Няма истинска война между половете. За войната са необходими сериозни причини. А ние не делим нищо. Освен душите си. Делим ги на хиляди малки парченца, опитвайки се да намерим най-доброто място за съществуването на поне едно от тях. В отношенията между Ева и Адам всичко е въпрос на добре премислени ходове. Една безкрайна олимпиада, надпревара по стръмните житейски ситуации, в която няма истински победители, макар да има обявени „шах“ и „мат“. Защо тогава се опитваме да надхитрим човека до себе си с риск дори да го загубим? Защо непрекъснато залагаме сърцето си с риск топчето да не попадне на червено, а на черно и да обявим любовен фалит?
Веднъж шефката ми ме извика, за да ми обясни, че е добре да започна да се занимавам с рекламна дейност – да търся рекламодатели. Казах й: това не е за мен – не ми идва отвътре да искам пари от хората… А тя ми отговори: „Тръпката не е само в спечеления процент пари. Тръпката е в това да надхитриш другия, да го накараш да ти даде това, което ти искаш.“ Не знам дали това наистина се отнася до рекламата, но важи с пълна сила за връзката Ева – Адам.
Като звънне, няма да вдигна…
Нека да поревнува, нека се чуди какво правя, че не вдигам телефона. Така постъпва често не една Ева, опитвайки се да задържи вниманието на своя обожател или на друг мъж. Но би трябвало да се замисли, че щом е стигнала до такива методи, с които да предизвика по-голям интерес, значи нещо във връзката й с въпросния мъж куца. Представителите на силния пол не са толкова глупави, колкото ги смятаме, или ни се иска да бъдат. А и не бива да се забравя приказката за лъжливото овчарче – веднъж ще ви мине номерът, втори път, на третия мъжът няма да е съгласен да го манипулират и ще ви поиска обяснение. Ще можете ли да му го дадете? А и струва ли си да играете по този начин със сърцето му, ако наистина е вярно това, което твърдите – че го обичате…
Ще се разплача и той ще ми прости
това, което още не съм му казала… Така е. Мъжете трудно се справят със ситуация, в която жената срещу тях е с влажни от сълзи очи. Чувстват се пълни идиоти, обвиняват се за всичко, което са направили, и това, което не са, готови са да си „посипят главата с пепел“ само и само любимите очи да се усмихнат. Моментът наистина е подходящ да измолите нещо, което преди това ви е било категорично отказвано, или пък да споменете съвсем между другото някоя своя постъпка, която иначе в нормална ситуация би го ядосала страшно! Когато се чувства виновен, той е готов да ви прости всичко, защото си мисли, че така е честно – и че вие също ще му „простите“.
Правите уговорки, без да го питате
После, когато той се разсърди, го обвинявате, че иска да ви раздели от колежките и дружките ви. Това никак не е честно, въпреки че от собствен опит знам, че манипулацията действа. Ще се посърди малко, а после ще започне да се извинява, че не е искал да ви откъсва от хората, които са ви толкова близки. Първо, ясно е, че той ревнува. Дори от сапуна, с който се къпете. А когато предпочетете приятелите си пред него, въпреки че го каните да дойде с вас, той е дълбоко засегнат. Въпросът дали има право е спорен. Зависи от това доколко наистина го обичате, колко често ви се иска да се забавлявате не само с него и как се разбира той с вашето обкръжение. Ако приемате с удоволствие да излизате с негови приятели, защо и той да не излиза с вашите? Проблемът е сериозен и трябва да бъде разрешен чрез постигане на консенсус, а не единият да отстъпи само и само отношенията ви да се запазят.
Това са само част от малките хитрости, към които прибягваме ние, представителките на този тъй нежен и в същото време тъй силен женски род. Манипулираме, играем, обичаме силно и силно мразим, удряме, когато ни наранят и си събираме багажа, когато някой Адам дръзне да се опълчи и да се наложи над природата ни. Дали когато наистина се влюбим, можем да играем по същите правила? Или тогава всичко е по-различно? Или пак е същото? Просто атмосферата е по-емоционална.
