Лайфстайл

За да задържите мъжа до вас, дайте му пълна свобода

Ревността е порок на слабите и неуверените. Мнозина крият страховете си зад собственически чувства. Клишето “Ревнувам те, защото те обичам!” е само прах в очите. Всъщност в поведението на ревнивците прозират преди всичко ниската самооценка и нездравото желание да притежаваш другия.
А ако случайно вие сте се хванали на въдицата на онзи, който ви обяснява, че любовта е тъждествена на ревността, значи сте плували на плитко. Защото второто чувство наистина приляга повече на ниско организирания белтък. Любовта и ревността нямат много общо. Макар че в периода на първоначалното влюбване това често се случва. Тогава романтично увлечените и взаимно идеализиращи се партньори си мислят: “Ревнува ме, значи ме обича!” Но за да откриете десетте разлики между двете картинки, нека най-напред уточним що е любов и що е ревност…
Любовта се усеща едновременно с тялото, чувствата и разума. Тя прави разлика между това да си свързан с другия и да си вързан за него. Когато двама души се обичат, не е нужно да заприличат на двете колела на велосипеда. А всяка минута, прекарана в ревност, са всъщност пропуснати 60 секунди от любовта.
В хармоничната двойка има непрекъснато съблазняване и движение един към друг. Общуването е директно и прозрачно. Има доверие. Което означава да можем спонтанно да изразим това, което чувстваме и мислим. Тоест  колкото повече доверие има между партньорите, толкова по-стабилна е връзката. И обратното – желанието да притежаваш другия води до разрушаване на общуването.
Всъщност ревността се ражда от липсата на доверие. А за да се доверим на друг, трябва първо да вярваме в себе си. Излиза, че ревността е другото име на неувереността в самия себе си. Тя се провокира от пристъпи на неудовлетвореност, подозрения и собственически страсти. Свързана е с желанието да превърнеш другия в собственост, зад което обаче се крие страх от изоставяне.
Ревнивецът е човек, който иска да задържи нещо за себе си. Когато “обичаш” някого по този начин, ти го обсебваш. Това не е любов. Щом обичаш някого, остави го свободен. Любов, при която искате да обсебите партньора си, е придружена със страх и безпокойство. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си. А истината е, че той е свободен да обича когото пожелае. Старите хора имат една мъдрост: “За да ти е в кърпа вързан един мъж, дръж го отвързан.” Всяко човешко отношение е борба да останеш избран от другия.
Дай, за да получиш. Любовните отношения са в някаква степен въпрос на договаряне. За да върви връзката, е нужно още в самото й начало партньорите да поставят своите условия. Да преговарят за тях и разбира се, да ги актуализират. Така че ако искате да дърпате конци, по-добре пуснете хвърчило, а не си играйте на любов!

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.