Социолозите са убедени, че мъжете са склонни към изневяра два пъти по-често от жените. Психоложката Джанис Ейбръхамс Спринг от университета Йейл твърди, че в САЩ само за една година на изневяра се поддават приблизително 20 милиона американци! Данните от проучвания в Германия са тревожни – 74% от жените са сигурни, че повечето от половината германци са кръшнали. На същото мнение за жените са 60% от мъжете.
Изглежда, че хората са „програмирани“ да се влюбват, а не да се обичат вечно. Мозъкът и всички органи в човешкото тяло са създадени и са се развили така, че да предават генетичните качества на следващите поколения. Тенденция към изневяра съществува и у двата пола, но жената независимо от броя на сексуалните си партньори не може да има повече от едно потомство годишно. Тук природата проявява своята хитрост – при мъжа всеки полов акт е възможност за запазване на неговите гени за бъдещето. Според учените по време на овулацията жените са по-склонни към изневяра, защото вероятността за зачеване е по-голяма.
Защо точно на мен? Този въпрос си задават и мъже, и жени, на които са им „сложили рога“. Психолозите твърдят, че при терапията най-трудно можеш да помогнеш на измамен, който тъне в самосъжаление и си внушава, че и той е налял в мелницата на изневярата поне малко вода.
Да признаем изневярата, или не? Дребните флиртове не е желателно да се споделят, още по-малко пък трябва да се изтъкват пикантните неща. Анкетираните обаче не са на едно мнение. Всеки втори смята, че е най-добре изневярата веднага да се признае, а 28% казват, че трябва да се премълчи.
В момента, в който изневярата стане достояние на другия партньор, страстите се развихрят. В повечето случаи връзката рухва и раздялата изглежда единственият възможен изход…
Първа стъпка към решението: Не се поддавайте на гнева! Озлоблението, обидата, унижението, депресиите и загубването на контрола върху себе си в първия момент надделяват. Точно в такава ситуация не бива да се взема каквото и да било решение. Всичко трябва да се обмисли и осмисли. Сега е време двамата партньори сами или с психолог да изяснят отношенията си, да отделят доброто от лошото в тях. „Измаменият“ не бива да настоява „измамникът“ веднага да приключи всичко.
Втората стъпка е помирението. Прави се тогава, когато партньорите са си дали сметка могат ли един без друг. Ако и двамата са решили да останат заедно, не трябва да очакват всичко да е както преди. И двете страни трябва да положат усилия, да потърсят нови импулси в себе си, да намерят път един към друг.
Третата стъпка е доверието. То най-трудно се възстановява. Включва новите обещания, новите интимни отношения. Добре е партньорите сами да определят правилата на играта, т. е. на преодоляването на недоверието и на подобряване на семейния живот.
