Според скорошни проучвания и психолога Нора Блум, хората, които са истински дружелюбни, се радват на по-добро здраве и по-удовлетворяващ живот.

Ползите варират от намален стрес и подсилен имунитет до по-добра способност за отстояване на себе си, но границата с „фалшивата хармония“ е по-тънка, отколкото изглежда.

Всеки ден срещаме хора, които са естествено приветливи – тези, които успокояват напрегната среща или разведряват обстановката на опашка с добронамерена забележка.

Психологията показва, че подобни личности не печелят само симпатии. Ползите от добротата засягат тялото, настроението, а понякога и продължителността на живота.

Германският психолог Нора Блум, автор на книгата „Радикална дружелюбност“ (Radikale Freundlichkeit), обаче настоява на ключов момент: за да бъде полезна, тази любезност трябва да е автентична.

„Истинската доброта в никакъв случай не трябва да се бърка с „фалшива хармония“. Нашите собствени нужди остават важни“, припомня тя в подкаста „Smarter leben“.

Зад този нюанс се крие деликатен баланс между добронамереност, здраве и способността да казваме „не“.

Истинска доброта, фалшива хармония и представата за слабост

Многобройни психологически изследвания свързват дружелюбното поведение с по-голямо удовлетворение от живота, по-добро физическо здраве и потенциално по-дълъг живот.

В предаването на DER SPIEGEL Нора Блум обяснява, че автентичната доброта намалява стреса и подпомага имунната система – два основни фактора за поддържане на добра форма в дългосрочен план.

Тя уточнява, че „можем твърдо да защитаваме мнението си, като същевременно оставаме уважителни и приятелски настроени“, което превръща добротата в социално умение, а не в проява на покорство.

Неразбирането е особено разпространено в работна среда.

Блум отбелязва, че мнозина все още свързват любезността със слабост, особено в корпоративния свят, и често си мислят: „Смятаме, че можем да бъдем само едно от двете: или дружелюбни, или ефективни. А това просто не е вярно“.

„Фалшивата хармония“ се появява, когато се насилваме да бъдем приятни, за да избегнем конфликт, дори с цената на собствения си комфорт.

Какво се случва в тялото: стрес, имунитет и окситоцин

Анализ на Училището по обществено здраве „Т.Х. Чан“ към Харвардския университет, публикуван на 8 януари 2025 г., свързва проявите на доброта и доброволчеството с по-добро физическо здраве.

Това се дължи отчасти на трайното намаляване на стреса и на качеството на сциалните връзки. Да помогнеш на съсед, да изслушаш колега или да се включиш в доброволческа дейност намалява хроничното активиране на хормоните на стреса, което предпазва сърцето, мозъка и имунната система.

Окситоцинът също играе ключова роля. Френският Институт за мозъка описва този хормон, произвеждан от хипоталамуса, като „пратеник“, свързан с доверието, емпатията и щедростта.

По време на топло и позитивно общуване нивото на окситоцин се повишава, което засилва усещането за сигурност в отношенията и може да понижи кръвното налягане.

Тези ефекти верижно подпомагат имунната система и намаляват риска от вредни за здравето поведения, свързани със стреса, като например компулсивно хранене или употреба на алкохол за „успокоение“.

Доброта, доброволчество и дълголетие: какво показват проучванията

Наличните изследвания остават предпазливи в заключенията си, но тенденцията е ясна. Проучване от 1999 г., проведено от изследователя Дъг Оман в Калифорнийския университет в Бъркли, проследява възрастни хора, ангажирани с доброволческа дейност в поне две организации.

Резултатите, цитирани от Greater Good Science Center, показват, че за период от пет години тези доброволци са имали 44% по-нисък риск от смърт в сравнение с тези, които не са полагали доброволен труд, дори след отчитане на различни здравни фактори.

Авторите говорят за асоциация, а не за пряка причинно-следствена връзка, но съвкупността от данни сочи в една и съща посока.

В ежедневието тези данни се превръщат в малки избори: да предложиш помощ, без да се жертваш; да се обадиш на изолиран близък, за да го чуеш; или да отделиш няколко часа месечно за кауза.

Ключът остава в баланса, описан от Нора Блум: да бъдеш добър, но и да уважаваш себе си.

Изречение като: „Разбирам, че е спешно, но днес не мога да поема този допълнителен ангажимент“ илюстрира тази комбинация от любезност и отстояване на личните граници.

Именно този вид осъзната доброта изглежда най-благоприятна за здравето и удовлетворението – както за нас самите, така и за околните.