За никого не е тайна, че представителките на нежния пол могат с часове да разиграват в съзнанието си въображаеми сценарии, в които главната роля е отредена на мъжа, който харесват. Дори, когато отношенията между двамата са още в самото начало (той е дал визитка, тя чака да й се обади), сценарият вече е налице. Тя звъни на най-добрата си приятелка в полунощ, съобщава с тържествен глас, че е срещнала мъжа на живота си, от когото иска да има деца и се започва словесното раследване. Да, той ми даде визитка, но защо не ми остави домашен телефон или мобилен, а само служебен? Какво се крие зад това негово действие – може би е женен, или в развод, или има ревнива майка, с която живее… Вариантите са милиони. И всички те се разиграват в главата на дамата с пълна сила – от началото до края – започва се със запознанството, минава се през евентуален негов развод или изнасяне от вкъщи и се стига до онова лелеяно предложение за брак, което естествено ще бъде невероятно романтично и неповторимо… И ето че дошла сутринта, но какво от това?
Сценариите за тези въображаеми романи имат огромно значение за жените – те повишават самооценката им, позволяват им да се чувстват по-значими и привлекателни, твърдят психолозите.
Идеята
Фантазията е нещо много приятно – тя позволява да се „вмъкне” в живота на фантазиращия истински, реален човек. Невинните заблуди обикновено имат сексуален подтекст и изразяват естествени, но „забранени” по една или друга причина желания. Те стават излишни, когато бъдат установени действителни отношения с желания обект, когато реалният живот стане много по-интересен от фантазиите.
Въпрос на въображение
Всъщност няма никакво значение дали на отношенията им е писано да се развият или няма изобщо да започнат. Двете приятелки ще ги объдят по телефона еднакво възбудено и обстойно, опитвайки се да разгадаят неясния смисъл на всяко движение, значението на всяка фраза, тайните знаци на чувствата на… идеалния мъж. Сценарият, който нашето въображние гради, е неотменна част от любовните ни отношения, казват психолозите. Чрез него всяка жена проверява дали харесаният от нея мъж се вмества в нейните желания и представи за идеално бъдеще. За мъжете са важни постиженията. А за жените – отношенията им с хората, около които те строят своите фантазии. Тези сладостни мисли и мечти водят до отделянето в организма на нежния пол на по-голямо количество ендорфин, хормон, който има свойствата на антидепресант. Затова дамите обичат толкова много своите фантазии – защото ги карат да се чувстват добре, щастливи, реализирани, недепресирани. Ефектът може да бъде сравнен с този от гледането на сапунени сериали, но е много по-добър, казват специалистите.
„Нежна” привилегия
Фантазиите са преди всичко привилегия на дамите. Представителите на силния пол също имат своите фантазии с обекта на желанието си, но при жените мечтите предизвикват по-дълбоки емоции, по-силна възбуда и трепет. Жената е по-общителна, чувствителна, емоционална. Тя е е половинката в двойката, която е с по-силно отношение към запазване на връзките в семейството, за развитието им. От малки момиченцата се подготвят да станат майки и съпруги, те дори играят на семейство. А когато пораснат, чакат да срещнат принца на бял кон. През вековете жената е пазила семейното огнище, докато мъжът е бил на война или в странство. Тя мислено се е пренасяла при своя съпруг, защото не е имало телефони и интернет.
Днес фантазиите ни дават свободата да направляваме живота и случващото се в него поне за миг. И ни помагат да опознаем себе си – да разберем желанията си, да анализираме ценностите си и да изберем партньор, който да ги оправдае.Фантазиите ни позволяват нещо, което не смеем да изразим гласно и открито. И въпросите към приятелката „Мога ли да позвъня първа?” или „Шокира ли те желанието, което той събужда в мен?” всъщност търсят отговори на съмнението дали съвременното общество и неговият морал ни позволяват да изразяваме открито своите сексуални пориви и желания.
Правилата на играта
Винаги съществува опасност въображението да отведе мечтателката прекалено далеч от реалността… Това не е желателно развитие и трябва да се потърси помощ от спецзиалист – психотерапевт. В повечето случаи обаче играта на фантазиране, която споделяме с приятелки, е приятно и комфортно занимание. Но тя има своите правила. Първото от тях гласи, че лъжливите мечти си остават само игра и носят удоволствие на всички участници в разговора. Когато дори и една от приятелките усети, че другата се опитва да я използва като душевно кошче, за да се отърве от тревогите си за нейна сметка, хармонията е нарушена и удоволствието се изпарява. Защото съчувствието и утешаването, макар и приятелско задължение, са за друго време и повод, отнемат много часове и сили. Правило номер две е, че съветите, които една приятелка дава на друга трябва да се реални. Например, ако едната през цялото време обяснява, че иска да се омъжи, а страда от години по отдавна отишла си любов, приятелката трябва да напомни, че целите се разминават с действията. Дори и най-проницателната приятелка не може да предскаже развръзката на една или друга любовна история. Защото нейните съвети се основават на собствения й опит, а той не е определящ за останалите хора наоколо.
Краят на филма
Въобразявайки си различни сценарии на любовни отношения всяка жена получава удоволствие, освобождава се от тревогите и стреса, от напрежението на деня. Необходимостта от тези фантазии рязко намалява, когато в живота й се появат истински отношения, базиращи се на доверие и любов. Тогава жената може да се отдаде на мечти за общ живот заедно с партньора си. Но тя не се отказва напълно от фантазиите. Невъзможно е въображението да бъде напълно „изключено”. То се проявавя в мигове на неудовлетвореност, в моментите, когато отношенията й с партньора навлизат в нов етап или пък търпят застой. Неговите сила и значение обаче вече са далеч по-маловажни от реалността.
