Един ден на 1946 година в престижната и изискана парижка къпалня „Молитор“ се появила девойка в бански костюм от две тесни ивици плат, едва прикриващи нейните прелести – гащета и сутиен, наречени бикини. Това предизвикало шок, подобен на взрива на атомна бомба. Та нали Бикини – това е името на атола в Тихия океан, където американците са провели опитите с ядрено оръжие!
Изобретател на този „най-малък бански в света“ е бил… машиностроителният инженер Луи Реар. Наистина близо 20 години преди появата на бикините той е разработвал бански модели и дори е имал репутацията на „законодател на банския костюм“. Шиел е за такива звезди на естрадата като Мистингет и Морис Шевалие. Моделите му не били обикновени, минавали дори за малко „налудничави“. Същото се случило и с бикините!
Злите езици заговорили, че разделеният бански е измислен само от съображение за икономии. Специалистите изчислили, че плажен костюм, при който коремът остава открит, позволява да се спестят 10 процента от необходимия плат. За разорената от Втората световна война Европа това било съществена икономия. Но… икономията си е едно, а моралът – съвсем друго! Тези бански предизвикали шок, а манекенките отказвали да се появят в тях пред публиката.
Положението било спасено от танцьорката в „Казино дьо Пари“ Мишин Бернардини. По време на нощните си изяви тя не се свеняла да се явява пред мъжките ценители на женската красота с бикини. От този момент Мишин и бикините станали необичайно популярни в Париж.
В повечето страни новата мода трудно си пробивала път. В Италия и Испания, където са силни католическите традиции, тя просто била забранена. Дори и Холивуд с неговите свободни нрави не е допускал бикините.
И отново моралистите претърпели крах. Трябвало Джоан Крауфорд и Бриджит Бардо да се появят в бикини, за да намерят веднага милиони подражателки. А когато подобен оскъден бански костюм сложила и Мерилин Монро, то цялото цивилизовано женско население на планетата поискало да изглежда точно така секси.
В началото на 60-те години на обществото не му оставало нищо друго, освен да приеме „скандалната“ мода. Но с това работата не свършила, защото започнали да се появяват и дами без горна част на банските костюми, т. е. по монокини. Отново светът бил потресен! През 1964 г. шефът на парижката полиция прибягнал към крайна мярка: обявил на обществеността, че „дръзките нарушителки с новите модни изяви ще бъдат лишавани от свобода за две години“. Въпреки това не било образувано нито едно дело.
Бикините триумфално крачели по света. Променяли се само външният им вид, тяхната конструкция, материите, от които били ушити.
А какво е станало с Луи Реар? Той си сменил професията – получил по наследство от родителите си магазин за трикотажни изделия и станал търговец. По това време на пазара се вихрела истинска война в производството на бикини. Реар предприел съдебни процеси срещу тези, които са му откраднали идеята, но не могъл да спечели нито едно дело. Продал магазина си и се прехвърлил в Швейцария. Починал в Лозана през 1984 г.
Между другото, въпреки че бикините се появили във Франция през 1946 г., тази мода съвсем не е „от вчера“. Доказват го мозайки от първата половина на IV в. в Централна Италия и Сицилия. Така е – и желанието на жените да съблазняват не е „от вчера“…