Толкова е съживяващо и оживяващо. Да обичаш. И да те обичат. По всички онези досадни начини с букетите цветя, розовите балони, сърцата и безкрайните есемеси. Толкова е вълнуващо да тръпнеш при всеки звън на телефона. Да не можеш да седнеш в очакване на Него. Толкова е очарователно да мислиш как ще го прегърнеш, какво ще му кажеш… И знаете ли – най-вълнуващо е, когато правите всичко без предварителни сценарии и начертани планове. Без да се притеснявате какво ще каже той, дали моментът е най-подходящ, как ли би постъпила онази редакторка от списанието, чийто съвети тъй ревностно сте чели вчера. Забравете за правилата. В любовта има само едно правило – да обичаш. Всичко останало и кич. И ако кичът на пронизаните сърца и червени мечета е някак позволен и забавен, то кичът на чувствата е абсолютно забранен.
Защото е вълнуващо да обичаш. Ти. Сега. Него. Така, както чувстваш, че искаш да го обичаш. Така, както искаш да го покажеш. Няма писани правила, които да кажат, коя среща е най-подходяща за първата целувка, за първият ви интимен момент, за първата ви нощ под общ покрив.
Няма по-прекрасно чувство от това да обичаш и да можеш да го казваш, да го крещиш, да го шепнеш на човека до себе си винаги, когато почувстваш желание и необходимост да го направиш. Всеки ден трябва да бъде посветен на любовта ви. Всяка сутрин трябва да бъде празник на щастието, че сте заедно, че сте открили и цените това, което имате.
Вярвайте в сърцето си. В поривите на душата си. Не спирайте въображението си. Живейте. И обичайте. Няма по-прекрасно нещо от това да те гушне любимия човек, да иска да бъде с теб, да мисли за теб… Няма по-прекрасно нещо от това да споделиш всички емоции, които сърцето ти понася. Като букет от уханни пролетни цветя.
Вземайте. Подарявайте. Любов. Животът би бил безкрайно сив и безсмислен без това невероятно чувство, за което са изписани милиони страници, фрази, мисли. И сигурно никога никой няма да може да даде най-точното определение. Защото за всеки Тя е различна. Любовта.
За мен е събрана в четири буквички на думичката „Мило“, която обичам да изричам по милион пъти на ден. Тя е ароматът на тялото му. Погледът му. Дори понякога да е лош. Ръцете му. Дъхът му. Дори, когато е леко накъсан, заради хремата. Тя е очакването, че скоро няма да сме само двамата. Тя е всичко, за което всеки ден благодаря. А за вас?
