Снощи се опитвах да заспя поне час. Не че не ми се спеше. Спеше ми се. Но една мисъл не ми даваше мира – той дали ме обича? Сигурно всеки си я е задавал поне веднъж. Особено, ако има дълга връзка. Колко е „дълга“? Не знам. Моята продължава повече от 10 години. Не я приемам като даденост. Напротив. Имало е моменти, в които съм се опитвала да си представя живота без него. Но нали това е любовта – да бъдем заедно. В добро и лошо. Е, не докато смъртта ни раздели. Докато се обичаме. Обичаме ли се? Надявам се. Въпреки че той често заспива преди мен, обърнал ми гръб. Въпреки че понякога се нараняваме взаимно. Въпреки че изричаме неща, за които съжаляваме и от които боли. Кой би могъл да каже дали и колко се обичаме? Има ли скала за измерване на любовта? Има ли общоприети доводи в полза на „да, обича те“? Не. Защото любовта е твърде различна, твърде лична, за да бъде вкарана в някакви справочници с правила и формули. Тя е твърде променлива, изменчива, развиваща се. Но ако не беше, щях ли да стоя будна в малките часове на нощта и да разсъждавам? Едва ли. Може би, ако не ме обичаше, щеше да заспива до друга, да ядосва друга, да причинява на друга сърцебиене. Може би. Може би нямаше да ме кара да се усмихвам. Може би.
Когато се събудих, утрото бе изтрило нощните ми терзания. Денят отнесе въпросите без отговори, потопи ги в морето от неща, които трябва да се свършат. Бях ли спокойна? Не. Съмнението винаги ще живее в мен. Въпросът „Обича ли ме?“ ще стои винаги на дневен ред. Докато обичам. Такава е човешката природа. Неспокойна.
Как така обърнал гръб? Нима позволявате на мъжа до Вас ,предполагам вашия съпруг да ви обърне гръб без да ви е прегърнал или приласкал поне за малко …ако не всяка вечер ,то през вечер ,две …знаете ли ,появи ли си този синдром да ви обърнат гръб ,има защо да се питате дали ви обича ,оттам дали ви желае ,а страстта ..прави ли любов със страст със вас ,тогава когато не е с гръб към вас ?! Допуснете ли за повече от седмица време да заспивате гръб с гръб …загубили сте го,повярвайте ми,от опит ви го казвам ,страстта е нещото което не може да се рестартира ….загубили се страстта ,губите и любовта и него ..разсъждавайте …,искрено се надявам да не сте прекарали повече от месец в тази поза ,защото ако е така вече не е ваш ,повярвайте ми…може да е ничий ,но и ваш не е!
Скъпа Надя, по принцип в една връзка няма „мой“ или „наш“:) Хората не са предмети, които да притежаваме. А що се отнася до това кой как спи, психолозите имат различни обяснения. Относно страстта – винаги може едно нещо да се рестартира, стига да има желание и от двете страни. Но да, страстта е като огъня – трябва постоянно да се подклажда.