на кожата му настръхвам, полудявам, летя.. готова съм да се впусна и да рискувам всичко, за да съм с него.. но виждам, че той не иска някакси като че ли се дърпа..
Сега си писахме, разбрахме се, че ще излезним и повярвайте ми сияйнах, толкова бях щастлева бях си казала, че днес ще съм без задръжки ще се опитам да призная или поне да му подскажа, че искам да съм с него и че не ми пука, че покаже ли ми, че е с мен аз съм готова да скъсам с моя приятел..
А той ми писа преди няколко минути разни глупави оправдания.. дори не ми се слушаха.. не исках написах просто едно безизрастно „ok”
Като си помисля, че сега щях да съм с него и щях да съм толкова щастлива.. полудявам..
Моля ви кажете ми какво да правя.. как да постъпя да последвам ли сърцето си макар да знам, че впусна ли се напълно много скоро то ще бъде разбито.. или да остана с момчето, което твърди, че ме обича и е само мое, което ми е сигорно и съм прекарала 1 година с него.. но не чуствам нищо към него.. нали няма да е честно за него.. Пълна бъркотия ми и.. Вие как бихте постъпили?
Бих опитала. Няма как да разбереш дали нещо ще се получи или не, без да опиташ. Опитвайки с този втори мъж, излизайки с него, оставайки насаме, ще разбереш няколко неща едновременно – дали наистина ти харесва или просто те ласкае вниманието му; дали си влюбена в притяля си сега и стрували си да останеш с него; дали всъщност не търсиш нещо съвсем различно… трето. Което не е невъзможно. Знам едно – човек не трябва да се отказва да бъде щастлив, заради нещо „неправилно“. И не решавай, че вече сив депресия:) Депресията е сериозно здравословно състояние, което зовиси от нашите решения. Бъди себе си, търси себе си, опитвай да бъдеш. Докато опитваш, щастието винаги ще каца и на твоето рамо!
Твоя Любов
пред развод съм какво да направя
Здравейте, трудно ми е да ви кажа какво трябва да направите само срещу това кратичко изречение. То може да означава много и различни неща. Защо сте стигнали дотук, има ли пряка причина (неразбиране, разминавания, изневяра, съмнения, дори насилие…), или просто връзката се е изчерпала и единият е решил, че е време да поемете по нов път? Ако искате, пишете ми на имейл… И не се отчайвайте, думата „развод“ сама по себе си никак не е страшна. Зависи какво искаме.
Ваша Любов
moliqvi po,ognete mi mnogo sam obarkan neznam kakvo da pravq as obi4am edna jena tq naskoro see jenila za edni priqtel i see razdelila sas nego i me obi4a men a roditelite mi ne q priemat kajetemi kakvo da pravq
pomognete mi
Само ти можеш да решиш какво да правиш. Обичаш ли я? Тя обича ли те? Ще нараните някого, ако сте заедно? Доколкото разбирам тя се е разделила с приятеля ти… В живота се случват такива неща. Ако си сигурен, че искаш да опиташ и да дадеш шанс на връзката ви, ако си сигурен, че тя е сериозна и не прави напук на приятеля ти, направи крачка напред. Близките ви ще ви разберат. Ако нещата все пак не се получат, ще трябва да мине известно време, преди всичко да си тръгне по старому. Успех!
Здравейте.Ако може съвет…Запознах се с мъж на моята възраст преди няколко месеца.Няколко пъти пихме кафе…и разговори в скайп…И двамата търсим неангажираща връзка.Много еднакво мислим.Много ми допада….Когато си говорехме поредният ден,аз му казах,че няма смисъл,трябва да ме махне от скайп,и да спрем всякакъв контакт,защото не мога да си представя,че ако започнем връзка,след 2-3 дена,като хлътне по друга,така или иначе ще спрем да се виждаме.А всъщност го исках без значение за колко време и докога….След това се опитах да говоря с него,но той каза да го забравя…не сме търсели еднакви неща…не искал да ми проваля живота и т.н….Адски кофти е….понякога си мисля,е той просто не ме разбра/може би бях нерешителна/,но се чудя-възможно ли е от днес за утре той да изстине….
Здравейте. Ако държите на този човек, опитайте да му станете онтово приятел в нета – пишете от време на време, неангажиращо, но и ненатрапиво. Започнете съвсем отначало. Ако „захапе“, бъдете по-внимателни. Първо се опознайте, излизайте, срещайте се с приятели пък тогава определяйте каква връзка търсите. Ако не ви обърне внимание, значи не е бил заинтригуван – може би опознавайки ви, си е дал сметка, че търси нещо друго. Не страдайте. И продължете напред.
Здравейте, имам нужда от съвет. Омъжена съм вече 4-та година. Имаме две малки прекрасни дечица-все още са бебета. Имам проблем със съпруга ми.Много го обичам, мисля,че и той ме обича. Проблемът се появи, когато се родиха децата-първо едното, след година и другото. Преди ходихме навсякъде заедно, бяхме неразделни. Когато забременях, мъжа ми обещаваше, че ще ми помага много. Така беше само за много кратък период. Сега почти не се свърта вкъщи. Трудно се гледат две малки породени деца. Търся неговата помощ и подкрепа. Той излиза и понякога се прибира чак вечерта, а понякога и посреднощ, когато се вижда с нехайните си приятели и пие с тях до късно. Когато му кажа нещо, че имам нужда от помощ и т.н., той ми казва, че не може цял ден да стои затворен в къщи. Добре, съгласявам се и с това, макар, че аз стоя цял ден затворена и си гледам децата. Трябва да отбележа, че когато си е вкъщи наистина ми помага. Но въпроса е, че рядко си седи вкъщи. Моля Ви, дайте ми съвет, как да постъпя, как да го накарам да прекарва повече време с нас и да ми помага повече, вече не зная как да се държа и какво да направя!
Здравейте. Наистина трудна и донякъде неприятна ситуация. Но и често срещаща се. Когато мъжете не са готови да понесат красотата, но и отговорността на бащинството, те се опитват да избягат. В повечето случаи това продължава няколко месеца и после всичко си идва на мястото. Но ако продължи години, трябва да вземете мерки. Опитайте се първо да поговорите. Да покажете на партньора си, че имате нужда от него, че неговата помощ е незаменима, любовта му към децата – също. Опитайте се да му покажете хубавата страна на бащинството, да го накарате да се гордее като татко. И не забравяйте да обръщате внимание на себе си – хубаво бельо, винаги слагайте нещо новичко, нещо различно. Изненадвайте го. Не пренебрегвайте любовния си живот, заради децата. Ако това не помогне, потърсете професионална помощ. Консултациите при брачен консултант днес са нещо нормално. Не са скъпи, а са много полезни.
Здравейте, виждам се вече 6 месеца с колега, с който се разбрахме всичко да бъде само до неангажиращи отношения. Има голяма разлика в годините в моя полза, аз съм близо 10 години по-голяма. От самото начало той ми беше казал, че връзка между нас не може да има, да не говорим, че и той е и обвързан. Виждаме се на три седмици веднъж само за няколко часа, но вече от шест месеца. Главната ни комуникация е чрез имейли. След поредната вечер прекарана заедно той ми написа „беше много приятно снощи“, аз му отговорих „радвам се“ и той сря да ми пише изобщо. Не сме се чували, само се разминаваме по коридорите. Аз нямам навика и не мисля, че трябва да питам защо и как, тъй като по никакъв начин не искам да бъде видно, че се интересувам от него. Разбрали сме се само за физическа връзка, но все пак ми е чудно по каква причина ей така изведнъж секна кореспонденцията, при положение че ми беше написал, че му е допаднала вечерта. Дали е очаквал да напиша нещо повече от едно „радвам се“ или е сметнал, че няма какво да каже и предпочита да се дистанцира? Минават ми хиляди предположения през главата. Ако беше за първи път, да избяга след като получи каквото иска е ок, но това е поне 10 -ият път, за който се виждаме…..надявам се като странични наблюдатели, да можете да ми отговорите или да ми дадете някакви логични предположения.
Здравейте, Раздвоена. Мисля, че независимо от уговорките, които сте имали, мъжът все пак трябва да си направи труда да ви каже – „Скъпа, беше страхотно, но повече не искам да се виждаме.“ Това е някак си логичното действие. Аз лично няма да мога да продължа напред, без да съм сложила точка… Може би е очаквал повече, не знам. Трудно е да се гадае какво е искал и защо е постъпил така. Мисля си обаче, че ако е искал да сложи край на свижданията ви, щеше да го направи доста по-открито. Ако искате да получите отговор, поканете го на вечеря. Нищо ангажиращо. Нищо сексуално. Просто вечеря. Като приятели. И наблюдавайте. Мъжете не могат да крият отношението и чувствата си. Успех!
Zdr… Na 14 sum I mnogo hareswam edno momche. Toi e hodil s nai-dobrata mi fr. Edin put se razhojdahme samo dvamata vs beshe super govorihme si I se smqhme dokato ne Mina nqkakvo momiche I Toi q oceni. Stana mi super kofti. Toi si pada leko losho momche davat my da prawi seks. Neznam kakvo da naprawq za da my prevleka vnimanieto.
Ами нищо. Ако той те харесва, ще те забележи и без особени подвизо от твоя страна:) Просто бъди себе си. Не прави нещо, което не си ти, само, за да го впечатлиш. Бъди мила, не го изолирай, но и не прекалявай с вниманието. Успех:)
Здравейте! Аз съм момиче на 20 години и преди известно време осъзнах, че си падам не само по връстници и няколко години по-големи от мен, но и по мъже на по 30. 10 години са голяма разлика и по принцип бях против такива връзки, но напоследък не мога да спра да мисля за един мъж, с когото се запознах. Той е 11 години по-голям и не съм сигурна как гледа на мен и как ме възприема. Грешно ли е ако искам да насоча вниманието му към мен и ако искам нещо с него? Знам, че една потенциална такава връзка е трудна и би могло да се гледа на нея с лошо око, но той е постоянно в главата ми. Как едно момиче на моята възраст би могло да спечели мъж на 31? И какви биха били последиците?
Здравейте, не мисля, че има нещо странно в това, че харесвате по-възрастни от вас мъже. Историята помни много връзки, както и успешни бракове между партньори с голяма разлика във възрастта. Вие сте пълнолетна и никой не може да ви упреква, че обичате. Разбира се, в повеето случаи родителите са тези, които са против подобни връзки. И те може би са прави от своя гледна точка. Но никой не е казал, че ще се жените или ще родите дете на 20. Макар че и в това няма нищо лошо, стига да ви направи щастлива. Единственият съвет, който мога да ви дам, е да опитате. Ако наистина искате да го направите. Опитайте, но не си губете разума. Ако и мъжът проявява интерес към вас, излезте заедно, забавлявайте се. Но не се впускайте с главата надолу, за да не се опарите. Опознайте човека, преценете дали наистина ви харесва – и в душевен план, като характер, а не само на външен вид, дали ви допада да сте заедно, дали се чувствате добре с него… Най-малкото ще натрупате опит с връзките. а той никак не е излишен. Разбира се, не спирайте да мечтаете, да се развивате, да вървите напред. Прекалено сте млада, за да се посветите само и единствено на мъжа до вас. Важно е да имате своите интереси, професия, мечти.
Но във възрастта като такава, няма нищо лошо. Стига и двамата да харесвате да сте заедно и да ви приятно, никой не може да ви упрекне. Пожелавам ви много щастие:)
Няма нищо лошо е това, че имате 11 години разлика … аз се запознах с мъжа си когато бях на 20, а той на 30. Женени сме ве4е 8 години.. Всичко си е до самия човек, чувства и отношение.Винаги съм и все още вярвам, че мъжа малко или много трябва да е по-големият в едно семейство – повече опит, чувтсво за отговорност и не на последно място и не при всички, но все пак и повече акъл в главата.. :))
Здравейте, не се безпокойте аз съм на 21 и точно по същоя начин не ми излиза от главата един мъж който е с 19 години по-голям от мен той е на 39 има дете в 4ти клас без жена. Много си допадаме имаме общи теми на разговори разбираме се и мисля че има нещо но с времето ще се разбере а и за мен за любовта възраст няма чист пример… Тати е с 10 години по малък от мама но вече 20 години са заедно .
lubovta ni kara da se 4ustvame jivi da se sabujdame sas misalta za rdugiq i nai ve4e dase 4ustavame obi4ani obi4aite se mnogo
здравейте аз съм влюбена в едно момче от доста време преди едва месец и той се влюби в мен моя приятелка обаче ми предложи да пишем на момчето от нейния профил аз пишех а той е останал с впечатлението че тя пише сега той е влюбен в нея а когато аз му пиша той не ми отговаря искам да си го върна как
Всъщност и аз съм правила подобни неща, макар сега да съм напълно сигурна, че човек не трябва да си играе с чувствата на другите – например, представяйки се с чужд профил. Ако той се е влюбил в приятелката ти, не можеш да направиш нищо. Съветът ми е да се опиташ да се сприятелиш с него. И да намериш начин да му разкажеш как е започнало всичко, какво чувстваш и че искаш нещата да могат да се променят. Опитай да не го правиш сълзливо, не нападай приятелката си, не обвинявай – просто сподели, че си падаш по него, че го намираш за интересен и готин, и че с удоволствие би прекарала повече време с него, за да го опознаеш по-добре. Опитай се да се държиш естествено, без излишна театралност, показвайки най-добрите свои качества. Останалото е въпрос на избор от негова страна. Успех!
ами ако знеш тя кой харесва го накарай да се влюби в теб как ли лесно бади мила с него дори ако ти е враг пращаи му любовни писма от твое име да знае , че си ти
пробвай но какво ли разбирам аз
Zraite imam vypros az sym momche na 18 godini i imam vryska s jena 18 godini po golqma ot men ima li neshto losho v tova ?
Принципно не, ако се вярва на приказката, че за любовта граници и възраст няма… Лошо да обичаш няма. Въпросът е доколко връзката ви е перспективна и търсите ли нещо повече от секс, ласки, разбиране? Ако не, то тогава насладете се на тази любов, гребете с пълни шепи от учебника, отворил се пред вас. Ако търсите нещо повече, бедете търпеливи. Защото на 18 и на 36 приоритетите са ужасно различни, целите и желанията също. Просто не спирайте да слушате сърцето си. Не се питайте дали е лошо или добро, а дали се чувствате добре в тази връзка, дали сте свободен, обичан, дали имате желание за развитие, за срещи с други хора. Важно е да продължите своя живот, въпреки любовта. Останалото ще се нареди от самосебе си.
Здравейте! Аз съм жена на 39 години. От година общувам служебно с мъж, който е по-голям от мен и ме привлича по някакъв начин и събужда жената в мен. Нещо, което не ми се е случвало от доста време. Започнахме да контактуваме и лично, приятелски, предимно в писмен вид. Последваха покани за кафе, на които аз откликвах с очакване. Освен размяна на погледи, разговори и още няколко неосъществени срещи на кафе, нищо друго не се случи. По време на служебна среща последва неговото признание, че не съм му безразлична и не може да ми се сърди, за това че съм го засегнала по работа. Той е женен, но бракът му не върви, а аз съм вдовица от няколко месеца. Той е публична личност, аз също. Когато при мен се случи нещастието със съпруга ми, той ме подкрепи и ми даде кураж да продължа напред. Осъзнавайки абсурда на увлечението си , подтисках това, което бушува в мен, но наскоро не издържах. Признах в писмо, че имам симпатии, а той отговори, че когато се видим, ще ми каже какво мисли. Така и не ми отговори. Написах му, че може би трябва да спрем с писмата и това е последното ми писмо, а той ми отговори, да не бързам.Опитах се да го игнорирам, а той се подразни и започна да се трупа напрежение между нас. Не издържах отново и го помолих да се срещнем лично. Каза ми, че е сгрешил, показвайки някакви чувства, защото няма право на това. Обясни ми, че в неговите очи аз съм много привлекателна жена, че не ме познава изцяло, но това, което вижда му харесва…и това беше. Отклони всички мои опити да разбера, какво правим. Отново само говорихме и когато си казвахме довиждане, той ме попита дали искам да се видим за по питие другата седмица. По начина по който описа евентуалната ни среща, останах с впечатлението, че вече я е обмислял някога. Не се обади за тази среща. Оправданието беше, че е много зает. Вярвам му и го разбирам, защото знам, че наистина много работи. Преди дни направих неразумно смела крачка, като му предложих да заминем за два дни в друг град. Той ми отговори, че идеята не е прекалено щура и не е неосъществима. Дни по-късно обаче ми писа, че не може да приеме поканата ми, защото предполага поведение, което противоречи на неговото разбиране за отношенията ни. Каза ми да не бързам да се огорчавам, защото бил сигурен, че ще се разхождаме ние двамата, като приятели, защото всяко едно отклонение от тази посока би ни направило непознати и неприятели.Почувствах се ужасно тъпо, боли ме и се срамувам от себе си, заради това предложение. Реших, че няма да му се обаждам повече и няма да му пиша. Правя всичко възможно да не общувам аз с него служебно, а да е някой друг от офиса. Той също не ми се обажда и не ми пише. Това, което ме интересува е, дали според вас означавам нещо за този човек? Мога ли да се надявам, че нещо ще се получи между нас и как да се държа с него, защото съм объркана?
Здравейте. За да има връзка, трябва да сте двама. Сигурна съм, че го знаете. Хубаво, че сте откровена с него, но не трябва да го притискате. Оставете го той да направи първата крачка. През това време не спирайте да живеете – излизайте, дори на срещи. От време на време нека той „случайно“ да разбира, че си имате и друг живот, че не сте се фокусирали само върху него. Женените мъже се страхуват от промяната на статуквото. Но ако наистина е узрял за такава промяна, той ще намери начин да се прави с нея и да стигне до вас. Ако го притискате прекалено много, той ще ви обърне гръб и нищо чудно след време да се разведе, но да го видите с друга. Разбира се, може и да не се разведе и да реши, че бракът му има шанс. Това също е доста чест случай. Просто трябва да поемете риска и да изчакате. Ако наистина го искате.
Здравейте, малко ми е неудобно, но бих искала ако може да получа съвет от тук, ако е възможно….
Възможно е, защо да не е…:)
и аз искам да попитам нещо…изглежда доста интересно тук и отговорите също.но как да разбера кога имам отговор…как да се свържа на лични..
пишете ми на имейла:)
Zdraveite iskam savet ot vas molq pomognete mi pred razdqla sam .. priqtelqt mi kogato e piqn mi kazva che ne me iska a na drugiq den mi se izvinqva jiveq s nego 2 godini oburkana sam neznam obicha li me ili ne
🙂 Извинявам се за закъснели отговор. Бих препоръчала една кратка раздяла. Сега е лято и това е възможно, без да доведе до сътресения. Раздялата и поведението му (отношението му) ще ви покажат каква е ситуацията.
Здравейте,в много трудно положение съм.Живея с приятеля си от 5 години.Започнах нова работа и там имаше един мъж…още като го видях и нещо се случи.Започнахме да излизаме по кафета,като колеги,но нещата ставаха все по-сериозни,смс-и,тайни срещи,обаждания.Постоянно е в мислите ми.Тогава приятеля ми разбра…след няколко скандала ми каза да си стягам багажа.Но тъй като аз не съм от града ми позволи да остана докато си намеря квартира.Колегата ми за няколко дни ми намери квартира.Чувствах се ужасно…багажа стоеше събран в коридора а аз само плачех…имам чувства към колегата си,но имам и към приятеля си…След няколко дни приятеля ми ми каза,че ще ми прости и иска да опитаме пак. И сега съм с двама мъже,които искат да са с мен…Трябва да направя избора си да кажа ли на колегата ми че това е края или да поема по пътя към новото начало?…Ако имате съвет…моля помогнете ми…
Здравейте, за съжаление аз не мога да ви бъда от полза. Вие трябва да решите с кого искате наистина да бъдете. Кого обичате. До кого искате да заспивате и да се събуждате. Просто погледнете в душата си, попитайте сърцето си и без да мислите много вземете решение. Но не лъжете мъжете, които искат да са с вас. Не е честно.
Ваша Любов
изгони ме осем пъти за една вечер, и на сутрината ме пита заедно ли сме, и ми прави само номера. Заяжда се постояно с мен, ако не е както тя е казала да направя нещо почва заплахи от сорта да ми казва да мълча, да не да сложела край и тн. Обижда ме но аз не се засягам винаги мн но някои път се ядосвам и аз също обиждам и значи ако аз обидя то дефектно си бия гол да ме зарежи и с поредните номера че никога не съм до нея, да вървя при др и тн. Снощи ми писна и просто я попитах искаш да си тръгна ли да или не каза ми да станах и си тръгнах до гуша ми дойде. Не иска да ме зарежи но като за 2 седмици ме скъса 30 пъти и аз исках да прекъсна контакт с нея тя постояно ми пише но не да се оправим а само да пита как съм и какво пря и да разбере да ли не съм излязъл с друга. Обичам я много но малко или много почва и да ми идва акъла в главата за номерата който ми предава ако може съвет от страничен човек би било добре понеже съм замъглен от чувства явно! мерси
Здравей, gosho:) Ако наистина я обичаш, дайте си малко време далеч един от друг. Виждайте се, но само като приятели. Мисля, че ако и тя наистина те обича, ще може да направи стъпка напред и няма да ти „върти номера“, а по-скоро ще се опита да се държи така, че да се чувстваш добре. Понякога една раздяла е по-вярното решение. Може в началото да боли, но след това ще продължиш живота си и ще срещнеш някого, когото ще обичаш и който ще оценява тази любов.
Здравейте!Казвам се Мария и съм на 32 омъжена съм от 2 години мъжът ми е на 33 имаме и дете.Всичко в нашия брак вървеше добре докато не се роди детето.След раждането естествено не сме имали полов контакт към 2 месеца което е нормално.След тези 2 месеца мислех че всичко ще бъде както преди но уви случваше се по веднъж месечно много се тормозих за това и накрая реших да говоря с него питах го защо така се случва а той ми каза че всичко е наред и няма причина.. някои път бил изморен друг път притеснен и така .Но един ден ми писна и му казах че си тръгвам!Взех си детето и се прибрах в къщи при нашите.След няколко дни той дойде и почна да се извинява каза че ако се върна при него той ще се промени и всичко ще бъде наред.Върнах се аз и нещата наистина малко се подобриха . От 1 път месечно стана 3 пъти..добре си казах но пак не ми се струваше нормално за разлика от преди 1 път дневно.И реших да го наблюдавам :телефона му,скайп,фейсбук не открих нищо особено ..почти съм сигурна че не ми изневерява казва ми,че ме обича.Но аз усещам че има нещо ходи на работа всеки ден с не регламентирано работно време почти никога няма почивен ден никъде не излизаме аз стоя сама в къщи по цял ден и си гледам детето. Докато преди няколко седмици намерих начин и разбрах че се самозадоволява и то почти всеки ден и ми стана много гадно.Нямам нищо против това дори е напълно нормално но когато си задоволил жена си.Аз смея да твърдя че изглеждам доста добре и съм добре подържана жена и затова ми е много обидно,че той не ме иска .Не знам какво да правя!Моля помогнете ми с някакъв съвет!
Здравей. Отношенията между един мъж и една жена са толкова безкрайна вселена. Но едно мога да кажа от личен опит – наистина е гадно да чакаш да ти обърнат внимание… Животът е прекалено кратък и хубав, за да се тормозим за това, че някой не ни желае. Повярвайте ми. Съветът, който мога да ви дам е – обичайте. На първо място себе си. Не си отказвайте глезотийки. Обичайте се повече, отколкото във всеки един друг момент от живота си. Купувайте си цветя, нека той да ги вижда. Не забравяйте да си слагате грим, дори когато отивате на детската площадка. Открийте свое пространство – хоби, интерес. Излизайте, споделяйте времето си с други хора. Открийте среда, в която ви е приятно. Обичайте детето си. Неговата поява не би могла да бъде причина за липсата на активен сексуален живот. И помогнете на мъжа до себе си да преодолее онова, което му пречи да се върне до вас на 100%. Понякога директните разговори не помагат. Ако имате възможност, оставайте от време на време сами. Романтична вечеря, музика, танц, докосване… Дори да ви отблъсква, бъдете настойчива. Галете се пред него, мастурбирайте. Сигурна съм, че той ще се „събуди“. Факт е, че мъжете понякога преживяват по свой начин появата на дете в семейството. Просто не спирайте да обечате себе си, след това него. Уважавайте поведението му, но не спирайте да го провокирате с поведението си. Надявам се унесът да не продължи дълго. Ако все пак ситуацията остане непроменена, предложете среща със семеен терапевт, може да звучи странно, но помага.
Ще се радвам пак да ми пишете за това как са се развили нещата. Стискам палци. Ваша, Любов
Много благодаря за съветите!Ще опитам!
Здравйте аз и едно момиче сме приятели можели нещо повче от приятели да станем харесваме се едни друг
Привет:) Трудно ми е да отговоря при толкова оскъдна информация, която ми даваш. За да има „нещо повече“ между двама души, е необходимо не само да се харесват, но и да им е приятно да бъдат заедно, да има за какво да си говорят, т.е. да имат общи интереси… Шанс винаги има!
Мерси
Здр отскоро имам приятел,до сега не съм била с момче интимна,повече от целувки,но със сегашното момче нещата вървят доста по-далече,той иска да ме опипва по гъдите,да ме целува,да ме прегръща,в началото се дърпах и не исках,но после му разреших,аз имам чувството,че съм влюбена в него,дайте ми моля ви се съвет,какво да правя,при положение,че той е с една година по-голям от мен на 24 близо съм аз а и съм му казала ,че скоро няма да правим секс,като се замисля до някъде е прав,поне тези неща да иска от мен,защото като не правим и това какви гаджета сме тогава.Молбата ми е да кажете вашето професионално мнение
Здравейте, няма нищо лошо в това да му позволите да ви гали. Доколкото разбирам го харесвате, той също ви харесва. Мисля че забраната на по-близък контакт би го отблъснала или най-малкото би го изтормозила. Не знам защо сте решили да не правите секс, в това няма нищо лошо, ако се обичате. Даже напротив. Разбира се, вие решавате. Но ако искате да имате по-сериозни отношения, можете да преминете в нова фаза. Още повече, че отдавна сте минали 18 години, освен ако не ви спира религия или друг основателен факт. Сексът е прекрасно нещо и той сближава партньорите. И е прекрасен, когато има любов и взаимност. Доверете се на усета си. Ако чувствате, че можете да му се отдадете, отдайте му се. Не си слагайте изкуствени спирачки. Успех:)
Здравейте! Излизам с едно момче от почти месец,в началото само излизахме на заведение и се разделяхме с беше ми приятно.На третата ни среща той ме покани на рождения си ден аз отидох помогнах му да приготви някои неща и после се запознах с приятелите му отидохме на дискотека после в тях останахме.След това продължаваме да излизаме пише ми всеки ден обажда се и начинът по който ме гледа усмивката му много ми харесват,прегръща ме ,закача ме гали ме ,пита ме дали съм гладна,дали ми е студено.общо взето е много мил.И също така много споделя с мен къде е ходил,къде ще ходи дори и лични неща…Та това,което ме интересува е дали е влюбен в мен,ще съм благодарна ако ме посъветвате .
Здравей:) По това, което описваш, става ясно, че младежът има интерес към теб и му е приятно да прекарвате заедно времето си. Фактът, че около него няма друго момиче, а той те кани на рождения си ден и след това отивате у тях, говори много. Може би той очаква някаква реакция и от твоя страна, за да направи следващата стъпка. Обикновено съветът ми е – послушай, сърцето си. И този път ще го кажа. Споделяй, прегръщай, докосвай, ако ти е приятно и искаш да бъдете нещо повече от приятели. Покажи му, че е важен за теб. Успех:) И ще се радвам да ми пишеш как са се случили нещата. Твоя, Любов
Достойна или жалка ще бъда,ако честитя рождения ден на мъжа,който ме заряза и то много неуважително преди 2 седмици?
Здравей, Светла:) Мисля, че няма нищо жалко в това да искаш да пожелаеш нещо хубаво на някого, независимо от начина, по който е постъпил той с теб. Аз бих му го честитила. Първо, защото вероятно ти се иска да го направиш. И второ, защото това е повод да покажеш, че можеш да живееш и без него, въпреки, че те е заболяло. Честити му го като на добър, стар приятел, без излишна близост, сърчица, интимност. Направи го с усмивка и със спомена за всичко хубаво, което сте преживяли заедно. После, ако не мислиш да се връщаш назад, направи крачка напред:) Усмихнат ден, твоя Любов
Здравейте!
Ще разкажа историята си накратко и ще помоля за съвет. Женена съм, на 32 години. Със съпругът ми сме от 15 години заедно имаме прекрасно дете на 4 години. Живеем прекрасно, разбираме се добре. Имам приятел близък и на мъжа ми, който е също женен с дете. В семейството си имаше разногласия породени от изневяра на жена си, но сега нещата са ок. Да си призная аз също имам изневяра зад гърба си с момче с което бях около 2 години (преди около 7 години) и съпруга ми разбра. Имахме проблеми, разногласия, но е факт че сме заедно. От преди две години този мой приятел открито ми призна че има симпатии към мен отдавна. Аз също не съм супер безразлична към него, но нищо по специално. Започнахме да се виждаме семейно по често, защото и на двамата ни беше интересно зараждащата се игра така да я нарека. Осъществявахме контакти (нищо по специално) докато наскоро изконсумирахме т.нар. зараждащо се нещо. Дерзанието ми е следното: Промени се, бие отбой, не иска да говорим за това което се случи. Винаги сме си споделяли всички тайни и проблеми, сега го виждам че се дърпа. Да, на мен ми се е случвало да изневеря, на него му е за пръв път. Дали има значение, как ли се чувства в къщи, може би гузен спрямо жена си. Незнам!Ще помоля за съвет!!
Благодаря!!!
Здравейте, ще се постарая да бъда обективна, защото според мен, ако на човек му се е прииска да разнообрази семейния сексуален живот, не трябва да го прави с близки приятели. Защото след това във въздуха винаги ще се носи неловкост. Ако пък жената на вашия приятел разбере, ще стане още по-неприятно и неловко. Много психолози твърдят, че изневярата е нещо нормално, ако е епизодична и е просто заради секса. Ако и двамата партньори са отворени към подобни отношения – т.е. нямат нищо против една свободна връзка, ок. Но ако единият е против, другият трябва да се замисли на какво и кого държи повече – на разнообразието или на любовта. Все си мисля, че всъщност мъжете са много по-емоционалния от двата пола. И въпреки че често ги обвиняваме, че за тях е само въпрос на секс, мисля, че не е точно така. Затова не насилвайте приятеля си да сподели с вас, онова, което го вълнува в момента. Ако той иска да сподели нещо, ще го направи. Възможно е да се страхува да не се похвалите пред жена му или да поискате нещо повече. Възможно е той да иска нещо повече, а да не е сигурен вие какво сте готова да му дадете. Съветът ми е да изчакате. Така и вие ще си дадете ясна сметка как искате да продължите оттук нататък. Успех:)
Жената е вдовица искам да я накарам да живее с мен но имаме проблеми и двамата. Тя живее при майка си и пълнолетния си син. Аз пък живея с двете си деца дъщеря ми е пълнолетна а синът ми е непълнолетен. Проблемът е че за да се осамотим двамата трябва даплащам хотел и да си правим разходки които са свързани с много разходи. Повечето аз плащам отколкото тя . Какво да направя като първа стъпка ,зада не я загубя? Дали при нея да отидада живея или в нас ? Незнам как ще реагира тя
Здравей, Енчо:) Връзките са доста по-трудни, когато и двамата партньори имат деца. Но не са невъзможни 🙂 Още повече, че вашите деца са големи – лесно ще им обясните, ако поговорите с тях. Първо обаче трябва да поговорите с жената, която сте си избрали, и да разберете дали тя е готова и иска да направи тази крачка – живот под общ покрив. Не показвайте припряност, просто обяснете, че бихте искали да имате по-сериозни отношения и че един общ дом е добро начало. Вижте как ще реагира, ако не приеме идеята веднага, не настоявайте, кажете й, че просто сте искали да опитате, но държите на нея и не искате да загубите това, което имате. Тя ще ви разбере, сигурна съм. Иначе варианти никога не липсват. Може тя да дойде да живее при вас, така синът й ще може да се усамотява при майка й. Сигурна съм, че намерите правилния вариант. Първо обаче трябва да си изясните дали и двамата искате едно и също на този етап. Не се колебайте да ми пишете. Успех:)
Ваша Любов
zdraveite s moq priqtel sme pochti godina zaedno obicham go mnogo no ne sam sigurna dali i toi me obicha na dumi mi govori hubavi prikazki a na deistviq do sega ne sam vidqla nishto .chesto se razdelqme na men prosto mi pisva i si trugvam v povecheto sluchai az sam cgoveka koito prav go potarsva za da se opravim vapreki che prichinata da si trugna e bila v nego toi e ot dr grad i vse oshte ne me e zavel v tehnite poznavam gi no sme se vijdali za po 5 minuti tochno edin negov priqtel poznavam nikade ne hodime ne sme bili na edno kafe zashtoto prichinata vse e e parite ili vremeto a dokolkoto znam s predishnata si priqtelka sa hidli na razlichni mesta i kurorti i chetso na kafeta i zavedeniq dosta pati e bila v rodniq mu grad i poznava vsichkite mu priqteli sega tvurdi che veche ne se sabira s nikoi i d ataka e sam dori ne izliza s priqteli kazva che togava e imal dosta poveche pari i za tova e obikalql nqmam konkreten vapros prosto mi daite savet za men tova e parvata mi dalga vrazka vapreki che sam na 25 i za sajalenie mu proshatavam vsihcko zashtoto go obicham i sam se privarzala kam nego
Привет, fifi:) Явно го харесваш, това се вижда от начина, по който си тръгваш и се връщаш. Но не мисля, че така ще го накараш да ти покаже нещо повече. Първо се успокой. Да си на 25 и да не си имала дълга връзка не е фатално. Аз бях на доста по-късна възраст, когато срещнах мъж, с когото исках да прекарвам повече време и за когото бях готова да жертвам част от важните за мен неща. Та искам да кажа – успокой се и се наслаждавай на това, което имате, без да поставяш условия. Бъди себе си, показвай му, че го обичаш, но не го обсебвай, не очаквай същото и от него. Не се отказвай от своя живот, приятели, интереси. Забавлявай се, излизай, но не го и изолирай. Парите са гадно нещо, когато става въпрос за връзка, но да ти призная честно, ако ги има, а няма любов, не е по-весело. Парите не са най-важното. Стига двамата да искате да правите нещо заедно, можете да намерите начин да го направите и с малко средства. Можете да си направите пикник, разходка в парка, да се комбинирате с приятели и да си разделите разходите… От всичко, което си ми написала, имам усещането, че твоят човек не е готов да ти се довери напълно. Дай му време. Но не спирай да живееш. Защото така ще продължиш да бъдеш интересна за него. Стискам палци:)
Твоя Любов
Здравейте!имам приятел с който живеем заедно..имаме детенце на 2 годинки.проблема е там,че някъде от година между нас все не върви много се караме.отдавна си мисля ,че трябва да се разделя с него ,но все не намирам смелост да говоря на тази тема с него най-вече заради детето…преди 4 месеца започнах работа и още от самото начало харесах един от колегите ми,а сега вече знам ,че съм влюбена в него.едно от нещата ,които ме притесняват е ,че имам дете и незнам той дали ще поиска да ме допусне до себе си ..другият проблем е ,че и той си има приятелка.просто незнам как да постъпя в тази ситуация …разговорите са ни в чисто професионален план,но той знае че съм обвързана и че имам дете..по начина по който се поглеждаме си мисля ,че не е напълно безразличен към мен …,но как да разбера дали е така наистина?моля ви дайте ми съвет как да постъпя,какво да му кажа,че да разбера дали ще се получи нещо между нас ? исками се да го питам да излезем някой път ,но как да го питам като почиваме само веднъж в седмицата,а и страхът дали ще ми откаже ме спира винаги ,когато си помисля да го попитам подобно нещо,много съм объркана и наистина незнам какво да правя..надявам се да успеете да ми помогнете по някакъв начин!Благодаря предварително!
Привет, Силвия:) Ще започна с първата част на писмото ти – онази за детето и приятеля, с когото нещата не вървят от година… Винаги съм мислила, че не си струва една връзка да се поддържа само заради децата. Психологията е на едно мнение по темата – децата ще бъдат по-щастливи, ако родителите им са щастливи, дори да са разделени и с нови партньори. Иначе те ще бъдат нещастни като вас, просто няма да осъзнават защо точно. Но когато пораснат, ще си дадат ясна сметка за ситуацията и няма да са доволни от откритието си. Затова, ако сте сигурна, че връзката ви е изчерпана и няма смисъл да търсите начин да я съживявате, разделете се с мъжа до вас. Той винаги ще остане баща на детето ви, но също има право да бъде щастлив, както и и вие. А сега относно колегата… Всъщност често срещано явление е хората, които тръгват на работа след известен период на почивка по една или друга причина, да открият нов свят – нови познати, нови интереси, дори нова любов. Особено, ако настоящата връзка куца. Това, че въпросният мъж има приятелка не трябва да ви отчайва. Ако връзката им е здрава и истинска, той няма да се загледа встрани. Разбира се, първо трябва да установите дали сте му симпатична. Това може да стане по безброй начини. Намерете начин да бъдете по-често време близо до него. Да общувате. Подтиквайте го да споделя с вас. Поведението му ще ви подскаже дали можете да разчитате на нещо повече от колегиалност и добро приятелство. Не трябва да сте нахална, за да привлечете вниманието на един мъж. А и мъжете забелязват всяко ново лице в „района им на действие“. Не трябва да те притеснява и фактът, че имаш дете от друг. Звучи банално, но ако мъжът те иска и държи на теб, ще приеме и детето. Това, което искам да кажа, е да подредиш живота си така, както ти ще се чувстваш добре, комфортно и щастливо. Разчисти нещата в личен план, дай си сметка какво наистина искаш, скъсай с миналото и продължи напред към бъдещето, и ще видиш как нещата ще се наредят сами. Надявам се да съм била полезна поне мъничко. Ако имаш нужда, винаги можеш да ми пишеш. Успех!
zdr iskam da se savetvam s nqkoi omajena sim 2 godpocti nqmame deca vse oste majat mi pocna na rabota skoro no pocna edna ot mahlata da vzema razvedena s edno dete nz no majatmi ma samnqva toi vika mi nqma n6no az ne mislq taka hic vece ne mi obrsta vnimanie za nai malko mi se kara mn rqdko vece si gvorim kat se karahme za taya jena toi vika mi ti koq si nqma da mi se barkash ot tozi rod che nqmalo n6 molqvi savetvaite ma kak da razbera sedalkite na kolata mu ep sa nazad nz sha polodey
Здравей, safet 🙂 Във всеки брак и дори във всяка връзка има такива моменти. Няма смисъл от полудяване. Давам този съвет постоянно, дори на самата себе си, но когато семенцето на съмнението се загнезди в сърцето, е много трудно човек да мисли спокойно и трезво. Животът е прекрасен сам по себе си. Независимо дали си сама или с някой до теб. Никога не забравяй това. И винаги всеки може да получи втори шанс. Поговори с мъжа си, кажи му, че имаш съмнения, че не ти е приятно. Ако ти отговори пак от типа „коя си ти…“, кажи му, че щом мисли така, ти също ще си живееш живота. Започни да излизаш с приятелки, поддържай секси вид, намери си хоби, занимания, които не включват него. В същото време не бъди груба у дома, грижи се за него, прави изненади, но ненатрапчиви. Ако въпреки всичко това той продължи да се държи по същия начин, помисли за по-драстични промени – например, една кратка раздяла. Това е, което мога да те посъветвам на този етап. Надявам се да съм ти била полезна. Ако имаш други въпроси, не се колебай да ми пишеш.
Твоя Любов
Zdraveite! Predi 1 godina si haresvah edno momche togava to mnogo mi pisheshe v nachaloto ne mu obryshtah tolkova mnogo vnimanie no sled nakolko sedmici zapochnahme mnogo i da si govorim i 1 pyt izlqzohme i sluchaino maika mi razbra che si go haresvam i zapochna da me razpitva za nego a toi e pushach i ne e mnogo svqstno momche poprincip no sys men se dyrjeshe mnoogo dobre milo uchtivo i mi obrysjtashe mnogo vnimanie no az ne mu priznah chuvstvata si i s vremeto si prekratihme vryzkata mejdudrugoto e i mnogo dobyr priqtel! Sledvashtata godina az se primestih v negovoto uchilishte i mnogo hora zapochnaha postoqnno da mi kazvat che sym si go haresvala i takiva podobni neshta no togava moite chuvstva bqha pochti izcheznali i prez cqlata godina toi mnogo me peegryshtashe usmihvashe namigashe zabelqzvashe.. a az go ignorirah i tezi neshta izobshto ne gi vzimah pod vpredvid no indo nqkyde znam chr ne me e haresval no ot 2 sedmici moite chuvstva kato vhe linse zavyrnaha malko.. a az predi si go aresah moje bi zashtoto obichah edno momchr no se tazdelihme i az bah naranena i zapochnah da si pisha s drugoto momche koeto aresvam i nqkaksi si mislq che go haresah za d zabravq staroto edin vid go izpolzvah i sega go chuvstvam che evtaka zaradi edin drug glupak i zatova iskam da si ostana samo dobra priqtelka s novoto no nz kak tochnonda postypq.. moje li da mi dadete nqkakyv syvet?
Няма нищо по-лесно да останеш приятел с някого, ако наистина това искаш. Разбира се, що се отнася до приятелството между мъж аз винаги съм била скептична. Защото, ако са само приятели, винаги съществува риска в един момент, под влиянието на един или друг фактор, нещата да преминат приятелската граница и връзката да бъде изконсумирана. Бог така е създал мъжа и жената – да се привличат, ухажват, харесват, не просто да бъдат да бъдат приятели. Винаги съществува презумцията, че може да се получи нещо повече от приятелство. Е, ако нещата се случват в голяма компания, е по-лесно. Но ако често излизате само двамата, забавлявате се само двамата – приятелски, в един момент един от двамата може да си помисли разни неща. Всъщност рано или късно ще се случи.
Трудно е да се каже защо харесваме даден човек, едва ли е само, за да забравим друг… Винаги има и нещо лично, нещо, което ни е привлякло в него. Така че щом си го харесвала, едва ли е било само, за да забравиш глупака, който те е наранил.
Т.е. това, което искам да кажа е, че трябва да решиш какво наистина искаш от това момче, което с теб се е държало добре, но иначе не е „много свястно“:) Ако искаш да сте само приятели, няма нужда да правиш нищо специално. Просто продължи да общуваш с него, както и досега. Ако искаш нещо повече, спри да го игнорираш. Май това мога да те посъветвам на този етап.
Твоя Любов
https://suvetizalubov.wordpress.com/2015/07/01/16-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B1/
haresvam edno momce ot okolo mesec…pishem si v internet …izlizahme ve4e 3 puti na 2rata sreshta me pokani y tqh i az ochakvah da se slychi neshto pove4e…samo 4e nishto ne stana …govorihme si i nakraq kato se razdelihme me pregurna …sled tova v internet si pisahme nqkoi po intimni neshta …v seksyalna nasoka …no na 3ta sreshta nito az nito toi predpriehme neshto po taka …..samo nqkolko leki potypvaniq po ramoto ot negova strana …a ina4e kazva 4e e mn direkten …kakvo trqbva da mislq shte stane li neshto m/y nas ili ?
Здравей, Вероника:) Това, че нищо не се е случило на втората и третата ви среща, не означава, че той не те харесва. Напротив, може би не иска да прибързва и да те изплаши. Приеми тези първи срещи, в които можете да се опознаете по-добре, като подарък. И не бързай. За всичко си има време. Когато и двамата се почувствате уверени в чувствата си, нещата ще преминат на следващ етап. Няма нищо по-хубаво, по-вълнуващо от първите срещи, първите трепети, докосванията – по ръцете, рамото… Наслаждавай им се. Защото няма да се повторят. Просто бъде себе си и не се притеснявай да изразяваш любовта си. Ако на теб ти се иска нещо повече, направи ти първата крачка. Не е казано, че мъжът трябва да инициира всяка следваща стъпка в една връзка. Това са отживелици. Така че, следвай сърцето и знаците, които ти дава тялото, и не се притеснявай да показваш това, което чувстваш. Успех:)
Твоя Любов
Здравейте 🙂 Имам странна връзка от 3 години на която основата на връзката е просто секс.. но след времето се появиха чувства. Преди една година той замина извън България. Там всякаш се опознахме повече и разбрахме много неща един за друг, накрая си дойде защото не издържахме да не се видим.. Но нещата се промениха, стана така , че се виждахме само за това и аз се изнервях, че абсолютно никъде не ходим, не излизаме след хора.. постоянно вдигах скандали, той се изнервяше и се карахме.. После започна всичко на инат.. говорихме си на инат, но пак се виждахме само за да правим секс.. след известно време разбрах че излиза с друго момиче, вдигнах му голям скандал.. Обвиняваше нея че тя му се е натискала , нямали нищо общо, както и да е.. затворих си очите и простих.. Обаче нищо не е същото .. Говорихме си че се чувстваме страшно отдалечени един от друг.. не можем да се възприемем като нищо повече от това да правим само секс и после всеки да си тръгне по пътя.. А не искам да е така.. Скоро пак заминава.. и не искам всичко да приключи защото знам че страшно ще ми липсва.. какво да правя, какво да му кажа.. дали съм му безразлична и дали вече отписал всякакви планове с мен.. Отказала съм се и да говоря за това, защото ми казва, стига с тези филми повече.. Сега е момента стига мисли за миналото .. просто живей… :/ Как да възвърнем доверието си един към друг.. Мисля че страшно сме обидени един от друг и за това нещата се получават така, но това доверие как се възвръща…. ???
Здравеите женен съм от 13 години имам едно момиче на три години и половина женами ми изневери с комшията как да постъпя сега аз
Привет:) Неприятна история. На първо място, поговорете. Един разговор никога не е излишен, особено, когато става въпрос за една дълга връзка и едно дете в нея. Поговорете за това какво я е накарало да ви изневери – дали е било моментно състояние или е имала нужда от повече внимание, от повече секс… Изневярата сама по себе си не е страшна, ако се е случила веднъж и е имала „скрито послание“. Кофти е, че е със съседа, ще го срещате всеки ден, но пък и това може да се преживее, стига да искате да продължите напред и да се обичате. Не бързайте с ответните действия от типа ти ми изневери и аз ще ти го върна, обикновено не водят до нищо добро. Бъдете откровен с жената до себе си и поискайте същото от нея. Разбира се, трябва да сте подготвен и за онази неприятна новина, че вече не ви обича и има нужда от нещо ново. В такъв случай бих ви посъветвала да се разделите за известно време. Приятелски. Вижте как ще тръгнат нещата и тогава пак помислете какво искате от бъдещето си. Надявам се да съм ви била полезна. Ваша, Любов
Здравейте искам съвет за моят бивш който много обичам но майка ми ми попречи да съм щастлива с него той е на 35 а аз на 23 години и искам да си го върна и да е щастлива и майка ми и аз да съм отново с моят приятел
Здравейте, Lili:) Не е приятно, когато родителите или приятелите не одобряват човека, който сме си избрали за своя половинка, но се случва често. Ако наистина харесвате този човек и искате да бъдете заедно, направете крачка назад към него. Обяснете на майка си, че изборът ви по никакъв начин не накърнява достойнството ви, че той е добър човек и тя няма основания да се притеснява. Предполагам, че той е свястно момче, не ви тормози, не ви използва, отнася се добре с вас… Ако майка ви продължава да настоява, че не го одобрява, че не иска да се виждате с нея, просто не й обръщайте внимание. Майките понякога си превишават правата, изхождайки от идеята, че винаги искат най-доброто за децата си. Все пак ще живеете с мъжа до вас, а не с майка си. И имате право на своите опити, грешки и щастие, нали? Съветът ми е да се радвате на любовта, но и да не прекъсвате връзката с майка си. Направете компромис, бъдете дипломатична. Но твърда в решението си.
Поздрави,
Твоя Любов
Здравейте, не знам дали точно тук трябва да пиша но моя проблем е следния – след нещастен брак се разведох и събрах с друг мъж – много добър, внимателен и грижовен. Проблема идва обаче от това, че взискателността и педантизма му към децата ми – 2 – е прекалено голяма. Всичко трябва да е лъснато, чисто безупречно което води до ежемесечни скандали вече две години. Някак нямам сили вече да се боря, а го обичам много. Но обичам и децата си. Какво да правя росто не знам.
Здравей:) Труден казус, но аз винаги съм смятала, че децата са преди всичко останало. Направили сме ги, за да ги дарим с любов и да им осигурим добра среда на живот. Ако мъжът няма свои деца, той със сигурност не е готов да бъде родител – с всичките радости и неудобства, които тази роля носи. И трябва вие да му ги обясните. Ако не успявате, значи той все пак не само не е готов да бъде родител, но и не иска. А това означава, че не е за вас. Защото вие сте родител. Наскоро бях на представянето на една книга – „Мисия татко“, на радио водещия Симеон Колев. Той се ожени за тв водещата Мариана Векилска, която имаше дъщеря. Та той ми каза по време на разговора ни на представянето, че ако един мъж не иска или не може да приеме детето ти, да го дари с любов и грижи като истински баща, не ти трябва. Защото ако наистина те обича, той ще съумее да намери общ език, ще може да разбере с децата ти на техния език. Дори за истинският баща е трудно – да прави компромиси и да възпитава, а доведеният трябва да положи много повече усилия. Но не е невъзможно. Искам да кажа, че ако човекът до теб не успява да разбере децата ти, постави му ребром въпроса. И ти, и те заслужавате да бъдете щастливи.
Поздрави, твоя Любов
Здравейте,имам съмнения че мъжът ми ми изневри,на 27 години съм имаме 6 месечна дъщеричка,имам интуиция за тези неща,имам и бивш приятел който просто неможеше да е моногамен и знам как се променя отношението и поведението на един мъж когато има влечение към друга,казах му директно за нещата които си мисля и не ми допадна отговорът му,познавам го мн добре и знам кога лъже и кога се чувства гузен и определено ми е мн трудно,постоянно следя какво прави станах много бдителна. дайте ми съвет,със сигурност не искам раздяла но неискам и да бъда мамена или с това усещане и тези съмнения
Здравей, единственият начин е да намериш подходящия момент, за да поговорите. Казват, че често в периода на раждане на дете мъжете търсят нещо друго. Понякога, защото губят интерес към жената до себе си, заради всички промени, настъпващи с тялото й, с появата на детето, понякога – защото липсата на секс у дома трябва да бъде запълнена със секс навън. Някои представители на мъжкия пол се страхуват да правят секс с половинките си, за да не наранят бебето, въпреки обясненията, че е невъзможно:) Съветът ми е да му дадеш малко време, през което обаче ти не спирай да работиш над сее си и над отношенията ви. Обличай се добре, изглеждай добре, ако има кой да ти помага с бебчо, излизай от време на време с приятелки. Знам, че звучи лесно на теория, но с малко повече усилия може да се получи и на практика. Знам и че усещането, че мъжът, когото обичаш, те мами с друга е ужасно, съмненията, свързани с подозрението също са неприятни, особено, ако през това време трябва да мислиш и да се грижиш за едно малко същество, което е и на двама ви. Ако въпреки усилията ти, той продължава да се държи странно, поговори с него – но без драми, без сълзи. Покажи му, че можеш да се справиш и без него, въпреки, че ще ти бъде трудно, но няма да понесеш да те лъже. Намекни му, че с дъщеричката ти ще си тръгнете и той ще може д асе вижда с която и когато иска, ако това е целта му. Ако това не го трогне, просто го остави. Може да размисли като си тръгнете, може и да не размисли. Но така ще разберете дали наистина това е човекът за вас, докато смъртта ви раздели. За съжаление има мъже, които не са готови с промяната, която настъпва в живота им с появата на детето, не са готови да поемат отговорността. Надявам се при вас случаят да е различен и всичко да се подреди. Успех! И винаги можете да ми пишете.
Ваша Любов
Здравейте имам нужда от някой съвети понеже съм много объркан и незнам как да постъпя.
Преди 2 месеца имах връзка с едно момиче и всичко беше перфектно до 6-тия месец. След това ми се наложи пътуване в чужбина за около месец и през това време което бях в чужбина се случиха много неща зад гърба ми…тя ми изневери и то не е 1 път цял ден не отговаряше на събощенията ми вечер само ми отговаряше за 10 минути и това беше. Не се прибираше с дни приемаше и наркотици от което адски се отчаях. 15 дни след пътуването ми тя ми каза, че е по-добре да се разделим, защото така било по-добре за двама ни… аз се атчаях бях депресиран отделих се от хората около мен бях в отчаян опит да си я върна и така и не се получи. Реших, че ако се прибера и говоря с нея ще е друго, но не…прибрах се единственно заради нея свързах се с нейни приятели и така се сдобих до нея оговорихме си среща отидох там и от тогава всичко тръгна надолу. Видях я прегърнах я тя ми каза да я пусна… казах и, че няма нужда да се разделяме след като имаме чувства един към друг, защо да си губим щастието, а тя ми каза че нейното щастие отдавна е при друг, че тя има нова връзка от месец и половина и, че и е по-добре без мен, че съм и станал антипатичен, че не искала повече да ме вижда или да чува за мен… и си отиде и остави цялата тежест на мен остави ме да се мъча 2,3 месеца след нея в безсънни нощи и въпроса защо… мина се 3 месеца взех се в ръце дадох си сметка, че вината не е от мен, че аз исках нея а тя потърси друг дадох си надежда, че всичко рано или късно се връща, че болката се връща при този който я е причинил. След 3-тия месец започнах все по-често да излизам на вън да прекарвам цялото си време с приятели почти я бях забравил. Един ден бях се запознал с едно момиче онлайн писахме си много в всякакви теми, но без интимни. Момичето ме привлича много има нещо в нея което ме привлича казах и го обаче не обърна особено внимание, тъй като аз я харесвах я поканих на кафе и тя прие. Дойде запазнахме се лично нещата се развиха много бързо и навлязохме в много дълбоки теми и ми направи впечатление, че това момиче има характер и така. След кафето се разходихме и аз и предложих да отидем на по-спокойно място където ще можем да си говорим по-открито и да не се притесняваме от околните. Отидохме там седнахме и си говорим, обаче аз не я слушам аз изгарях от желание да я целуна и докато говореше я целунах… последваха още целувки прегръдки всичко беше розово.. и на прибиране в таксито тя легна на рамото ми аз я прегърнах. след това се прегърнахме и си ки отворих вратичка за втора среща… чао, чао после ми пиши… след това й писах около 4,5 съобщения, но без отговор въпреки, че беше онлайн. Не ми е отговорила за ден… имам много въпроси без отговор надявам се наистина да ми помогнете..
Не искам да прибързвам с новя връзка, пък адски много ме влече. Не иссам да ми се случи пак същото което преди 3 месеца, не искам пак да преживея тези неща. Тя изглежда невинно момиче може да и се имя доверие, но незнам какво да направя, пък и все още не ми е отговорила…страх ме е да не стане същото като преди. Моля за някой насоки благодаря предварително.
Здравей, от всичко, което прочетох, останах с впечатлението, че твърде много бързаш да стигнеш следващата база. Не бързай. Изчакай момичето да ти даде сигнал, че е готово за нея. Станете приятели, не само онлайн, но и на живо. Виждате се, говорете, забавлявайте се. И след това, когато и двамата го искате, стигнете до секса. Но вече ще имате история.
Благодаря ви за отговора,изобщо не ми е до драматизиране на проблема,наистина имам много други грижи на главата си и покрай детето и покрай домакинската работа ,общо взето правя почти всичко сама и нямам време нито пък възможност да се отпускам и драматизирам за това което се случва,наскоро загубих дядо си който ми беше по близък дори и от баща ми ,това за мен беше истинска загуба и силна скръб,нещо безвъзвратно,нещо което немога да си върна,знам че проблемите с мъжа ми ще се решат,това са бели кахъри или поне така е в моите очи,просто мисълта че може да ме е предал ме убижда и наранява ,кара ме да се чувствам неоценена, а колкото до страха му от секс по време на бременноста той нямаше такъв по скоро заради дискомфорта който изпитвах аз не сме правили секс,а сега след като родих,изглеждам много добре ,дори по добре от преди да забременея понеже бях доста кльощава а сега съм с нормално телосложение,не е проблема във външния ми вид ,правим секс но доста рядко тей като той наистина работи доста и аз не винаги имам сили или време покрай бебка за това,по принцип той си е по сприхав по раздразнителен по характер и по взискателен мъж и когато се скараме за нещо той го е направил на проблем ,това е едно от нещата които ме притесняават в поведението му понеже в последно време се хваща за дреболии и в комбинация с това че почти не говори с мен ме навежда на мисълта че може да има друга жена с която всичко да му е по интересно от колкото с мен,както и още едно две неща ,позната ми е горе долу психологията и поведението на изневерилия мъж,заради стар горчив опит със бивш приятел,както бях казала в предния си пост ,аз съм доста търпелив човек и неконфликтна личност но е имало моменти в които и аз съм избухвала когато ми е идвало в повече това което ми е направил на проблем ,и в тези моменти съм изричала думи за раздяла но мен на това ме избива винаги когато ми падне пердето ,разбира се нито го мисля нито го искам,след което той ми се сърди че му говоря за раздяла,понже колкото и пъти да сме се карали за нещо той никога не е искал раздяла и никога не е изричал подобно нещо,знам че държи на семейството си,той самият е израснал в разбито семейство и е изстрадал от това и още преди да станем семейство идеята му за това беше че като намери жената за него иска тя да е завинаги и неиска да прави грешките които са направили неговите родители ,още по малко пък да има дете и да зареже освен жена си и него,неговият баща е постъпил така и той и до днес го обвинява.Знам със сигурност че неиска и няма да ни остави,обича ни и наистина е принципен мъж но също така знам че сме хора и винаги има вероятност да направим нещо погрешно в даден момент,иска ми се да разбера какво точно става ,искам дори той сам да ми каже,това би ме уеовлетворило повече от колкото да ме лъже
Привет, отново:) От това, което сте ми написали, виждам, че може би става въпрос за нещо временно в отношенията ви. Може би той наистина работи много, вие се преуморявате, заради детето и ангажиментите, няма как връзката да не страда в определена степен. Не се тормозете. Наслаждавайте се на майчинството. И не спирайте да му показвате колко е важен той за вас и за детето. Съжалявам за загубата ви, винаги боли, когато губиш близък човек. Аз самата загубих баща си преди малко повече от 6 месеца и знам какво е. Дори още не съм осъзнала напълно, че го няма, въпреки, че ме боли. Но има толкова хубави неща, заради които си струва да се усмихваме и да искаме да живеем пълноценно. А детската усмивка е най-хубавото от тях.
Мисля, че мъжете по-трудно се справят с натоварването. Може би отговорността от бащинството и новата ситуация малко или много го е притеснила, дори да не го показва. Дайте му време. Бъдете до него, въпреки дребните заяждания. И съм сигурна, че всичко ще си дойде на мястото. Стискам палци. Винаги можете да ми пишете.
Ваша Любов
Здравейте бих искала съвет от Вас ,но искам да не го споделям пред всички,просто се притеснявам,ако има начин да пиша само на вас и да получа съвет и помощ ще съм благодарна.Благодаря!
Здравейте, пишете ми на имейла – suvetizalubov@abv.bg
Здравейте! Имам проблем. Познавам най-добрия си приятел от 6 години, а преди 2 започнах да изпитвам нещо повече от приятелство. Аз много държа на него, искам да е щастлив, искам да виждам усмивка, за която причината съм аз. Но понеже си падам срамежлива, не му казвам нищо и се опитвам да се държа „нормално“.
Един ден усетих, че той ме наблюдава по-съсредоточено от преди. Закачаше ме, правеше ми комплименти. Аз недоумявам, защото мислех че той харесва друга, а и не правят ли приятелите така? Моля ви помогнете ми! Объркана съм. Благодаря!
Привет, труден казус. Но аз винаги съм смятала, че в един момент между мъж и жена, добри приятели, няма как да не се появи нещо повече… Просто така е устроен животът. Съветът ми е да не бързаш и да оставиш той да води нещата. Просто му дай някакъв малък знак, че го харесваш като мъж, нищо повече. Без намеци. Сподели с него, че много харесваш това или онова, допитвай се за по-интимни неща и виж как ще реагира. При удобен случай се пошегувай, че ако никой не ви вземе до еди-колко си години, си готова да се ожениш за него, в името на приятелството ви. Но не показвай, че си сериозна. Наблюдавай реакциите му. И не бързай. Защото добро приятелство трудно се печели и гради.
Твоя, Любов
В отговор на ivka:
Здравейте! Аз съм момиче на 22 год. и имам нужда от съвет. До преди един месец имах връзка с едно момче, но когато той ми каза, че е решил да заминава за чужбина да работи и ме попита дали искам да отида с него, аз му отказах! Студентка съм последна година, имам работа, която харесвам… не бях готова да зарежа всичко и да тръгна! Времето си минава, наближава датата на полета му, а аз нямам смелост да му се обадя и да му кажа, че все още го обичам,че държа на него, че искам да сме заедно… знам, че ме обича. Каза ми го и последния път когато се видяхме! Имам проблеми със споделянето на чувствата, с откриването пред човека. Страхувам се и от това, че няма да се виждаме дълго време… Объркана съм и незнам как да постъпя!
Съвети за любов: Здравей, не се притеснявай да кажеш това, което мислиш. Защото това може да бъде любовта на живота ти, а ти да я изпуснеш за миг, защото се чувстваш объркана. Просто сподели с него, кажи му какво мислиш ш чувстваш в момента, пък да става каквото ще. Любовта трябва да бъде смела и открита. Ако имаш желание, можеш пак да ми пишеш:)
Здравейте, с момчето, с което излизам бяхме бивши колеги за кратко и преди 4 месеца решихме да отидем до хотела, в който работихме, за да ги видим. Тогава просто излизахме и се виждахме, но ме видяха с него и едната колежка ми подхвърли, че все налитал на момичета, със сходни на моето име. Не обърнах внимание, стана ми смешно и даже бях позабравила. Такива са обстоятелствата, че той е в чужбина в момента, и постоянно казва, че ме сънува. Съвсем наскоро каза, че е сънувал, че сме били двойка, но аз съм го оставила заради друг. И тогава аз му казах какво са ми казали. Тази пуста женска защитна реакция. Той отвърна: „Ох, този момент съм го забравил вече. Да, така е иначе.“ И до там, за него темата беше приключена. Но на мен не ми дава мира, гадно ми е като знам, че се е обръщал към нея, както към мен, и че не знам нищичко за нея и за отношенията им, не знам дали е наблизо или дали са близки. Направо откачих 2 дена, а пък нямам особена причина или повод. Съжалявам, че му казах, но се налагаше да си изясня някои неща преди да замина при него. А сега накъде? Моля за съвет.. какво е редно да направя в такава ситуация? Ако не бяха ми казали това, нямаше да се позаинтересувам даже. Мен не ме интересува тази част миналото му, не съм такъв човек. Но сега ми стана гадно, хората са ужасни. Защо не ни оставиха намира?
Благодаря и всичко най-добро!
Привет:) Аз лично не бих обърнала внимание на чуждите приказки. Ако те обича, отнася се добре с теб, уважава те, ако всичко между вас е наред, защо се ровиш в миналото? Живей сега. Остави миналите неща зад гърба си и зад неговия също. Всеки човек прави различни неща с различните хора. Искам да кажа, че преди да срещне теб, може да не е изпитвал същото, както сега. Дай му шанс да докаже чувствата си, да те обича. И се наслаждавай на това, което имаш. Това е моят съвет:) Не рови. Не питай. Не задавай излишни въпроси. Миналото си е минало, ако настоящето е слънчево и щастливо!
Здравейте отново! Всичко това, което ми казахте е много правилно и Ви благодаря. Аз също разсъждавам по същия начин, просто тогава бях малко афектирана. Лошото е, че избързах и направих нещо много глупаво и грешно. Възмутена съм от себе си, защото аз не съм такъв човек и не знам как стигнах дотук. Е може би знам. Същия ден, в който ви писах, направих фалшив профил, за да го изпитам (нещо много ужасно, което никога не бях правила, не ми отива на възрастта и се срамувам от това), и той се хвана. Даже предложи на момичето да се видят, като се върне следващия месец. А аз откачих, треперих, ревах, казвах му край и много неща. Той каза, че съм го подтикнала. И че той знае за себе си, че нищо нямало да се случи, но вече няма как да му повярвам. Дори си изтри профила, а аз не целях това. Няма да изпадам в подробности, в момента се лекуваме взаимно, ако така мога да го нарека. Просто не можем един без друг, нито той се отказва, нито аз. И на следващия ден се потърсихме, къде от инат мълчим.. Аз знам защо го направих, но от собствената си позиция не мога ясно да преценя дали причините ми са основателни. Проблемът дойде оттам, че бяхме заедно, после той замина, върна се за малко, пак замина и сега сме разделени 4 месеца, докато пак дойде и замине. Изчакваме няколко месеца, докато отида при него, тъй като в момента съм възпрепятствана. Моят проблем е, че нямам никаква сигурност, не зная как да го обясня наистина. Говорим си всеки ден едни неща, и то само хубави за нас си, за нашето бъдеще, за мечтите и целите ни, но аз му казах, че не всеки вярва на хубави думи. Притесних се, че може да си останат само блянове, мои мечти и да страдам,. Нямам я тази упора, да знам, че ще имаме това, което искаме, въпреки че той така твърди упорито. После и това с бившата. Исках да разбера за себе си дали е искрен с мен, да съм сигурна в него, че като отида ще е с мен. Не знам дали ще ме разберете и той май не успява. Казва, че това не е начинът да изпитам чувствата му и е прав.
Благодаря Ви отново и Ви желая успешен ден!
Здравейте:) Не се корете за стореното. Всеки иска да се чувства сигурен в любовта, иска да знае, че когато дава, получава… Но ако за миг забравим за това какво трябва да получим срещу това, което сме дали, ще стане много по-лесно и по-красиво. Да обичаме, заради самата любов, да забравим за себе си, за съмненията и страховете си… Не е лесно, правила съм същите „грешките“, съжалявала съм след това, но съм убедена, че пак бих ги направила. Защото обичам. Защото това чувство за самосъхранение е по-силно от нас. Пожелавам ви много щастие и усмивки, а любовта, любовта ще доде при вас и ще остане завинаги, ако вие така искате:)
Здравейте, бих желала да Ви помоля за съвет. Съвсем наскоро с приятеля ми имахме своето първо спречкване, нещата се нормализираха веднага, но има нещо, което все още ме човърка. Когато се скарахме той ми каза, че не се е чувствал така, откакто се е разделил с бившата си приятелка. Не можах да разбера защо я спомена, при положение, че преди доста време ми каза, че я е забравил отдавна. Според Вас дали още има чувства към нея или по-скоро не чувства, ами може би му липсва или и аз не знам какво да си мисля. Но смятам, че не е правилно да я споменава, поне на мен не ми е приятно да чувам името й и да сравнява един вид нашите отношения с техните. Какво мислите?
Благодаря и Ви желая много щастие!
Привет:) Щом ви е казал, че я е забравил, не човъркайте повече по темата. Може би е имал предвид, че я е обичал много, доверил й се е, а тя го е разочаровала в някаква степен или наранила… А сега обича вас, но скарването ви го е наранило или разочаровало. Разбира се, само предполагам, защото не съм видяла очите му, нито реакциите на тялото му, които са много важни. Моят съвет е да не се задълбавате в това, защото може да стане много неприятно и резултатът да е обратен. Забравете случилото се и продължете напред с усмивка и с любов. Не допускайте да ви сравнява с предишна връзка, не го обсъждайте. Надявам се да съм била полезна:) Усмихнат и успешен ден:) Ваша Любов
Здравеите,имам проблем които ме измъчва.Вдовица съм от 10г. живея с мъж към които не изпитвам никакви чуства.По стечение на обстоятелствата се запознах с човек с които си допаднахме и двамата имаме чуства,но тои не знае за този с когото живея,но има и още един по голям проблем от този че имам майка с индулт която е моралиска и незнам какво да правя отук нататак.А неискам да зарежа човека когото обичам.Помогнете ми.
Здравейте, съжалявам за майка ви, но не мисля, че е правилно да избирате между нея и човека, когото обичате. Сигурна съм, че тя ще бъде по-нещастна, ако и вие сте нещастна. Дайте шанс на любовта си. Животът е само един и е много кратък. Дошли на тази земя да бъдем щастливи – независимо от грешките, които правим. Затова не се страхувайте да поискате да бъдете щастлива. А и не мисля, че това е неморално.
Знам,но проблема е че тя неможе да се обслужва има парализа,но ако можеше нямаше и да се замисля,но тя не знае за другия,знае за този с когото живея.Майка ми е моралиска от старата генерация,тя ми е проблема.
Грижете се за нея, но не се отказвайте от щастието си. Заслужавате да бъдете щастлива. Не мисля, че щастието ви трябва да зависи от здравословното състояние на майка ви, дори да е най-заклетата моралистка. Помислете за това.
Здравейте! Влюбен съм в момиче, което е от друг град. И тя ме харесва, но постоянно се караме и ме е страх да не я загубя.. Какво да направя за да не се караме?
Привет:) Няма рецепта за това двама души да не се карат. Но си има караница и караница. Първите са като живитлна глътка за връзката, случват се, но слет тях винаги има сдобряване, което е много по-сладко. А вторите са знак, че няма да изкарате дълго заедно. Просто трябва да прецениш към кой тип спада вашите караници:) Ако след като се скарате и двамата нямате търпение да се сдобрите, според мен няма повод за притеснение.
здравейте, харесвам едно момче, но сякаш сме в различни светове, защото сме много различни. Той беше обявен за най-добрият спортист в града, сега учи в чужбина, връща се често , имаше връзка с много красиво момиче.Той е много е мил, забавен и хубав . Писах му , отговаря много мило. С една дума не може да се каже нищо лошо за него. А аз не се смятам достойна да бъда с него , сравнение с красивите приятелки които имаше. Той е перфектен, а аз не съм . Досега не съм изпитвала такова чувство към никой , не знам може би много му се възхищавам за всичко и това не е любов , но не спирам да мисля за него , писах му два три пъти отговаряше много мило, но до там , не писа нито веднъж той . А да се откажа сякаш не искам , защото за пръв искам нещо толкова силно, готова съм да се променя за да бъда достойна за него, и заради мен самата, знам че трябва да се променя в дадени неща , но досега никога не съм намирала причина, мотивация или смисъл за да го направя , сигурно всичко това ви се струва много глупаво , но наистина съм много объркана .. Да се откажа ли поради факта, че не проявява интерес или да се боря за него ?
Здравей, любовта, дори несподелената, е прекрасно чувство, което си струва да бъде изживяно:) Ако наистина искаш да опиташ, ако го харесваш толкова много, не се отказвай. Всъщност той дори може да не предполага, че си падаш по него. на мен поне ми се е случвало. Затова намери начин да се приближиш до него. И не говори така – че не си достойна за него. Ти си личност като всяко друго момиче. Имаш достойнства и преимущества, за които дори не подозираш. Научи се да се харесваш, да се уважаваш и да се цениш, ако искаш да получиш това отношение и от околните. Смело напред!
Здравейте, момче на 19 съм имам връзка с момиче на 17 от година и 2 месеца, но започнахме да се караме много.Тя започна да излиза и контактува с момче което и е само приятел, но много добър което мен не ми пречеше, но разбрх, че той я обича и това ме побърка. Обясних и, че не ми е приятно да излиза с момче което я обича и ми прави мръсно настройва срещу мен,но тя отказва да държи дистанция от него. Не иска да го загуби като приятел.. а се караме постоянно заради него и споделям с нея тя си знае нейното. Тя си пише с него по цял ден излиза с него гушат се някой път излиза с него без да ми каже и мисли, че не знам. Аз ако излезна с друга или си пиша с някое момиче става скандал.. аз не мога тя може. Всъшност мен не ме интересуват другите не ми пречи да не комуникирам с други момичета, но се опитвам да и покажа как се чуствам. И тя ми каже ами зарежи ме и си ходи при съответното момиче..Някой път прояви разбиране и ми каже, че ще се постарае, но уви след няколко дни пак същото. Аз знам,че когато момче обича се хваща и за най-малкото и за една прегръдка си фантазира, че има шанс. Какво да правя не знам, изморих се да се карам с нея заради него. Тя си мисли,че на него му пука повече от колкото на мен, а това го търпа вече 6 месеца..Помогнете ми
Привет:) Всъщност момичето ти има право на приятели. И щом казва, че между нея и другото момче няма нищо, трябва да й повярваш. Ако не държеше на теб, нямаше да сте заедно, отдавна щеше да е отишла при другия, още повече, че той я харесва, както самият ти казваш. Може би иска да те дразни, може би ти отмъщава за нещо или просто така й е по-интересно. Не обръщай внимание, спри да й говориш за това и ще видиш, че тя също ще престане. Успех:)
Здравей
Казвам се Иванка и съм на 14. Харесвам едно момче и то е колкото мен, но той не ме харесва. Когато сме в училище той се бъзика с мен, но в Facebook се държи много различно смисъл по е груб и не е само с мен така. Приятелите му днес ми казаха че той няма да ми върже и такива работи и не знам какво да правя много съм объркана. Никога не ми е вървяло в любовта. Надявам се вашия съвет да ми помогне
Здравейте!
Пише ви една отчаяна 30-годишна жена.
С приятеля ми, който е по-малък от мен с 5 години, бяхме заедно една година. Важно е да кажа, че аз съм му първата. Бяхме много влюбени, не можехме един без друг, довършвахме си изреченията, работим и в една и съща сфера, бяхме в пълен синхрон. Много щастливи и пълноценни.
На мен обаче ми се струпаха много проблеми, с които не успявах да се справя. Започнаха и караници. Той ми казваше, че едва ли не искам от него да се държа все едно ми е баща, а не партньор. Разбирах го и мисля, че е бил прав. В крайна сметка, стигнахме до раздяла. Оттогава минаха 2 месеца. Не сме се чували и виждали. Аз минавам през ада. Стигнах и до болница, защото се сринах напълно. Не спирам да плача всеки ден, не спирам да се моля на Бог да ни срещне и събере.
Съвсем напразно ли се надявам?
Моля ви, помогнете ми…
Привет, съветът ми може да ви прозвучи малко изтъркано, но е самата истина. Стегнете се. Намерете си развлечения, хоби, нещо, което да ви върне към реалността. И потърсете начин да се видите с мъжа. Покажете му, че все още държите на него, че сте осъзнали грешката си и искате да бъдете заедно. действайте бързо, защото времето не само лекува, но и предлага нови възможности. Успех:)
Здравейте! Набързо ще разкажа моята бъркотия… Бях лудо влюбена в женен мъж ( все още съм) той много пътува и срещите ни бяха през месец,два. Знаех,че той няма да напусне законната си половинка и не виждах смисъл от тази връзка- да се боря за нещо което знам че никога няма да бъде мое… Срещнах друг човек в началото всичко беше добре, но когато забременях сякаш дойде един черен облак над нас и нещата тръгнаха надолу та така до ден днешен. С вече бившият ми никога не спряхме комуникацията- останахме приятели. Споделях му за проблемите си (разбира се,че спестявах подробности,но все пак знаеше как върви живота ми) В последния ни разговор ми сподели,че вече не иска да живее с жена си, а на мен за първи път ми каза любов моя.. не знам как да го тълкувам, не знам какво да мисля. Винаги сме отбягвали темите свързани с чувства. Не смея дори и да подхвана темата защото аз бях причината за раздялата ни, за която сега съжалявам… моля за някакъв съвет или просто мнение…..
Дайте шанс на любовта си. Не казвам да се надявате излишно, просто позволете на това, което трябва да се случи, да се случи. Не отблъсквайте, не отбягвайте. Говорете с човека, попитайте го какво мисли за вас двамата, имате ли бъдеще. И обичайте смело. Не се отказвайте от нищо свое – приятели, работа, хоби, настоявайте за нещо конкретно. И се наслаждавайте на живота:)
Здравейте. Имам нужда от съвет и подкрепа. Бях разделена със съпруга си и имах пет годишна връзка с по-млад мъж. Разделихме се и аз се върнах при мъжа си,но с уговорката само докато детето завърши,защото тръгна по лош път. С мъжа ми нямаме никакви сексуални контакти. На работното си място започнах връзка с шефа,уж само за секс,но прерасна в нещо по-голямо. Той също е семеен и думите му винаги са били,че иска да се разведе,а мен също ме очаква самостоятелен живот. Повярвах и се влюбих. Но той ме пренебрегна зверски. Обвини ме в изневяра с колега,нарече ме боклук. А аз даже не съм помисляла за друг мъж. Сега ми намали и заплатата,а знае,че сама отглеждам детето си,живеем в къщата на бащата само за да е спокойно детето,докато завърши. Заяжда се с мен и мисля,че иска да ме изгони от работа. Непрекъснато повтаря,че за него не съществувам и че съм била лъжкиня,а аз работех като вол,за да е спокоен и да му угодя,че беше ревнив. Никога не си позволих да изляза даже и с приятелки. Но веднъж скрих от него,че ходих на кафе и той разбра. Беше ме страх,че ще ме изостави и че няма да разбере причината че излязох. Беше след коледните празници-той си беше със семейството,а аз все сама. Да виновна съм,че тогава скрих,но никога не съм го подвела. Защо сега така ме намрази,защо ме обижда и се заяжда. Не иска даже да останем приятели. Как да постъпя,какво да мисля?
Здравейте, напоследък все си казвам, че каквото и да стане, не трябва да съжаляваме и че всяко зло е за добро:) защото животът е кратък, мъжете не се изчерпват с един, децата са много по-важни, а ние – повече от всеки мъж. Не знам какво е накарало шефът ви да постъпи така, на мен ми намирисва на опит да се отърве от извънбрачната си връзка, защото никога не е имал намерение да се разведе. Затова не му се връзвайте. Поговорете с него. Кажете му, че съжалявате, че явно нещата не са се получили между вас, че може би вие носите вината, но това по никакъв начин не е повлияло на отношението ви към работата, няма и да повлияе. Покажете му, че слагате точка и няма да имате претенции, нито ще го изложите като споделите с някого, че е изневерявал с вас. Мисля, че мъжете това ги притеснява повече. Страх ги, че ще бъдат разкрити. И както са се правили на много велики мъжкари, така подвиват опашка, когато не им е изгодно да се разделят с половинката си. И ако успеете да спасите работата си, започнете да си търсите нова. После напуснете и започнете на чисто. Стискам палци:)
Zdraveite ot skoro si pisha s edno momche i v nachaloto toi se durjeshe super milo postoqnno mi pisheshe i t.n no vse oshte ne sme se vijdali poradi prichinata che sme v razlichni uchilishta i dvamata sme vtora smqna a i nqmame vreme.. i dvamata sme 01
Predi dva dni toi i edin negov priqtel chakaxa edna tqxna priyatelka pred uchilishteto mi (momicheto e v moeto uchilishte no ne se poznavame mnogo)
Kogato izlizaxme sled posledniq chas go vidyax pred vxoda na uchilishteto i se panikyosax i ne znaex kakvo da pravya i prosto se vurnax v uchilishteto dokato toi ne si trugna
Vecherta sled tova mi pisa che me e vidql no az go izlugax che ne sum go vidyala i produljixme da si pishem malko
Na sledvashtiq den ne mi pisa m..pisa mi chak vecherta okolo 1-2 i mi se izvini che ne mi e pisal
sled tova mi kaza che shte mi pishe na sledvashtiq den (toest dnes) i che si lqga zashtoto mu se spi mnogo
dnes sutrinta mi pisa samo dobro utro i me pita kakvo pravq sled tova ne mi pisa
tazi vecher sushto ne mi pisa i qvno veche e zaspal
ne znam kakvo da pravya a naistina go xaresvam mnogo
molya pomognete mi 🙂
Привет:) Няма нищо по-хубаво от тръпката на младата , която те завладява и постоянно мислиш за човека, чакаш с часове да ти напише нещо… Можят съвет е да не спираш да живееш, заради тази любов. Животът е прекрасен, миговете не се връщат назад, затова трябва да ги живеем. Т.е. не чакай пред компютъра да ти пише, излез, забавлявай се. Когато ти пише, отговори, когато го видиш, не се крий. Просто следвай сърцето си. не се фокусирай само върху чувствата, които те вълнуват. Така ще бъдеш по-интересна и за момчето. Успех.
Zdrasti iskam savet vliuben sym v momiche koeto e po golqmo s 17 godini ot men i iskam da mi dadete syvet kak da i kaja che imam seriozno chuvstva kym neq che sym vliuben neq? Che iskam dori da jiveq s neq tq prosto mi e slaboto mqsto kogato q vidq dori i da sym qdosan,nachomeren ili tyjen vinagi se razveselqvam i zabravqm za vsichki problemi
Привет:) Имате доста голяма разлика. И въпреки че казват, че годините нямат значение, когато има любов, не е точно така. Има периоди от живота, когато тази разлика се забелязва повече и периоди, когато почти не се усеща. Щом обаче си готов на нещо сериозно с това момиче, значи можеш и да му го споделиш. Без драми. Спокойно. Поговорете. намери време и място да разбереш какви мъже харесва, готова ли е за сериозна връзка, как гледа на двойките с разлика във възрастта. И дейдствай. Покани я да излезете някъде само двамата. Направи нещо специално. Бъди мил, нежен, любвеобвилен. Успех!
Видях друга жена да целува приятеля ми по устните . Обяснението му е че това е просто поздрав , а когато го помолих да стои далеч от нея той каза че аз трябва да му вярвам .Ако някой може да даде съвет.. как да му обясня че боли да гледаш нещо подобно .
Всъщност някои жени са си такива, не се съобразяват, а мъжете не могат да кажат „не“, за да не ги подкачат. но ако държи на теб, трябва да вземе предвид молбата ти. Да, възможно е да е просто поздрав, но ако ти е неприятно и со го споделила с него, той трябва да престане. Иначе според мен или е имало, или има нещо повече… Поговорете пак. Опитай се да му обясниш.
Здравейте!
Няма да навлизам в излишни подробности, а направо към „проблема“. С приятеля ми сме отскоро заедно, но като цяло връзката ни е от разстояние откакто се запознахме, бяхме в чужбина, аз се наложи да се върна, но имахме планове да отида при него, знаехме докога ще сме така. Следващия месец трябва да замина при него, но имам притеснения да заживея с него. Опознахме се, освен разговори и чатове, той си идваше, за да прекараме време заедно. Искам, наистина желая да съм с него, както и той с мен. Не се притеснявам от държанието му, казва ми, че ме обича адски много. Може би по-скоро от навиците, нравите, битовизмите. Не знам и аз. Постоянно ми повтаря, че няма от какво да се притеснявам. Не се тревога от финансова гледна точка, защото ще съм независима. Няма да си осланям на него. Но пак нещо ме спира. Мислех вариант да замина сама и малко да посвикна, но на него вече не му се чака, разбирам го напълно, и на мен ми писна 8 месеца сме така. Как да преодоля страховете си и просто да се впусна, пък каквото стане? Много ми се иска, а знам, че ще съжалявам ако не опитам и ако се откажа от него. Моля Ви за съвет, много съм объркана. Макар и постоянно да говорим с него и да ме уверява.
Благодаря и всичко най – хубаво!
Всъщност явно наистина няма от какво да се притесняваш, особено щом ще си и финансово независима. Винаги можеш да направиш крачка назад и да се установиш сама. А и не трябва да подхождаш песимистично от самото начало. Дай шанс на отношенията ви, ако не се получи, можеш да поемеш в нова посока. Просто се наслаждавай на това, което имате в момента.
Здравейте ,от скоро се виждам с едно момче.Виждали сме 2,3 последния път каза,че може би е за последно а след това каза,че си търсел приятелка и му пожелах успех…той каза маи си ти.
Аз си замълчах и мислих че сме заедно.
На следващия ден по разговора разбрах,че не съм му гадже..
Как мислите вие?Обърква ме и не знам какво да мисля,не искам да го питам ,защото ми е неудобно.
Какво може да го спира.
А да кажа има и целувки,гушка ме ..
Последния път бяхме у тях за малко, искаше и малко повече да ме докосва по тялото аз се дърпах на моменти ,и съм страшно объркана.
Какво ще ме посъветвате вие/
Аз съм на 25 а той на 28
Привет:) Щом той ти е намекнал, че май ти си приятелката, която търси, дай му зелена светлина. Не се дърпай, виждате се по-често, за да разбереш докъде ще стигнете… Възможно е ти да му даваш объркани сигнали.
Haresvam edno momiche no ne znam kak da i go kaja drugite kazvat che i tq me haresva no ne znam dali e vqrno
Привет:) Опитай да й го покажеш с повече и по-специално внимание.
Zdraveite iskam edim savet or vas priqtelqt mi mi kazva che ne me iska kogato e piqn 3 puti veche mi go kazva a na sledvashtiq den mi se izvinqva neznam obicha li me ili ne vseki put razlichen otgovorr kakvo da pravq oburkana sam
Нали знаете, че когато хората са пияни или ядосани, са най- откровени, защото не могат да лъжат в тези състояния. Наблюдавайте го. Възможно е отношението му към вас да се е променило, но на този етап да не иска да сподели с вас. Причините могат да бъдат различни.
здравейте, аз съм момче на 15 .
Имам една приятелка с която бяхме съученици от 1 до 7 клас ,но тогава не бяхме много близки, дори не си говорехме често.след 7 клас аз се изместих в друго училище ,но в същия град и не се виждахме чест, но в старото ми училище организираха прощална вечер и тя ме покани, бях леко изненадан .Понеже парите за куверта трябваше да се дадат на две части и излязохме два пъти разхождахме се ,говорехме си ,смеехме се, беше страхотно! Именно тогава усетих едно странно чувство -гърдите ми олекнаха ,корема ми се сви. след втората ни среща тя каза ,че ще се радва да се видим пак (сякаш ми открадна думите от устата) . След това се виждахме много често, и се сближихме, но само като приятели от доста време вече знам ,че я харесвам искам да й кажа, че я обичам. Но ме е страх да не си развалим приятелството (защото имам съмнения,че тя не изпитва същото ) защото те наистина е скъп човек за мен. Не знам какво да правя невероятно объркан съм, камда постъпя .
Знамм че някои хора ще кажат, че на петнадесет е рано за любов и тн. Единственото което знам е, че чувствата ми са истински, моля ви помогнете ми.
Разведена съм и безкрайно влюбена от пет месеца. С друга вяра, женен и по-малък. Всичко онова, което съм отричала. Но, се случи. В началото аз не исках, но той бе упорит. Не скри нищо от мен. Живее с жена си, но не консумират брака си. Мили думи, упоритост, нежност, всичко онова, което ми липсва ужасно много и аз се предадох. Сърцето ми се отвори и го прие. За съжаление много силно и навътре. От месец май взех да усещам лек отлив. Тези неща се усещат. Един ден ме ядоса и му написах, че в очите му не виждам любов. Че това не е любов. Той ми отговори, че е на работа и няма как. Има отговорности. Отговорът ме бе, че и аз ходя на работа, че и аз имам отговорности, но винаги намирам време за да се видим. Обидни думи не използвам, но за пръв път бях по директна и пряма. След два дни се извиних, не защото в думите ми нямаше истина, а защото нямах право да му пиша по този начин. Аз бях наясно, къде ми е мястото в тази ситуация. И отговорът бе: Не прощавам. И до там. Направих няколко опита да поговорим, но безуспешни. А го обичам. Това чувство толкова силно и не подвластно, като че ли не съм го изпитвала така…..болезнено, раздиращо, не контролирано. Желая го силно.Предполагам, че и той. Но, е страшен характер. Години наред не е простил на собствените си родители и не ги е приел. Камо ли мен. Какво да правя? В момента в Турция се случват страшни неща. Да му пиша ли, да питам как е той, децата му. Помогнете ми! Напътете ме!
Здравейте, за съжаление любовта не може да се управлява. Пишете му, човешко е да попитате как е, нищо лично. Но не бъдете твърде настоятелна. Преследването гони мъжете. Това, разбира се, не означава и че трябва да се откажете от него. Дайте да се разбере, че искате просто да бъдете част от живота му – без претенции…
zdraveite..ot 4 meseca sam razdelena s maja si pusnali sme molba za razvod i ne jivem zaedno,no pred tova vreme sreshnah maj koito e po golqm ot men 15 godini razvedel az imam dete i toi ima..vijdame se decata se poznavat no roditelite mi neznaqt i neznam kak da im kaja i kak she reagirat.A toi pokazva 4e iska da sme zaedno zapoznavame s priqteli poznati i taka natatak…i az iskam da sme zaedno zashto se chyvstvamm shtastliva s nego..
Здравейте, не се притеснявайте от родителите си. Вие също сте родител вече, как бихте реагирали? Не би ли ви се искало децата ви да са щастливи. Ако този мъж означава нещо за вас и ви прави щастлива, продължавайте смело напред. Представето го на родителите си след като им кажете как стоят нещата. Те ви обичат и дори първоначално да реагират по-различно от това, на което се надявате, сигурна съм, че след време ще приемат решението ви и ще ви подкрепят. Не забравяйте – заслужавате да бъдете щастлива, следвайте щастието си.
Здравейте сутринта ви писах на email-а но понеже нямах отговор реших да го публикувам и тук аз съм мъж на 28 доста неопитен в любовта ,лесно се влюбвам но повечето пъти е несподелено .Наскоро дойде нова колежка в работата случайно от начало почнахме да почиваме заедно и понеже сме в една посока я возех сутрин и вечер ,като тя тръгваше с по половин час по рано за да сме заедно и се е случвало да остава 1 час след работа поради същата причина. Даже се случи две вечери да ме почерпи в работата и и казах че трябва да се реванширам и да излезнем някъде. Да но я преместиха в друг обект на фирмата при което ми беше доста тъжно много ми липсваше и една вечер я прибрах от работа и пихме по бира тогава споделих с нея някои доста лични неща ,и тя също на следващия ден бяхме почивка и тя трябваше да заведе нейна приятелка на интервю в нашата фирма каза ако искаш ела с мен. Отидох не знаейки къде заведе ме в квартирата на приятелката и и там бяха още 4 човека нейни близки приятели постояхме малко. Запознах се после ходихме да свършим тази работа мислех че ще се прибира след това и ще имам шанс да почерпя но тя се прибра с приятелката си в квартирата. И това беше после се мина повече от седмица и тя пак се появи имаше да свърши нещо в нашия обект писа ми до колко си аз бях до 9 и тя та я изчаках видяхме се пак за малко но ми беше доста притеснено исках да и кажа колко ми липсва и че постоянно мисля за нея но някак не можах, губя контрол и говоря всевъзможни общи приказки и нищо съществено ,както е било и през цялото време никога не е ставало дума за някакви чувства просто общи приказки. И съвсем се обезкуражих защото така или иначе предимно аз я търся и пиша .Минаха се 3.4 дена от тогава и пак бяхме заедно почивка когато видях че е на линия и писах но вече пътуваше към квартирата на рожден ден. Каза ако се беше обадил по рано можеше да дойдеш с мен .Питах я как като ти нямам номера изпрати ми го и вчера и звъннах но пак се разминаха нещата с уговорка да се видим днес след работа но не обещавала. Та не знам какво става влюбен ли съм или просто ми се иска факт че до сега не съм бил толкова упорит ,но маи нищо няма да се получи тя има много приятели постоянно е на някъде и явно изобщо не се сеща за мен. Какъв е вашия съвет ?
Здравей:) Това, че тя има много приятели, не означава, че „Няма да се получи“. А това, че си упорит, означава, че трябва да продължиш. Стига да го искаш, разбира се. Покани я навън, излезте заедно. Само двамата. Отидете на кино, на заведение. Говорете, опознайте се. Ако тя има симпатии към теб, ще се получи, сигурна съм. Едва ли те чака да свършиш работа само, за да я прибереш с колата. И прави по една-две стъпки в романтична посока. За да може тя да разбере, че искаш не само да сте приятели, но и нещо повече. Бъди по-смел. Когато си тръгвате леко я прегърни, помагайки й да излезе от колата или от заведението… Докосни леко ръката й, уж случайно. Ако тя иска нещо повече, ще разбереш. Тези неща се усещат. Успех!
Благодаря за съвета цял ден мислих чудих се и вечерта маи оплесках нещата хахах .Тя така и не се обади аз я изчаках пред работата и се появих уж случайно. През деня и бях нарисувал една картичка с текст “само исках да знаеш че постоянно мисля за теб липсваш ми бъди щастлива“видимо доста се израдва,че ме вижда и като и дадох картичката пак беше във възторг След което каза е ми аз те харесвам като приятел много ми е гадно че ти го казвам точно днес,но така или иначе си дошъл да пийнем по нещо .Влезнахме в един магазин и аз казах добре поне ми предложи кое вино да си взема да си пия вино поне. И така после пак обърнахме на работна тематика странно защо на стари спомени от баловете после я изпратих и по пътя пак подхванах темата казвам хаиде ходи да си почиваш аз отивам да си пия виното и тя пак харесвам те като приятел да си ходим насам натам аз и казах и аз същото искам отговори искаш ама и с по някоя валентинка качи си се в таксито и това беше
ММММ. Не знам. Може би си избързал с откровенията:) Но това не пречи да сте приятели и току-виж някой ден нещата станат по-различни. Имам много подобни примери от живота. Бъди търпелив, постоянен, грижовен, на разположение, ако я искаш. Естествено, това не означава да си зарежеш личния живот. Забавлявай се. Ако тя иска нещо повече, но все още не е готова за това, ще ти даде знак. Иначе ще имаш един добър приятел, което не е малко, нали:)
Ми не знам дали съм избързал минаха повече от 3 месеца .Тя даже каза трябваше да ми кажеш още миналия път за да не е на 14. Както и да е оставих я на мира не съм я търсил от тогава вече цяла седмица и един ред не ми е написала явно доста я стреснах. И в феисбук само бълва някакви картинки на следващия ден например картинка с текст „пробваи още веднъж за да успееш“ след това „казват че с времето се забравя всичко аз не забравих нищо само го превъзмогнах“,“обичаи на време след време няма време“,“ километрите са нищо хората сами решават колко далече да са един от друг“ и накрая „ако е правилният няма да си тръгне“.Не знам защо все търся логика в поведението на хората явно съм си такъв, и ми е интересно приятелите колко често се търсят един друг и трябва ли само единия да търси другия.Просто си е търсила компания за през обедната почивка а аз понеже съм с богато въображение и наистина много ми омръзна все да съм си сам съм си въобразил че има нещо.
Здравейте, наскоро имах рожден ден, но един мъж на когото много държа не ми го честити. Знам, че не е забравил. Миналата, година не се бяхме виждали много дълго време и аз за първи път му честитих неговия във Фейсбук. Той много се зарадва, седмици наред само за това говореше и сега още го споменава. Наскоро правеше някакви намеци и за моя , а нищо не направи. Не знам защо. Понякога си мисля, че е защото го е срам. Много ме огорчи. Миналата година пак не ми го честити. Тогава си помислих, че не иска да се натрапва, защото се бяхме скарали. Сега не знам вече. Знам, че много ме харесва, но когато стане въпрос за чувства нищо не смее да направи. С другите хора не е такъв. Честити им всякакви празници, говори им за всякакви неща, а мен само ме гледа. Понякога споменава някакви неща, които си мисли, че ми харесват и говори на другите за тях, но директно не ми казва нищо.
Привет, Тони, няма нищо страшно в това, че не ти е честитил рождения ден. Не го приемай твърде лично. Обърни внимание на останалото част от поведението му – отношението му към теб, как се държи, когато сте заедно, когато сте с компания… Помогни му да реши да покаже чувствата си, щом смяташ, че има такива. Направи ти първата крачка. Предложи му да излезете някъде заедно – нищо обвързващо и сериозно – просто добро прекарване с добър приятел. Ако той си пада по теб, ще се зарадва, ще има шанс и да направи сам след това нещо. Действай. В любовта няма мъжки и женски стъпки, равни сме. Не чакай той да поеме инициативата, ако смяташ, че го харесваш и че той също си пада по теб. Успех!
Zdraveite nujdaq se ot pomosht pri tazi situaciq ne znam kak da postupq.
Az sam na 14 godini i momicheto na mechtite mi e na 14 godini sushto.Haresvam q ot 1 godina veche no si traq na nikoi ne kazvam vse si kazvah che tq shte me zabeleji i t.n.Ot 1 mesec veche tq zapochna nqkak da me zabelqzva poveche kogato imame chas poglejda kam men a az kogato pogledna kam neq tq se pravi che neme gleda a kogato sme sami se durji mnogo milo s men a kogato ne sme vsqkak e razlichen chovek odbkuskva me i mnogo momcheta iskat da sa gadjeta s neq ama tq im otkazva tochno tova me kara da mislq che i na men shte otkaje postoqnno mislq za neq ne znam kakvo da pravq i tq postoqnno me gleda i sigurno iska az da napravq purvata krachka no az misla che ako tq neme haresva i az ako opitam da tq shte ms odblusne oshte poveche i zatova sam oburkan ne znam kakvo da pravq vse pak tq e nai hubavoto momiche v uchilishte i zatova mislq che shansovete mi sa minimalni i iskam ot vas nqkakuv savet kakvo da pravq ako stane stane ako ne shte se otkaja ot neq nqmam drug izbor nqma da e lesno no shte izjiveq i tova…? Molq za savet
Здравей, не се чуди какво да правиш, просто намери удобен случай да й покажеш, че не ти е безразлична. Започни с нещо малко. Знак на внимание. Ако тя го приеме, мини нататък. Прекарайте време заедно – кино, игри, кафе, нещо, което харесвате и двамата. Ако тя ти покаже, че не иска да бъдете нищо повече от приятели, се налага да го приемеш. Поне на тази етап. После можеш пак да опиташ, но не губи позицията на „приятел“, от нея много лесно се минава на позиция „гадже“. Успех!
Здравейте моят история започва така. Запознах се в фейсбук с едно момче но после се оказа, че го познавам по физиономия и така реших да се впусна във връзка с него. Започнахме да си пишем август месец 2013г. И септември се срещнахме допадна ми още повече стори ми се многи миличък, имааше супер невината физиономия и много добър. Когато тръгнахме аз тъкмо отивах студенткаа първа година в друг град, тогаава бях на квартира с приятелки и тои идваше до мен оставаше и така 3 месеца тогава ме запозна с баба си от градът и тя предложи да живеем до нея, в първите пъти като се видяхме ми се стори много готина и добра. И се преместихме до нея и след няколко месеца започнаха проблемите с нея не ядеше от нашата храна а искаше ние да ядем от неината, неискаше да и даване пари за сметките,защото сме били взимали неща за вкъщи и таакива неща от рода когато живееш с възрастни. И така нашата история започна тои учеше редовно в друг град, но само събота и неделя и пътуваше до таам. А през другото време не работеше занимаваше се с баща си със земеделие и със селскостопанска техника, но работеха за тях си, а тази работа е сезонна и се скарахме за това че не става за редовен дохон няма нито осигуровки нито трудов договор нищо и накрая се отказа от това и почна другаде работа като охрана а там беше един ден нощна един ден дневна и като отстъпи на деня и следваащия ден са му почивни. И така 8 месеца, но почти не се засичахме в къщи защото тои отива на работа , аз се връщах от университет и така се разминавахме, а когато почиваше и се засичахме седяхме си в къщи защото искаше да си почива, и вместо да се видим да се разтъжим тои си пушеше пиеше си кафето и си играеше игрички ако не на лаптопа то на телефонаа и така изпаднахме в едно сиво ежедневие и така аз само готвех,чистех и само за в леглото бях негова половинка. Един ден му писна работата и напусна и така започна да си седи в къщи харчеше си събраните пари от лятото с маашините, но тотално пестеше само за цигари почти не сме излизали заедно и аз започнах да се чувствам ужасно, получих комплекси като не излизаше с мен сякаш го беше срам от мен познавам и до ден днешен само 1 негов приятел, с никои не се събирахме и така се изолирахме от света тои започна другаде работа като междуградски шофьор и там от сутринта до към 7 на работа а аз в университета. И така ме подтисна като жена и проблемите покрай баба му ми писнаха и започнах да се прибирам до родителите ми все по често когато имах възможност и започнах да се отдалечавам от него. Втората година в университета имахме практика от университета на морето за 20 дни аз там се родих покрай колежките ми и покрай хората само от присъствието им. По рядко се чувах с него там по веднъж на ден. И така като се прибрах бях отишла в градът кадето се бяхме запознали излезнахме с една приятелка наа заведение вечерта и там имаше еднаа група приятели момчета и момичета футболни запалянковци и едно момче се закачаше с мен ела да ни снимаш само ми даваше наздраве от масата си и така когато си тръгваше ми остави номера си написан накапака от цигаренаа кутия и таака след няколко дена му се обадих, започнахме да си пишем аз сякаш станах друг човек осещах че някои ме забелязва, но аз му казах че си имам приятел и си пишехме само като приятели но си пишехме сякаш се познаваме от годин, а не от скоро. И винаги си мислех че аз никога не съм си говорила с прияятелят ми така и ми стана супер гадно, че тези неща като внимание и чувстото че някои ме слушаа го търсех другаде дори по интернет само и така исках да събудя приятелят ми от този зимен сън и да се стресне, че може да ме загуби и да го провокирам започнаах по видно да си пиша с това момче по съмнително носех си телефона с мен и така една вечер докъто ааз спях тои ми взе телефона и прочел хронологията, но нищо мълча и нищо не каза. Но и никаква промяна в държание нищо. Тогава започна сесията ми в университета, тои си ходеше на работа. Тогава аз се записах за един курс в софия събота и неделя само и започнах да ходя там до сестра ми тя живееше с приятелят си сегашния и супруг тогава чакааха и детенце. Когато минаха лекциите на курса трябваше да караме стаж някъде и карах в софия и така бях и до сеатра ми защото я чакахме да роди скоро и трябваше да има някои до нея и така се събраха 3 месеца и половина в които не се бяхме виждали с приятелят ми тои нито веднъж не доиде да ме види в софия само по телефона нещата се обтегнаха и аз се изнервих вече от всичко това и се бях решила да се разделя с него когато се прибера, но докато да се прибера разбрах че съм бременна в края наа 4 началото на 5 месец вече бях и докаато бях в софия мислех какво да правя как да кажа на родителите ми, на приятеля ми и бях изпаднала в яка главоблъсканицаа и така реших да кажа на някои на един мои много близък приятел и така започнах да си говоря с него за това, тои все ме питаше какво мисля да правя дали ще каажа на приятеля си, а самата аз незнаех. Когато един ден този мои приятел ме втрещи с обяснение в любов беше готов да ме приеме с бебето да живеем заедно, да се грижи като за негово дете, тои за един много кратък период от време направи много жестове към мен в моя град имаше панаир и тои беше отишъл и аз му казах наа шега че така ми се яде захааросана ябълка, и тои го взел на сериозно беше ми купил и щеше да ми я праща с куриер от Хасково до София, както и беше ми дръпнал играчка от панаира от тези с въженцата. После един ден без да знам беше дошъл до майка си която беше в единия краи на София а аз бях много далеч от там но въпреки това беше дошъл да ме види за 20 минути само . После когато се прибрах в родния ми град ходих на ехограф а тои ме закара до там и беше до мен, а бащата на детето ми веднъж не доиде на нито една от консултациите с предтекст че е на работа и така. И когато решаваах какво ще правя мислих за този мои приятел и неговото предложение но аз го приемах само като приятел нямах други помисли към него. И така реших че може би е по добре да кажа на приятелят ми за бебчу и с наадеждата че ще се промени, му казах като се прибрах до него ,от София. В началото тои се зарадва че ще имаме бебе, но когато се роди малкия от родилния дом още само ааз си го гледах нощем, аз си го къпех всичко аз, тои не взимаше никакво отношение за бебето и така си казах това сигурно, защото му е първо дете,нямаше време да свикне с мисълта че е баща вече, и така му даадох още един шанс на връзката ни. Но тогава нещата съвсем се обтегнаха защото живеехме още до баба му тя започна да мрънка не съм била готвела , несъм перяла трябвала съм да свиквам с този наачин на живот както и да се грижа за детето и в един момент недоспиване,мрънкане и университета и ми доиде много и решихме да се изнесем от там и да се преместим в градчето където се запознахме. Така ще има кои да гледа малкия като поотране а аз да ходя в университета, и нямаше да има кои да се меси в отглеждането на малкия и да ни ядосва уж но когаато доидохме тук стана още по лошо защото приятеля ми трябваше да пътува всяка вечер. А къщата където се преместихме нямаше условия за малкия, и тои реши да дръпне кредит и да направи лек ремонт но тяхните както бяяха съглаасни изведнъж решиха че неможе да парите бяха дръпнати вече и направихме само стаята където сме и ощя една и това беше и тои се ядоса и избухна срещу мен защо сме се били преместили, не съм готвела, се баба му готвела и какво ли още не, аз съм се държала различно от както се бил родил малкия, аз съм взимала решенията едностранно без да го питам, аз съм била мъжът в наща връзка , и какви ли още неща не чух. После каза че му трябвало и време да реши какво да прави и отиде до другата си баба от която се махнахме и една вечер като му звънях не ми вдигна и реших да звъна на баба му да я питам за него тя ми каза че тои не е там,после се обадих на маика му да не би да е там но не беше и там и аз вече започнаах да си мисля че се е прибирал към нас и да не е катастрофирал нещо а накрая майка му му звъна и тои и вдигнал и и казал че е до някакъв колега пили и останал там да спи но когато аз му звънах не ми вдигна и реших да звъна от друг телефон и да го питам защо нищо не ми отговори само че е до колега пили и останал там, аз го питах само защо не ми е казал да не се стига до там да ги вдигам всички на крак вечерта а тои ми затвори и си изключи телефона и чак на сутринта го включи преди работа и след това аз отидох до баба му с малкия където беше тои до него тои се прибираше късно към 1 2 часа а аз го чаках и накрая баба му му се скара всички скочиха срещу него даже моите родители и почнаха да го обвиняват защо постъпва така не го ли било грижа дори за малкия, баба му започна да го обвинява че имало някъде друга жена че ходел до нея и какво ли не но аз не го вярвах и така стана че не е вярно тои си намерил квартира и ходел там, блокирал ми номера и само тои може да ми звъни, ходи на великден с колеги уж на хижа ,после на вила следващата седмица а аз като го молех да идем до баба ми на село тои беше все изморен а сега не беше да ходи и ми стана супер обидно, остави мен и малкия до тяхните,а тои живее на квартира в градът кадето работи звъни ми два пъти на ден, дава ми пари за малкия по банков път, а аз бях застанала до него когато всички скочиха срещу него но въпреки това тои ме остави до роднините си в друг град където те ме гледат на криво и ме обвиняват,че бил се изнесъл от тях заради мен. А ми казваше че никога няма да ме остави каквото и да става а сега когато имам нужда от него него го няма и ми казва да чакам но аз се изморих да чакам незнам вече дали има смисъл неговото държание и приказки много ме нараниха развих дори нервен стомах от нерви защоти изведнъж от нищоот избухна а аз те първа завършвам с малко дете без работа живея до неговите роднини с които вече неможем да се гледаме но се налага и незнам какво да правя вече и от горе на всичко се появи човек които страшно ме впечатли, интелигентен гриживен разбира ме сега контактуваме но незнам дали ме приема само като приятел на когото помага в труден момент или като нещо повече объркана съм вече защото ми зададе въпроса ако някои ме прибере с малкия да живея при него бих ли се съгласила и незнам как да го тълкувам този въпрос вече , а пък и заради малкия се притеснявам. Но сега главоблъскам защото баща му каза че иска да е с нас след време да живеем тримата но просто тои много ме нарани вътрешно,започнах и да злобея вече срещу него заради думите и държанието му в последните месеци, че сега си мисля дори и да заживеем заедно как ще му се доверя отново , че ако утре пак стане нещо няма да си тръгне както сега,много въпроси имам в главата си вмомента съм като на кръстопът моля за помощ. Благодаря за вниманието 🙂
Zdraveite az sam na 15 godini i imam nujda ot suvet.Haresvam edno momche toi e na 16 godini uchim v edin klas i ot kakto se premesti v moq klas ne spiram da mislq za nego mnogo go haresvam i e taka veche ot 1 godina no me e strah da mu priznaq chuvstvata si chustvam che i toi me haresva no vsqkash ne mi go pokazva durpa se ot men i pochti nemi obrushta vnimanie a postoqnno se zakachva s men kogato sme sami e mnogo mil a pred drugi hora vsqkash nemu puka kakvo e stanalo kogato me dokosva vsqkash surceto mi se topi vidqh go vednuj s edo momiche i mi stana mnogo kofti nemojeh da zabravq sluchiloto se e postoqnno me zqpa i sam mnogo oburkana zaminah za Chehiq samo za da go zabravq no pak ne mojah pravi se che nemu puka no znam che vutreshno i toi me haresva ima priznaci che i toi me haresva no kogato zagovorq neshto podobno toi smenq temata i sam mnogo oburkana neznam kakvo da napravq ot godina go haresvam i si traq strah me e damu priznaq zashtoto mislq che shte otkaje molq za suvet blagodarq predvaritelno.
Отговорът е мнго простичък – покажи му, че държиш на него. Започни с нещо малко. Например, общуването в компания. Случайно докосване. Общи теми. Продължи с нещо повече – среща, приятелска, на по една кока-кола, кино, пазар за книги, среща в мола… И ще разбереш какво е неговото отношение. Успех!
Zdraveite imam edin problem !! Na 17 sum i imam priqtel toi e 1 gd po golqm…i koqto vruska e veche 8 meseca …ot purvo nachalo bqxme v mn mn dobri otnoshenq to namen ne mi xaresvaxa nqkolko neshta no az ne obrushtax vnimanie mislex che shte se opravqt no ima 2 meseca ot kak vzex da mu otvarqm temata zashto me zabranqwa ot priqtelki zashto ne me puska navun i dokato nego popitam i nemi dava razreshenie toi nikade nedava da mrudna …toi mi kazva che nee spokoen kogato sam nqkade navun popitaxgo zashto toi nemi odgovori ….. az mu kazax che nemoga da jiveq taka da sam zatvorena ….toi vika nemilie dostatachno che toi e smen che mi obrushta postoqno vnimanie ….az veche za 2 put mu kazax da se razdelime no toii ne se otkaza ot men i az go dujalux i pak sme zaedno noo sega toi mi nqma doverie i ne vqrva che istunski go obicham !!! Kakvo da pravq za da si vurna doverieto da sme si predishnite bez razpravii…az imam v nen mnogo losh navik imam inat toi kogato spore i az sporq zaedno s nego i toi se drazne .. imi vika che nego vzimam s arno kak go vzimax otpredi …i az nu vikam che kato ne tk i az se draznq zatowa….emi az sam tk kakwo da prawq kak da postupq sega …i kak da mu dokaja xhe mnogo mn go obicham kak ????
Виждайте се, но се виждай и с приятелки, в смесена компания:) Показвай му, че го обичаш, но не бъди твърде зависима от него. Важното е да се разбирате и да си имате доверие. Иначе връзката ви няма да издържи дълго.
Здравейте имам въпрос към вас! Имам връзка с едно момиче от 5,6 месеца обичам я, тя също мен, но от седмица се еи запознала с друго момче. Тя твърди, че са само приятели, но аз не мисля тъка. Имам й доверие, но от както се е запознала с това момче тя не ми отговаря на съобщенията, отхвърля ми повикванията. Когато съм с нея тя не ми обръща вниманието което ми даваше преди. Постоянно ми говори за него и ме отблъсква от себе си. Аз казах на семейството й, че имам сериозни отношения към нея и, че искам бъдеще с нея. Тя направи същото като каза на семейството ми мойте думи. Но от както се появи това момче аз не съществувам за нея, ето за това искам да се допитам до вас преди да взема прибързани решения. Моят въпрос към вас е как да си върна старото момиче обичливата, тази която ме ценеше и ме обгръщаше с внимание и обич?
Привет:) Отстъпи мъничко, накарай я да ревнува. Ако тя се ядоса, когато те види да флиртуваш с друго момиче, си струва да се бориш. Иначе просто я остави да се радва на своето щастие. Любовта е като лятна буря. Бързо започва, но понякога и свършва също така бързо. Има моменти, когато човек се изкушава, когато онова, което има, не го привлича толкова силно, колкото това, което няма… Затова спри да бъдеш неин на 100%. Покажи й, че не ти пука да я загубиш.
Направих това което казахте, но нещата не се оправиха напротив още по-зле стана. Тя започна да ми дава въпроси от сорта ”може би не сме един за друг” ”но ако някога намериш друго момиче което да те прави щаслив, просто ми кажи аз съм ти и приятел и гадже” също и ето това ми каза ”Ббу аз не съм най-доброто което можеш да получиш.
Но,просто те обичам и бих направила всичко за да си щастлив дори и да те дам на друга ако знам,че с нея изпитваш щастие,любов и се чувстваш добре с нея ще се отдръпна и ще направя място за нея смисъл ще се отдръпна от мястото където съм и ще се върна назад за да дойде тя на тва място” това са нейните думи. Объркан съм и незнам по кой път да поема очаквам от вас макар и мъничко да ме насочите.
Ако искаш да съм честна с теб, всички тези коментари от нейна страна означават само едно – иска да ти каже „чао“ без да те нарани. Явно наистина те приема за приятел. Но не и повече. В този момент. Явно това, което има между нея и другото момче, я е погълнало. Пак за момента. Може да продължи дълго във времето, може и да спре съвсем скоро. Какво бих те посъветвала? Кажи й в очите – ти означаваш много за мен, обичам те, държа на теб, но ако искаш да си с друг, ок, аз ще бъда твой приятел, но когото можеш да разчиташ. Кажи и, че тя решава. Знам, че е трудно, но така ще съхраниш връзката си с нея, иначе трябва да спрете въобще да се виждате.
Zdraveite, imam vruzka ot godina i 3 meseca. Jiveq v chujbina i tuk se zapoznah s moqta polovinka. Bqh s drug chovek v tozi moment i zarqzah vsichko,za da sum s nego. Bqhme mnogo shtastlivi…Zimata zabremenqh i zagubih bebeto. Ot tozi moment neshtat mnogo se promeniha ne znam na kakvo se dulji… Naskoro napravi neshto ot koeto mnogo me zabolq…Zad gurba mi e izteglil kredit toi ima biznes s koli,no naposleduk ne vurvi…Az ne iskam da sum bez nego i ne znam kakvo da pravq v gneva si,che me e izlugal mu izneverih s celuvka i mi e mnogo bolno …Poloviqt ni jivot ne vurvi nai – mnogo vednuj v meseca neshto da se sluchi… Ne znam kakvo da pravq…
Привет, болно е, когато чувствата ни срещат стена, когато не получаваме това, което даваме и очакваме. Но трябва да приемеш ситуацията и да продължиш напред. Опитай да поговорите. Открито. Попитай го какво не е наред, какво го притеснява, какво не му харесва, какви са очакванията му. И не спирай да живееш. Поддържай външния си вид, опитай се да създадеш романтична атмосфера, излизай с приятели. Покажи му, че го обичаш, но и че можеш да продължиш.
Загубата на дете е травмиращо преживяване и за двамата. Може би мъжете не говорят много по тези теми, но също страдат. Бъди мила, грижовна, обичаща, но и дръзка, секси, романтична. Успех!
Здравейте имам няколко въпроса към вас, но преди да ги задам ще разкажа как стоят нещата.
Запознах се с едно момиче и всичко тръгна супер и след няколко седмици тя ми каза, че иска по-сериозна връзка и ме попита аз дали искам и аз казах ”да„. И всичко си беше окей и една вечер тя ми каза ”измамник не мислех, че си такъв мислех те за нещо, но май се лъжех мислех, че ще стане нещо от нас но нищо. Лъжеше ме през цялото време и по-добре да спрем да се виждаме” тоест иска да прекратим всичко сигурно защото си мисли, че не държа на нея! До сега не съм и споделял чувствата ми, защото ако ги споделя незнам как ще реагира…
Какво да и кажа да си призная ли чувствата ми или няма смисъл вече е приключило? Аз наистина държа на нея, но незнам как да й го кажа. И това е проблема, че незнам какво да и кажа да и кажа ли за чувствата ми или да си замълча и да я оставя? И как да й кажа?
Незнам защо си мисли, че я лъжа след като аз нищо не съм направил за да я излъжа… тя е лекомислена и вярва на думите на хората сигурно някой й каза нещо за мен и тя е повярвала..
Здравейте!
На 27години съм,от 2 години живея на семейни начела с моя приятел.имаме си прекрасен син,но нещо куца при нас все едно сме спрели на едно място и няма измъкване…Тръпката и любовта я няма както преди..Не правим и секс редовно.той си пада домушар,не излиза никъде,не обича тълпи от хора,а аз съм пълна противоположност.Проблемът обаче съвсем не е това,а това че излизам с най-добрият му приятел почти на всякъде и много си падам по него…Той е като мен обича купоните и се раздава на макс..когато съм с него просто забравям за всичко друго…Честно казано незнам как се реших да пиша,но искам съвет от вас какво да правя.?Страх ме е,че мога да изневеря.дайте ми съвет 😞
Срашно съм благодарна,за това че ми дадохте съвет.Дай боже тази искра да се възпламени отново във връзката ни…🙂🙂🙂🙂отново благодаря
Сигурна съм, че ако искате, ще се случи:)
Привет
Имам следния проблем мъжа ми от много години не търси близостта ми ,ако правим ,правим секс в годината веднъж и то заради самия секс ,без ласки и интимност .,да добавя ,че имаме и пет годишна дъщеря ,знам,че е имал връзки ,няколко пъти се е изнасял даже,но пак се е връщал ,но от известно време подозирам ,че има по-сериозни взаимноотношения ,незнам имам чувството ,че чака аз да се откажа ,за да не ме нарани ,като каже ,че ме напуска да ,спим на заедно ,но гръб с гръб ,не правим нищо съвместно освен да вечеряме и покрай детето ,той започна по-често да ходи по работа с преспиване ,незнам аз съм хубава жена и мъжете се заглеждат по мен ,но съм домошар и държа на семейството казвала съм му често ,че това ще повлияе и на детето след време ,като вижда ,че сме само съквартиранти .аз правя всичко ,за да го прилаская отново ,мили жестове ,СМС-и ,съобщения ,но нищо ,само се държи добре ,но нищо повече .да продължа ли с тази „агония “ ,защото той ми е заявявал ,че е само заради детето и не ме обича отдавна Мисля ,че не е честно да живеем в лъжа ,та аз го виждам как не изпуска телефона от ръцете си и не ме иска,да го оставя ли да бъде щастлив и аз да потърся своето щастие или да продължа ,колко още незнам и има ли смисъл ,защото из освен ,че съм майка ,съм и жена и искам да бъда докосвана и обичана ,а той обича дъщеря ни и където и да е ще се грижи за нея и ще я обича ,не мисля ,че съм егоист ,нали ,но съм на 38 от 14 години съм с него и ако вече сме изчерпали връзката си нужда ли е да агонизирам,та аз не помня от колко години сме нямали страстна целувка .отчаяна съм ,чувам мнения от мои приятелки и те ме съветват да се разделим и всеки да е щастлив ,но аз упорствам въпреки всичко ,защото го обичам ,но виждам ,че не е достатъчно ,а и понякога се дразня ,като го виждам ,че търси телефона и аз знам причината .Моля дайте ми и Вие съвет
Привет:) Просто намери начин да оправиш нещата. Нито един мъж не би стоял при жена, заради детето, ако тя не означава нищо за него. Има нещо, което го задържа при теб и това е твоят шанс да промениш себе си, него и да направиш от семейството ви това, което би искала. Ако го обичаш, разбира се. Ако не, а просто агонизираш, действай. Всъщност нищо не пречи да излезеш с някой друг – просто така, да видиш какво чувстваш. Ако въобще не се сетиш за мъжа си, а ти е приятно, забавляваш се и не изпитваш угризения, време е да сложиш край. Успех!
Благодаря Ви,ще опитам отново,дано да сте права ,защото той ми казва ,че много семейства не са интимни и пак продължават ,но ако има и паралелна връзка,той просто мисля ,че е свикнал с нас и му е сигурно ,а се
Разнообразява от време на време .Но да ще опитам отново
Здравейте! Имам връзка с един мъж от близо 5 години. Тогава и двамата бяхме семейни, но той беше по-влюбен и се раздели с жена си, а аз останах със семейството си. След това се стекоха така нещата, че аз се бях дистанцирала и той през това време си е намерил жена, която наричаше “компромис” и че е с нея, защото не иска да е сам и защото тя се е опитвала да му роди дете…Когато разбрах за тази жена, аз се активизирах, разбрах, че го обичам и започнах да тичам след него…и така нещата се обърнаха. Всичко това продължава вече 2 години…Той с всеки изминат ден ставаше все по-дистанциран, докато преди месец и половина не ми каза, че е много уморен, че двойсттвения живот му е омръзнал, помоли ме да го оставя за известно време, но не знаел за колко време…Всичко това се случи на улицата…От този момент нямам никаква вест от него..само ми написа поздрав за рождения ден, за един празник и отговори на един СМС от мен. Тогава, по време на последната ни среща го попитах всичко ли е свършило, той отговори, че не е..само трябва да го оставя…Не го търсих повече от месец, въпреки че преди бях много напориста. Опитвам се да го накарам да се видим и поговорим, но той не отговаря на съобщенията ми. Не знам какво да правя…
Оставете го. Няма смисъл да го гоните. Щом преди сте преценили, че семейството ви е по-важно, значи така е било. Какъв е смисълът да възраждате стари усещания и емоции? Ако вече не се чувствате добре в семейната среда, направете промяна, но нека тя не включва този мъж, с когото сте имала връзка. Няма смисъл.
Здравей, Симона. Самият факт, че се разделяте за месец-два и не ви липсва вече говори много. Вие сте млада, готина, животът е пред вас. И явно е време за промяна. Направете я без да се обръщате назад. Така мисля аз. Това, че досега не се е захващал с нищо, не е гаранция, че след това няма да се справя добре. Това, че баща му го издържа, не означава, че след това той няма да успява да го прави сам. Но фактът, че има властен баща, който „дърпа конците“, мен би ме притеснило. Не само мъжете, но и жените на тази възраст вече трябва да могат да показва самостоятелно мислене и вземане на решения. Животът в чужбина няма да промени нищо във връзката ви. И ако тя не е пълноценна сега, няма да бъде и после, там. Дайте си време. Лятото е идеалният сезон за размисъл, за нещо ново, за преоценка. Починете си. Отделете се. И вижте как ще се развият нещата. Не правете нищо на всяка цена. Любовта трябва да се случва лесно, без излишно напрежение и компромиси, за които не сме готови. Мисля, че вие всъщност много добре го знаете. Просто бъдете по-смела и тръгнете в посоката, която ще ви прави щастлива. И да знаете – пеперудите могат да се усещат независимо от годините, прекарани заедно.
Здравейте, аз съм на 28 години ,имам приятел с който живеем на семейни начела и имаме дете на 2.5години. Нещата между нас не вървят,все ме обижда и доста често спим в отделни легла.. На скоро се запознах с комшията който е на 22г и започнахме да се виждаме. Постоянно мисля за него и не мога да понасям сегашния ми партньор който не пропуска възможност за кавга. Според вас има ли смисъл да се занимавам с по малък мъж от мен и дали би приел детето ми?
Привет, Петя. Смисъл винаги има. Ако се чувствате добре и сте щастлива. И да, ако обича вас, ще приеме и детето ви. От личен опит мога да ви кажа, че е по-добре да се разделите с таткото сега, защото после, когато детето порасне, ще бъде по-трудно. Но дори между вас и съседът да не се получи нищо, не се отказвайте да търсите щастието си. По-добре е иза детето ви. То няма да бъде щастливо, ако расте в среда на постоянни скандали.