По какво можете да познаете, че сте я/го открили? Не е лесно. Даже никак. Излизате с някакъв мъж – ходите на кафе, на кино, на кръчма. Спите си заедно. Може би дори живеете заедно. И често си задавате въпроса дали точно той е вашата половинка, която търсите…
Уви, няма учебникарски отговор. Защото за всеки си е съвсем индивидуално. Но определено си има разни нещица, по които можете да се ориентирате. Например никога не съм си представяла, че мога да се появя пред някой мъж, без да съм си епилирала краката, че този, който ми сваля звезди, може и да ми стиска пъпките, че няма да ме притесни фактът да си мия дупето, докато той се бръсне… Това е то – да си намериш половинката. Тоест да си с някой до теб, който до такава степен не те притеснява, все едно си със себе си! Ако има нещо, което ви дразни, което не можете да преглътнете или пък тайничко скривате, значи още не сте си намерили вашия похлупак.
Е, има го и това, че колкото повече човек напредва с годините, толкова по-трудно му става да търпи върху себе си капак – задушава го и често става причина за кипване.
Но се налага да се правят компромиси. Все пак и на самия похлупак не му е лесно да се задържи върху вас, ако постоянно се опитвате да го изхвърлите! Изпуснете парата от друго място и запазете „капака“, ако ви върши работа. Че някоя друга тенджера като нищо ще ви го вземе под носа! Пък и май нямате много време да си търсите друг, нали?
