Любовта. Прекрасна е. Поне така пише в книгите. И това ни показват в романтичните комедии. Дори в драмите има някакъв чар. И все пак – къде е истината?
Можем ли да я задържим завинаги, има ли начин да бъдем вярни постоянно, откровени, честни, всеотдайни…? Честно казано нямам отговор. Или поне еднозначен отговор. След 12 години все още не мога да кажа къде е истината в една връзка. Защото тя постоянно се променя – търпи катастрофи, падения, възходи, преминава през бури и затишия. От друга страна всичко си е по старому. И радостите, и грижите, и проблемите. Тогава – къде е истината?
Някой ще каже – в бъдещето. Може би. но какво бъдеще ви чака, ако не знаете дали настоящето ви харесва? вашето харесва ли ви? Ама честно. Сложете ръка на сърцето си и признайте, че човекът до вас е точно онзи, за когото сте си мечтали. Че ви разбира, уважава, глези, че ви се доверява. Наистина ли? Не. Във всяка връзка има нещо потайно, неизречено, нещо, криещо се в най-тъмните кътчета на съмнителната ни душа. във всяка връзка има недоволство, има неосъществени мечти, компромисни решения. Дали те са наречени „цигари“, „срещи с момчетата“, „шопинг уврелечение“, „флирт“, няма значение. Има ги. А не могат ли да изчезнат, да бъдат преодоляни?
Аз лично полагам усилия. Не твърдя, че винаги успявам. Но се опитвам. Може би това е важното. Да се опитваш да промениш нещо. Да приемеш. Да бъдеш щастлив, въпреки онези дребни недоразумения и несъгласия. И да не забравяш да помниш себе си. Това е важно. Да не се претопиш в общото „ние“, с идеята, че така ще сплотиш семейството. Защото в един момент ще имаш страшна необходимост от собственото си Аз. Именно то е, което те измъква от унижението, от скандалите, от избора да кажеш „край“. То е, което те кара да направиш още един компромис. В търсене на истината. За любовта, връзката ти, за теб самата.
Аз-ът е твоят най-добър приятел. Защото ти помага да балансираш – между егоизма и отдаването. Звучи странно, но е факт. Той е този, който се чувства достатъчно горд, а да не ти позволи да паднеш по-ниско, когато ревността сграбчва гърлото и сърцето ти. Той е този, който те съветва да не се отказваш от мечтите си и по този начин ти помага да се съхраниш. Не го пренебрегвай в името на любовта. Иначе тя няма да е толкова впечатляваща. Истина ли е това? Може би.
Истината е някъде тук. Между делника и празника, между целувката и сълзите, между отровата и сладките моменти, между лъжата и откровеността, между споделеното и скритото, между спомена за миналото и надеждата за бъдещето. Между онова, което предстои да се роди, и онова, което няма да умре… Истината е някъде там.
