Да обичаш е благословия. Като да дишаш. Но когато любовта се е превърнала в отрова, когато човекът по една или друга причина не е доволен от това, което има, когато вместо да бързате да се приберете у дома, искате да останете колкото се може по-дълго навън… Ако не виждате начин да я промените, намерете начин да кажете „Сбогом“.
Любовта е дар.
Няма нищо по-хубаво от това да срещнеш някой, който да е като теб. Някой, който да те гушка, да те глези, да те изненадва, да се възхищава на това, което си и което правиш. Но когато този човек изведнъж започне да мрънка, да те поучава как да живееш, да се подиграва, на това, което правиш, да ти казва, че не възпитаваш детето, както трябва, нещата стават досадни. Ситуацията се изнервя, ти се изнервяш, всички са изнервени. Детето също.
Дошло е време за промяна. Направете я бързо, без протакане.
Добре е за вас, добре е иза детето. И не, не мислете, че „то не може да го понесе“, то „не може да се справи“, толкова е „ранимо“. Нямате представа колко зрели могат да бъдат децата. Как ни разбират. Понякога по-добре от самите нас. Затова вземайте смело своите решения. Заслужавате да бъдете щастлива.
Каквото и да решите, вашето дете ще ви разбере.
Защото ви обича. И неговата любов е безусловна. Т.е. без условия. То ви обича такава, каквато сте. Не иска да ви променя, нито да правите чудеса от храброст. То ви обича, защото сте там. Защото сте негова. Защото гушкате най-добре. Защото с вас заспива спокойно и щастливо.
