Сигурна съм, че поне веднъж си си го мислила и ти се е искало да го кажеш на мъжа до теб. Поне веднъж… Или много повече пъти. Означава ли това, че между вас нещата не вървят? Не знам. Иска ми се да кажа „Не“. Но дали ще бъда права?
Обичам го. Да, така мисля, че това, което изпитвам е любов. Защото изтръпвам, когато ме докосне. Защото винаги искам да споделя с него онова, което имам. Самата себе си, също. Искам той да е щастлив. Да е доволен.
Но понякога той толкова ме дразни! Толкова много. С онзи досаден навик да дърпа пердетата. С начина, по който понякога оправя леглото. С начина, по който коментира облеклото ми, изразяването ми, дори поведението ми. Иска ми се да го изхвърля от живота си и никога повече да не го виждам.
Но в същото време – все още го обичам.
Но обичам онази част от него, която ме прави щастлива. И мразя другата, която ме кара да плача унизена и обидена.
Мога ли да бъда щастлива само с едната част? Иска ми се да кажа „Да“, но вътрешно знам, че отговорът е само един „НЕ“! И знам, че той вече няма да бъде част мен, в момента, в който „лошата“ му половина надделее.
За любовта трябва да правим компромиси. Но не и със собственото си щастие. Ако ти си на този кръстопът, не забравяй, че най-ценното нещо на този свят си ти самата. И твоето собствено щастие. Уважавай себе си и се бори за щастието си. Ако не го намираш на едно място, потърси го другаде.
