Тревожността съществува почти толкова дълго, колкото и хората. Тя не е нещо „ново“ и не означава, че нещо не е наред с вас.
Чувствата на страх и тревожност винаги са били част от начина, по който тялото се опитва да ни защити и да ни държи бдителни и внимателни към опасностите около нас.
Ето защо тревожността често се усеща като гръмотевична буря или буря.
Докато се случва, чувството изглежда силно, шумно и тежко. Сърцето бие по-бързо, тялото се напряга и мислите веднага се насочват в най-лошата възможна посока. В тези моменти много хора чувстват, че никога няма да се успокоят и че напълно губят контрол над себе си.
Но подобно на бурята, тревожността не остава със същата интензивност завинаги
Обикновено идва на вълни. В един момент чувството става много силно и след това нервната система постепенно започва да се успокоява. Въпреки че моментът изглежда безкраен, тялото не може да остане в състояние на паника дълго време.
Проблемът е, че много хора се страхуват от самото чувство на тревожност.
Те се опитват да го отблъснат веднага, да се принудят да се успокоят или да спрат да се страхуват. Но когато тялото усети, че самата тревожност е „опасност“, нервната система се активира още повече.
Тревожността не винаги означава, че ще се случи нещо лошо. Често е знак, че тялото и нервната ви система са уморени, претоварени или под стрес за дълъг период от време. Тялото ви се опитва да ви защити, дори когато няма реална опасност.
Ето защо много психолози казват, че целта не е човек напълно да „преодолее“ тревожността, а по-скоро бавно да се научи как да живее с нея без постоянен страх. Точно както хората са се научили да живеят с бури, дъжд и гръмотевични бури, така и нервната система се научава, че това чувство може да премине без опасност.
В тези моменти често помагат прости неща, които сигнализират на тялото, че е безопасно
Бавно дишане, кратка разходка, студена вода на лицето, малко тишина или разговор с някой, който ви кара да се чувствате спокойни. Целта не е магически да накарате тревожността да изчезне, а постепенно да накарате нервната система да почувства, че вече не е нужно да бъде в постоянно състояние на готовност.
Никоя буря не трае вечно. Същото важи и за тревожността, дори когато в момента изглежда непреодолима.
