Споделено

И ние си имаме наш, роден празник на любовта, но сме го позабравили!

По времето на император Клавдий II живял един проповедник, който наставлявал мъжете да заменят мечовете с плугове. Напътствал влюбените да се венчават в храма въпреки висшестоящата забрана. Не се знае какво разгневило  повече императора – дали венчавките или подстрекателството към мирен труд, което го лишавало от войници. Но проповедникът Валентин  увиснал на бесилката. Хората обаче не забравили добрините, на които ги учел –  особено грижата за влюбените. Полека-лека денят на неговата гибел се превърнал в ден на влюбените. Ден, който подсеща хората да изразяват чувствата си с някакъв знак  или да изричат нежни думи.
У нас денят на св. Валентин долетя на крилете на бизнеса – картички със сърчица и глуповати надписи, сладкиши, сърчица украшения, балони, въобще много сърца от всякакъв материал и калибър. И търговци, и списователи усетиха в посланията на добрия светец добър материал за търговия и тупурдия. Няма лошо! В изпълнения ни с агресия,  разруха и безпросветност свят е добре да има ден, в който хората да си говорят за обич и да си оказват  мили жестове на внимание.
Още с появата си по нашите ширини Денят на влюбените се озова в конкуренция с веселяка Трифон Зарезан. И сигурно щеше да спечели битката, ако не беше всеобщата електорална подкрепа, че и даже мощното рамо  на управници и политици, дадено на нашия Трифон.
Само че прехласвайки се по Деня на влюбените, забравяме, че ние си имаме свой любовен празничен ден, намерил място в календара – нощта преди началото на Великия пост. Едва ли в Европа има по-смайващ и по-фееричен ритуал.  Дали от невежество, или защото си е нашенски, но за него малко се говори.
За седмицата преди Сирни заговезни (6 март т.г.) българинът е създал важни правила за очистване на душата от зло. Очиства се не само домът, но и се създава душевен комфорт за следващите дни на пост и въздържание. Най-невероятна е нощта на Сирни заговезни. Щура, огнена, изпълнена с еротични откровения!  Преливаща от веселие и необуздани закачки, тя била изпитание за обич и майсторлък. Доста преди нея младежите си приготвяли бързолетни стрели от дървени ленти. Тренирали да ги мятат надалеч и в целта –  а тя била дворът на любимата. Вечерта край рътлините на селището лумвали огньове (курковници). Въртели се огромни огнени факли (орътници) за здраве и срещу всякаква гад. А влюбените младежи подпалвали стрелите и ги отпращали към дворовете на своите възлюбени…  А там домашните, предвидливо взели  противопожарни мерки, се радвали на сполучливите попадения. Тъмнината се браздяла от огнени стрели и кънтяла от твърде пикантни пожелания. Тежко на девойка,  която на другия ден не можела да се похвали с огнено свидетелство за обич!
Има ли по-ярко обяснение в любов? Само не се опитвайте да го прилагате едно към едно, защото се изискват майсторлък и тренировки:)  Пък и огънят най-добре  гори в сърцето. Любовни гадания и поличби, остроумни знаци и нежни намеци  има ги навсякъде около нас. Стрелите  са оцелели и още носят любовни послания. Стига само да носим любовта в сърцата си!

Може също да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.