Уви, статистиката е неумолима – точно обратното е вярно. Най-здрави са браковете по сметка. Младостта често не прави разлика между влюбване и любов. Първото може да се сравни с неоправдана идеализация на партньора. Минава много време обаче и възприемането на единия от другия се променя, става по-близко до реалността. Възторженото опиянение малко по малко отшумява. Ако на негово място се появят по-трайни чувства, като загриженост един за друг, взаимно уважение, вярност – значи всичко е наред, но ако не…
Това е апогеят на всяка голяма любов
Нищо подобно. Последните социологически изследвания недвусмислено сочат, че повече от половината двойки на Стария континент предпочитат свободното съжителство пред брачното обвързване. Психолозите пък са категорични, че тази форма на партньорство създава много по-голямо чувство на отговорност между двамата, както и по-голяма страст и дълготрайност на чувствата им. В същото време е гаранция за тяхната независимост и свобода на личното пространство.
Виновен е за несполуките в живота
Много лесно е да обвиняваш за всички беди всеки друг, но не и себе си. А всъщност нито събитие, нито друг човек могат да повлияят на чувствата ни. Всичко е плод на нашите мисли и представи какъв трябва да бъде съпругът ни и как трябва да се държи. Преди да се нахвърляме на партньора, по-добре да се опитаме сами себе си да разберем и да проумеем, че в крайна сметка никой с нищо не ни е длъжен. Приемете ли това, ще живеете значително по-спокойно.
Връзката често се разпада заради трети човек
Никой обаче не изоставя половинката си заради някого, ако се чувства щастлив и удовлетворен в двойката. Появата на трети обикновено е съпроводена с поява на “празна ниша” в отношенията между съпрузите, т. е. между тях нещо не върви. И не третият разрушава брака им, по-скоро той се появява, за да възстанови нарушената личностна хармония на един от двамата.
Обвързването е сполучливо, ако партньорите имат сходни интереси
Напротив – съпрузите са две различни личности със свои вкусове, предпочитания, навици, възгледи и собствено мнение. Пълното единодушие в двойката е неоправдан стремеж. Бракът е добър, когато партньорите не разглеждат семейното гнездо като плацдарм за реализиране на личните си амбиции. Те трябва да са готови да си отстъпват, и то не само в едната посока.
Сексуалното влечение с времето намалява
Ако разглеждаме чистата биохимия, това отчасти е вярно. Но човекът не е само биохимия. Партньорите сами системно убиват своята страст. Спадането на сексуалния интерес е само симптом. Този проблем не бива да се разглежда изолирано от редица други, които са невидими на пръв поглед. Често вместо откровено да поговорят за секса и да се опитат да помогнат един на друг, хората се крият зад външно безразличие към темата и задълбочават кризата.
Колкото сте по-откровени, толкова по-здраво ще бъде семейството ви
Добре би било, но не е така. Дори в определени случаи “голата” истина може буквално за минута да провали всичко. Пълната откровеност внася във взаимоотношенията къде-къде повече проблеми, отколкото яснота. Защото винаги е налице съществена разлика между обективната действителност и нейното възприятие от съпрузите. Това, което на вас ви изглежда пълна глупост, за него ще бъде тежък удар по самолюбието. В повечето ситуации тактичността и премълчаването са най-добрият изход от положението. Е, не злоупотребявайте!
