От света на киното и литературата

Kонкурс! За най-романтично и поетично любовно писмо – част 3

amor-cute-letter-love-post-mail-Favim.com-128037Здравейте, приятели на красивите и романтични слова. Ето още едно писъмце, пристигнало в нашата електронна поща, което ще докосне сърцето ви. То е на Невена Руменова Търнева от гр. Пловдив.

„До теб, любов единствена,
Винаги, когато ти пиша, на адресата с писалка гравирам просто „До ТЕБ”. В целия свят ти едничък остана най – скъп за моето сърце. Ти обикновено не отговаряше на моитe писма…Просто ги събираше. Но един ден, проверявайки пощата си, попаднах на едно адресирано „От теб”. Отворих го тръпнеща и ме погали твоят смях, извиращ от всеки празен ред.
Словата са силни, но недостатъчни да облекат чувствата ни в думи. Затова след всяко мое писмо се срещахме на хълма – нашият хълм. Защото когато бяхме на него времето спираше и не съществуваше никой друг, освен твоят и моят свят, преливащи се в една неизречима гама от чувства и емоции. Слезехме ли от него, с всяка една крачка надолу се връщахме към другата реалност, поглъщаща ни с бясната скорост,с която се събуждахме от сън, пазейки се не само от околните, но и от самите себе си. Бе невъзможно да ни се разбие сърцето, защото никога не е било цяло, до момента, в който отново не сплетем ръце с теб. Тогава дъждът вали и измива черното от душите ни.
Обнадеждена, че не съм единствената безнадеждно романтична и ранима душа, с треперещ глас ви изливам най – скъпата и разтърсваща изповед – първото и последно писмо, което получих от него. Вроденият талант на В. да си играе със словото и с моята психика,  както невинно детето играе с куклата, е единствената му несправедливост.  Не мога да забравя как с треперещи ръце отлепих писмото и извадих пергамента. На него бяха нарисувани две длани, една в друга – неговата и моята. Когато ви прочета какво бе написано, ще разберете защо го оставих накрая.
Камината догаряше. Скоро щеше да угасне. Това бе последната ми възможност да залича единствената улика за нашата любов. С най-голямата увереност, на която съм способна, протегнах ръка към оранжевеещото се пламъче и го захраних с обичта на горящото писмо. Наблюдавах го, докато не изгоряха и последните думи – „…моя единствена и горещо обичана любов, чакам те у дома”. Огънят щастлив пламна отново в камината, както се възпламенява и огънят на влюбената душа.
Отворих плахо вратата, огледах се за някого по дългия  коридор, престъпих прага и с малко по – уверена крачка се отправих към дома ни.“

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.