Здравейте. Искам да ви кажа, че любовта е трудно нещо. Ние я правим такава. Наистина. А иначе тя е твърде лесна, твърде прекрасна и дори лека. Като перце, носена от лекия полъх на чувствата.
Ние обаче я натоварваме със своите комплекси, очаквания, с непорасналото си его. Ние искаме да ни обичат, да са мили с нас, да ни изслушват, да не ни натоварват, а в същото време натоварваме отношенията с куп претенции и още толкова предразсъдъци.
Не знам. Не е нито до възрастта, нито до финансовите възможности. Проблемът е вътре в нас. И наистина е сериозен.
Около нас е пълно със самотни мъже и жени, които не могат да срещнат онзи или онази, които ще ги направят щастливи. А животът е кратък. И всеки от нас го знае.
Как обаче да срещнем подходящия човек? Съществува ли сродна душа?
Ами ако срещнем някого и той замине в друга държава? Ако срещнем някого, но той е с 10 години по-млад или с 15 години по-възрастен?
Трудно се дават съвети, когато става въпрос за любов… Мога само да ви кажа, че трябва да слушате сърцето си. Не мислете с ума си. Той е склонен да гради тъпи сценарий, да мисли в перспектива, която понякога е твърде излишна.
Ако сърцето ви каже – искам го този човек, отдайте се на мига. Без значение какъв е – по-млад, по-стар, с апартамент, без апартамент, дори да ви изглежда най-безперспективната връзка на света.
И още нещо – никога не гонете любовта. Ако нещо не иска да се случи, то не е за вас. повярвайте ми. Не унижавайте сърцето си. Ще се появи друг човек в живота ви. И съм сигурна, че няма да чакате твърде дълго. Освободете мислите и сърцето си от старото и новото ще дойде.
Не преследвайте. Не страдайте. Любовта трябва да е светла. Да е лесна. Да е споделяща. Да не поставя условия. Любовта не трябва да ни кара да чакаме, да ни изпитва, да очаква да я молим, да я следваме.
Наслаждавайте се на всеки миг. Защото всеки миг може да бъде последен. Обичайте красотата. Усмихвайте се. Подарявайте си красота. Подарявайте си любов. И ще живеете в светлина.
