Любовта е просто чувство. Но какво…!

Дълго не съм писала, защото аз самата търсех нещо. В себе си, около себе си, извън себе си:) И го открих. Признавам, трябваше ми доста време. Но успях да пресея зрънцата и да открия скрито в тях малкото блестящо стъкълце. Истинско злато.

Любовта е просто чувство. Събуждаме го, поддържаме го, възпламеняваме го. Но то не е абсолютна стойност.

Любовта сама по себе си е толкова измислено понятие, че не си струва заради него да страдаме, пишем поеми и изпиваме до дъно бутилки с вино.

Но ако любовта ни носи онзи смисъл на себеотдаване, на щастие от докосването, от присъствието, на наследството, то си струва дори да умрем за нея. Никога не съм била сигурна за себе си, че съм срещнала точния човек. На 100 процента. Винаги съм имала някакви леки съмнения или смущения. Сега обаче съм абсолютно убедена. Че когато съм го срещнала, онзи горе ми го е пратил с идея и цел. Да преоткрия себе си, ценностите си, смисъла. А смисълът е да обичаме и да бъдам обичани.

А най-хубавото от всичко е, когато се появи едно малко човече, което е едновременно Ти и Той/Тя. Прекрасно усещане. Чувство, което изпълва и те кара да бъдеш и лош, и мил. Да прощаваш, и да мразиш.

Често ми пишете с въпроса дали си струва? Винаги си струва. За всяко едно нещо. Дори за най-дребното. За една усмивка. За една вечеря, сготвена само и специално за него/нея. Едно докосване. Една нощ. Но ако са с човека, който е вашето второ Аз, те са безценни.

Да, любовта е просто чувство. От нас зависи да я превърнем във водопад от емоции, вулкан от чувства, планина от спомени. От нас зависи да я направим неповторима. Да я пречупим през нашите сърца и тя да остане в тях завинаги.

Любовта не е нещо, което може да се пипне. Но тя боли, сгрява, прави ни по-красиви, по-силни, по-истиски. Чувство. Простичко. Но безкрайно приятно. И непонятно. И жадувано.

Не я отблъсквайте. Не я гонете. Не я превръщайте в заложник. Просто я почувствайте. Оставете я да се разтвори във вас. Във вените ви. Да премине през всяка клетка. През всеки кръвоносен съд. И я изживейте. До последната глътка. До последния дъх.