Знам, че съвети се дават лесно. Трудно обаче се прилагат на терен. Понякога боли толкова много, че всички съвети ни се струват абсолютно безсмислени и невъзможни…
Сигурна обаче съм в едно –
любовта има смисъл и е важно да я имаме, да се борим за нея и да я пазим.
Защото без нея животът наистина няма смисъл. Става сив. А любов са всички онези мигове, в които ни се иска да прегърнем, да гушнем, да целунем. Да ни прегърнат, гушнат, целунат. да ни стоплят. Да се почувстваме сигурни. Да знаем, че до нас винаги стои Той или Тя, на чието рамо можем да се опрем и чийто съвет можем да получим. дори в 3 през нощта.
А когато се появят децата, любовта е онова сладко споделяне на ласките, на отговорностите и на топлината. Любовта на семейството. Няма по-сладко от нея. Усещането за уют, за топлина, за това, че има място, в което те обиичат и си желан.
Любовта е толкова безкрайна.
Толкова сладка. Вдъхновяваща.
Разбира се, тя ни носи и желанието. Потръпването от допира. От галенето на любимата ръка. Но любовта в никакъв случай не е секс. Не е само секс. Тя е нещо много по-голямо. По-необятно. И по-стоплящо от едно механично действие, доставящо удоволствие.
Може да съм идеалист, но това е любовта, която аз винаги съм виждала в човека до себе си. Която съм търсела и съм давала.
И си струва да я пазим. Да се борим за нея. А ако все пак я загубим, да я потърсим отново. Тя съществува.
Една приятелка ми обясни наскоро, че колкото и да давам, ако мъжът не е успял да намери себе си, да се почувства реализиран в живота, никога няма да получа от него това, което очаквам…
Тъжно, нали? Скъпи мъже, важни ви правят не марките на колите и размерът на банковата ви сметка. А способността ви да давате любов. Да се грижите за хората, които ви обичат и които обичате. Те са по-голяма ценност и от най-големия джип, и от най-скъпото бижу….
