„Мисля, че готвенето в голяма степен прилича на писането, а четенето – на яденето. И двете неща трябва да се правят с любов, за да стигнат до душата на човек“, казва Сесилия Самартин, авторката на новото заглавие на издателство „Хермес” – „Мофонго: ароматът на душата“.
Какво е пълното щастие за теб?
– Усещането, дълбоко в сърцето, че живея живота, за който съм предопределена, и изпълнявам мисията си.
Кой е най-големият ти страх?
– Загубата на любимите хора.
С коя историческа личност се идентифицираш в най-голяма степен?
– Ане Франк. Прочетох дневника й, когато бях на тринадесет, и това и до днес продължава да е едно от най-вълнуващите литературни преживявания в живота ми. Макар че чак след години осъзнах, че именно тя ме е вдъхновила да започна да пиша.
Какво е посланието ти към читателите на книгите ти?
– Вярвайте в мечтите си и не позволявайте на нищо и никого да ви обезкуражи. Мечтите се раждат в душите, но трябва да бъдат закриляни и подхранвани, защото без тях животът няма смисъл.
Разкажи ни повече за романа „Мофонго: ароматът на душата“, с който постигаш световен успех.
– Идеята за сюжета ми хрумна една сутрин, след като станах от сън. В основата на романа е схващането, че за да живеем пълноценно, трябва да преминем през страданието, но болката и усилията си заслужават. Вярвам, че именно променяйки се, откриваме верния път и се доближаваме до истинската си същност.
Кое е най-важното послание в книгата?
– В живота има много неща, които ни мотивират да се променяме и да израстваме духовно, но само любовта и страданието могат наистина да ни променят.
Кой е любимият ти персонаж и защо?
– Всички са ми скъпи, защото съм вложила частица от себе си в създаването им. Най-любим обаче безспорно ми е Себастиан. Най-трудна за създаване беше баба Лола. Тя крие много тайни, но действията й, макар и обвити в мистерия, са ръководени от дълбока любов. Любов, която поддържа баланса между тъмнината и светлината, чието пресъздаване представляваше огромно предизвикателство за мен.
Лола казва, че храната, приготвена с любов, не само засища тялото, но и изцелява душата. Наистина ли смяташ, че храната е толкова важна?
– О, да! Обожавам да готвя пуерторикански и кубински специалитети за съпруга, семейството и приятелите си. Обичам да готвя почти толкова, колкото и да пиша! Мисля, че готвенето в голяма степен прилича на писането, а четенето – на яденето. И двете неща трябва да се правят с любов, за да стигнат до душата на човек.
Към книгата има приложение с рецепти, пробвала ли си някои от тях?
– Да, това са стари и изпитани семейни рецепти, които ни помогнаха да съхраним културата си в една чужда страна. Вярвам, че традиционните кубински и пуерторикански ястия притежават силата да сплотяват и лекуват тялото и душата. Винаги съм искала да включа рецепти към романите си, за да дам на читателите възможност да съпреживеят историята и в друго измерение. Пробвала съм всички рецепти, с изключение на тази с агнешкото, и гарантирам, че са страхотни!
