Есен е. Не страдам от зависимост от времето. Тъкмо напротив. Но ако сте решили да слагате край на нещо старо, сега е моментът.
Листата падат. Дърветата оголяват. Пейзажът е красив, но и малко тъжен. Имате възможност да седнете на пейка в парка, да въздъхнете и да вдишате аромата на шумата. Мирише на печени кестени, печени чушки, мирише на уют. И на чаша хубаво, червено вино.
Чудесен повод за… едно ново начало.
С годините осъзнах, че нямам любим сезон. Защото всеки има своята прелест. Всеки е наситен с емоции, има си своя мелодия.
Топлината под одеалото, хубавата книга и чашата с ароматен чай ще ви върнат равновесието след раздялата. Ще ви заредят с енергия. И може би ще ви помогнат да разберете, че всеки край е едно ново начало. И защо то да не се появи сега – през есента или в началото на зимата?
Една приятелка ми каза, че трудните връзки били знак, че трябвало да учим уроци, че съдбата така ни е подредила… Аз обаче съм убедена, че трудните връзки са нещо, което трябва да приключи.
По-важният урок, според мен, е да се научим да обичаме себе си.
Научим ли се да обичаме себе си, всичко ще си дойде на мястото. Животът ни ще се изпълни с хармония и добри срещи, позитивни преживявания и удовлетвореност.
