Без любов животът е нищо. Не ви говоря само за любовта между мъж и жена, жена и жена или мъж и мъж. Говоря ви за любовта към живота въобще. За любовта към книгите, пътешествията, музиката, хубавите вечери с приятели, към работата, която те кара да се чувстваш удовлетворен… Любовта към детето. Към себе си, дори. Изобщо Любовта.
Тя ни кара да треперим, да вършим чудеса от храброст, да се сражаваме с най-големите си страхове и да излизаме победители. Любовта ни кара да даваме без да очакваме нищо. Да бъдем прекрасни, очарователни, мили. Тя ни поставя в най-невероятните ситуации, причинява ни мъка, кара очите ни да плачат, а сърцето да страда. Но и ни дарява най-прекрасните мигове на щастие.
Любовта е всичко онова, което искаме и можем да дадем на света, без да очакваме нищо в замяна. Без дребнав реваншизъм. Без пресмятане и обратни разписки.
Трябваха ми години, за да разбера това. Минах по трънлив път. Изплаках много сълзи. Чувствах се и много щастлива, и много предадена. Но не се промених. Останах си същата. И открих, че е прекрасно да не търсиш любов, а само да даваш и да получаваш. От онези, които са готови да ти я дадат, така, както ти даваш – независимо дали на тях, или на друг. Казах много тежки думи, направих много неща, с които несе гордея, за да осъзная силата, която притежавам. Да обичам себе си и всичко онова, което нося.
Пожелавам ви същото. Любов. Към живота. И към всяка малка негова частица. Без очаквания и без големи планове. не забравяйте, че има само един ключ към вратата на щастието и той е във вашите ръце.
Честит празник, Любов!
