Ревността е порок на слабите и неуверените. Мнозина крият страховете си зад собственически чувства. Клишето “Ревнувам те, защото те обичам!” е само прах в очите. Всъщност в поведението на ревнивците прозират преди всичко ниската самооценка и нездравото желание да притежаваш другия.
А ако случайно вие сте се хванали на въдицата на онзи, който ви обяснява, че любовта е тъждествена на ревността, значи сте плували на плитко. Защото второто чувство наистина приляга повече на ниско организирания белтък. Любовта и ревността нямат много общо. Макар че в периода на първоначалното влюбване това често се случва. Тогава романтично увлечените и взаимно идеализиращи се партньори си мислят: “Ревнува ме, значи ме обича!” Но за да откриете десетте разлики между двете картинки, нека най-напред уточним що е любов и що е ревност…
Любовта се усеща едновременно с тялото, чувствата и разума. Тя прави разлика между това да си свързан с другия и да си вързан за него. Когато двама души се обичат, не е нужно да заприличат на двете колела на велосипеда. А всяка минута, прекарана в ревност, са всъщност пропуснати 60 секунди от любовта.
В хармоничната двойка има непрекъснато съблазняване и движение един към друг. Общуването е директно и прозрачно. Има доверие. Което означава да можем спонтанно да изразим това, което чувстваме и мислим. Тоест колкото повече доверие има между партньорите, толкова по-стабилна е връзката. И обратното – желанието да притежаваш другия води до разрушаване на общуването.
Всъщност ревността се ражда от липсата на доверие. А за да се доверим на друг, трябва първо да вярваме в себе си. Излиза, че ревността е другото име на неувереността в самия себе си. Тя се провокира от пристъпи на неудовлетвореност, подозрения и собственически страсти. Свързана е с желанието да превърнеш другия в собственост, зад което обаче се крие страх от изоставяне.
Ревнивецът е човек, който иска да задържи нещо за себе си. Когато “обичаш” някого по този начин, ти го обсебваш. Това не е любов. Щом обичаш някого, остави го свободен. Любов, при която искате да обсебите партньора си, е придружена със страх и безпокойство. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си. А истината е, че той е свободен да обича когото пожелае. Старите хора имат една мъдрост: “За да ти е в кърпа вързан един мъж, дръж го отвързан.” Всяко човешко отношение е борба да останеш избран от другия.
Дай, за да получиш. Любовните отношения са в някаква степен въпрос на договаряне. За да върви връзката, е нужно още в самото й начало партньорите да поставят своите условия. Да преговарят за тях и разбира се, да ги актуализират. Така че ако искате да дърпате конци, по-добре пуснете хвърчило, а не си играйте на любов!
