Да, да си сам понякога е доста мъчително. Но пък винаги съществува надеждата, че ей сега ще срещнеш голямата любов и ти предстои едно наистина блажено розово щастие. Според специалистите по взаимоотношенията има къде по-лоши ситуации.
Да си с мъж, когото не харесваш. Отчайващо влудяващо е. Нерви те, постоянно. Знаеш, че не сте един за друг, но не можеш да кажеш край. Защо?
Да се самозаблуждаваш, че той е твоят човек. Докога ще го правиш? Седмица, две, месец… Все някога ще трябва да признаеш, че връзката ви е грешка, която трябва да бъде поправена. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Да бъдеш зависима от него. Да живееш с някого само защото не можеш да си позволиш да живееш сама, е много глупаво. Приемливо е дори да се върнеш под един покрив с родителите си, докато успееш да си стъпиш на краката, отколкото да си лягаш до човек, когото не харесваш и не обичаш само, защото той ще плати наема и сметките.
Да си с някой дечко. Ами да, не е за теб. Само за да не си сама не си струва да се връщаш години назад, нали?
Да си с някой, който не те цени и ти изневерява. Затваряш си очите, но те боли, нали? Тогава ги отвори широко, наречи нещата с истинските им имена и премини на ново, по-високо ниво. Започни на чисто.
Да се промениш до неузнаваемост, за да му угодиш. Недей. После ще се намразиш. Това си ти. Такава си. Ако те иска, има те, ако ли не, да си ходи. бъде по-уверена, животът си е твой. Не прави компромиси, с които твоето вътрешно Аз не е съгласно.
Да се примириш, защото „едва ли ще срещнеш по-добър“. Ще срещнеш. Обещавам ти. Просто трябва да си дадеш шанс. Зарежи този, с който си се примирила и отвори душата и сърцето си. Сигурна съм, че съвсем скоро на клончето ще кацне птичка.
