Здравейте, приятели на красивите и романтични слова. Ето още едно писъмце, пристигнало в нашата електронна поща, което ще докосне сърцето ви. То е на Невена Руменова Търнева от гр. Пловдив.
„До теб, любов единствена,
Винаги, когато ти пиша, на адресата с писалка гравирам просто „До ТЕБ”. В целия свят ти едничък остана най – скъп за моето сърце. Ти обикновено не отговаряше на моитe писма…Просто ги събираше. Но един ден, проверявайки пощата си, попаднах на едно адресирано „От теб”. Отворих го тръпнеща и ме погали твоят смях, извиращ от всеки празен ред.
Словата са силни, но недостатъчни да облекат чувствата ни в думи. Затова след всяко мое писмо се срещахме на хълма – нашият хълм. Защото когато бяхме на него времето спираше и не съществуваше никой друг, освен твоят и моят свят, преливащи се в една неизречима гама от чувства и емоции. Слезехме ли от него, с всяка една крачка надолу се връщахме към другата реалност, поглъщаща ни с бясната скорост,с която се събуждахме от сън, пазейки се не само от околните, но и от самите себе си. Бе невъзможно да ни се разбие сърцето, защото никога не е било цяло, до момента, в който отново не сплетем ръце с теб. Тогава дъждът вали и измива черното от душите ни.
Обнадеждена, че не съм единствената безнадеждно романтична и ранима душа, с треперещ глас ви изливам най – скъпата и разтърсваща изповед – първото и последно писмо, което получих от него. Вроденият талант на В. да си играе със словото и с моята психика, както невинно детето играе с куклата, е единствената му несправедливост. Не мога да забравя как с треперещи ръце отлепих писмото и извадих пергамента. На него бяха нарисувани две длани, една в друга – неговата и моята. Когато ви прочета какво бе написано, ще разберете защо го оставих накрая.
Камината догаряше. Скоро щеше да угасне. Това бе последната ми възможност да залича единствената улика за нашата любов. С най-голямата увереност, на която съм способна, протегнах ръка към оранжевеещото се пламъче и го захраних с обичта на горящото писмо. Наблюдавах го, докато не изгоряха и последните думи – „…моя единствена и горещо обичана любов, чакам те у дома”. Огънят щастлив пламна отново в камината, както се възпламенява и огънят на влюбената душа.
Отворих плахо вратата, огледах се за някого по дългия коридор, престъпих прага и с малко по – уверена крачка се отправих към дома ни.“
