По времето на император Клавдий II живял един проповедник, който наставлявал мъжете да заменят мечовете с плугове. Напътствал влюбените да се венчават в храма въпреки висшестоящата забрана. Не се знае какво разгневило повече императора – дали венчавките или подстрекателството към мирен труд, което го лишавало от войници. Но проповедникът Валентин увиснал на бесилката. Хората обаче не забравили добрините, на които ги учел – особено грижата за влюбените. Полека-лека денят на неговата гибел се превърнал в ден на влюбените. Ден, който подсеща хората да изразяват чувствата си с някакъв знак или да изричат нежни думи.
У нас денят на св. Валентин долетя на крилете на бизнеса – картички със сърчица и глуповати надписи, сладкиши, сърчица украшения, балони, въобще много сърца от всякакъв материал и калибър. И търговци, и списователи усетиха в посланията на добрия светец добър материал за търговия и тупурдия. Няма лошо! В изпълнения ни с агресия, разруха и безпросветност свят е добре да има ден, в който хората да си говорят за обич и да си оказват мили жестове на внимание.
Още с появата си по нашите ширини Денят на влюбените се озова в конкуренция с веселяка Трифон Зарезан. И сигурно щеше да спечели битката, ако не беше всеобщата електорална подкрепа, че и даже мощното рамо на управници и политици, дадено на нашия Трифон.
Само че прехласвайки се по Деня на влюбените, забравяме, че ние си имаме свой любовен празничен ден, намерил място в календара – нощта преди началото на Великия пост. Едва ли в Европа има по-смайващ и по-фееричен ритуал. Дали от невежество, или защото си е нашенски, но за него малко се говори.
За седмицата преди Сирни заговезни (6 март т.г.) българинът е създал важни правила за очистване на душата от зло. Очиства се не само домът, но и се създава душевен комфорт за следващите дни на пост и въздържание. Най-невероятна е нощта на Сирни заговезни. Щура, огнена, изпълнена с еротични откровения! Преливаща от веселие и необуздани закачки, тя била изпитание за обич и майсторлък. Доста преди нея младежите си приготвяли бързолетни стрели от дървени ленти. Тренирали да ги мятат надалеч и в целта – а тя била дворът на любимата. Вечерта край рътлините на селището лумвали огньове (курковници). Въртели се огромни огнени факли (орътници) за здраве и срещу всякаква гад. А влюбените младежи подпалвали стрелите и ги отпращали към дворовете на своите възлюбени… А там домашните, предвидливо взели противопожарни мерки, се радвали на сполучливите попадения. Тъмнината се браздяла от огнени стрели и кънтяла от твърде пикантни пожелания. Тежко на девойка, която на другия ден не можела да се похвали с огнено свидетелство за обич!
Има ли по-ярко обяснение в любов? Само не се опитвайте да го прилагате едно към едно, защото се изискват майсторлък и тренировки:) Пък и огънят най-добре гори в сърцето. Любовни гадания и поличби, остроумни знаци и нежни намеци има ги навсякъде около нас. Стрелите са оцелели и още носят любовни послания. Стига само да носим любовта в сърцата си!
