Винаги сме си казвали, че важното е да сме здрави, другото ще подреди. Сега обаче става ясно, че щастието ни не зависи от здравословното ни състояние, а от отношенията ни с другите.
Взаимоотношенията са „неразделна част от всичко, което правим и всичко, което сме“.
До това неопровержимо заключение стигат авторите на книгата „Добрият живот“, професор по психиатрия и професор по психология от Харвардското медицинско училище към Масачузетската обща болница, лекарите Робърт Уолдингер и Марк Шулц, пише списание Fortune.
В книгата си учените се позовават на най-продължителното научно изследване на щастието в света досега.
Проучването започва през 1938 г. и първоначално изучава живота на 724 студенти от Харвард и момчета в неравностойно положение от Бостън.
Впоследствие проучването е разширено до повече от 2000 души, включително съпрузите и децата на първоначалните участници.
„Изследователите събират медицинските досиета на участниците на всеки пет години, провеждаха ДНК тестове и получаваха въпросници за живота и благосъстоянието им на всеки две години. Около всеки 15 години изследователите се срещаха лично с участниците за интервюта. Изследователите следваха животите на участниците с надеждата да намерят ключа към щастието и това не беше добро здраве“, пише списанието.
Когато участниците в проучването за щастието били попитани как са преодоляли несгодите, връзките с други хора остават крайъгълният камък на надеждата в живота им.
С напредване на възрастта участниците споделят най-вече колко малко време прекарват със семейството и приятелите си и колко малко ги интересуват привидно важните неща – успех в кариерата и парите.
„Не че постиженията не са важни и неудовлетворяващи. Те са. Но когато жертваме връзките си, тогава съжаляваме за това и не живеем толкова добре, колкото бихме могли да живеем“, казва Уолдингер.
