Колко често казвате на човека до себе си „Обичам те“? А той на вас? А сега помислете, кога се случва това… Когато стеей, та скарани и трябва да скъсите дистанцията, когато искате да получите нещо от него, когато се опитвате да извините своя постъпка или постъпка на ваш близък приятел, или ей, така, без повод, докато сутрин си лежите в леглото, докато пие кафе в парка, докато се наслаждавате на залеза?
За съжаление често използваме „Обичам те“ не по предназначение. Да. Не го прошепваме, споделяме, не обгръщаме с него човека, когото обичаме, заради самия него и чувството, което събужда в нас, а го „използваме“. Случва се много по-често, когато връзката натрупа стаж и отношенията се превърнат в рутина, в навик, в нещо, с което сме дотолкова свикнали, че почти не забелязваме. А не трябва. Защото едно такова изместване на фокуса трябва да ви даде знак, че любовта ви потъва в ежедневието но скуката и безразличието. Какво да направите? Събудете се. И вземете спешни мерки. Какви? Това само вие си знаете, защото познавате най-добре човека до вас. Но непременно направете нещо, за да събудите заспалите чувства. Иначе скоро ще се будите сами. Мога да ви го заява съвсем честно, гледайки 12 години назад, когато за пръв път срещнах човека до себе си.
А понякога вместо „Обичам те“, спокойно можете да кажете „Благодаря“. За какво ще благодарите? Ами за това, него или нея я има в живота ви, за хубавите мигаве, прекарани заедно, за подаръка, който животът ви е направил. Винаги има за какво да се благодари! Няма да ви струва нищо, но ще направи човека до вас щастлив от факта, че сте го оценили.
