Здравейте, приятели на любовната поезия. Благодарим ви за хубавите писма и стихове, за нежните думи. Публикуваме всичките. Беше ни много трудно да изберем три от тях, защото всички са сърдечни и красиви… Убедете се сами!
*** *** *** *** *** *** *** ***
Обичан си.
От друга не си бил обичан така,
че щом те види да полита,
да иска до теб да заспива
и пак до тебе да се буди.
Обичан си.
Днес. Сега. И за вбъдеще.
По-силно от всякога.
И нека това не те плаши,
А те прави окрилен.
Обичан си.
И така си по-добър човек.
Обичта те краси като ореол.
И ангелите биха завидели
на тази наша истинска любов.
Обичан си.
От мен. От мен и пак от мен.
И ако утре мога да обичам,
любовта ми всичката ще е за теб.
Но обещай да я пазиш,
над нея без умора да бдиш,
защото признай, че тя е свята
и ако я оставиш да угасне
никога не ще си го простиш.
Ще се превърнеш в стих печален
изтръгнат от една страдаща душа
и вечер тихо ще се молиш
някога, от някоя да си обичан така,
както от мен обичан си сега!
16.02.09
(Автор Кристина Попова, на 21 г., от гр. Горна Оряховица)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Върху листенце от роза
„Бих искала да кажа много, но не мога.
Бих искала да кажа всичко, но не трабва.
Обичам те – това е много!
Обичам те – това е всичко!“
(Автор veronika 13)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Обичам те! Две тъй нежни, мили и искренни думи! Значат толкова много, две думи казват всичко. Държа на теб ангелче мое, не искам да се събуждам никога без тег, не иска друг да хваща ръката ми, друг да целува челото ми тъй нежно не искам ничии други ласки съкровище мое! Намерих те и никога няма да те пусна да отлетиш от мен, нашата нежна и искренна любов ще е вечна! Завинаги съм твоя!!
Обичам те!
(Автор Десита Цанова)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Липсваш ми!
Твоите очи блестят в тъмнината на стаята,
твоето тяло стои до вратата
и аз го чувствам с всичките си сетива…
Помня те такъв – безкрайно мил
и предпазлив,
сякаш се страхуваш да не ме разсърдиш!
Погледите ни се срещат
и сякаш световете ни се сливат,
безкрайно различни и цветни…
Твоят свят – наивно предизвикателен
се разтваря, за да ме приеме!
Прекрасно е в него!
От думите боли и ние се къпем
в море от мълчание…
Не искам друго – само да потъна
в твоите очи, не ми е нужно любовно признание!
Когато те видях за първи път
се изненадах от красотата ти!
Повярвах в теб, във нежността ти!
В младежкия ти устрем, в любовта!
И в устните открехнати!
Поех дланта ти и сякаш слънцето
огря за мен!
За мен са утрото и залеза!
Сега раздялата боли…
Нося те в сърцето си и броя дните
до нашата бъдеща среща, до нашия септември!
Събирах спомените като морски камъчета,
разпилени по брега.
Искам да те открия отново
в един жест, в една минута,
когато ще ми подадеш ръка
и времето ще спре!…За да се слеем!
Обичам те!
(Автор Диляна Златева, гр. Варна, на 24 г.)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Любовно послание
Нима всичко е тъй безнадеждно
и за теб аз съм чужда жена,
колко тежко повдигаш ти вежди,
сам зад свойта китайска стена?!
Две ли,три ли жени са прилика
на среднощния мъжки харем,
в който ТИ си султанът Велики…
През просото я караш съвсем!
Не разбра ли,че тези лъвици,
в мъжка грива са бели петна?
С теб да стъпи на връх от карфица,
може само едничка ЖЕНА!
И ти знаеш коя е тя?!
(Автор Ралица Ведрина, изпратено ни от Йорданка Пармакова)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Тук съм… Тук съм и те чакам мила.
Дай ми пак онази сила.
Силата на пролетта, че уморих се от дългата зима.
Винаги ще помня онази наша пролет.
Всичко в мен тогава как се промени и зацъфтя.
Това е тя – силата на пролетта.
Истинска, зряла, красива, роди се от дървото на съдбата и тя, тя – любовта.
Помня, повярвай никога няма да забравя,
онзи миг, онзи час, когато всички птици запяха в един глас, само за нас.
Но изгубих, изгубих всичко аз с един, единствен бас.
Докато се наслаждавах на твоята целувка,
запленен от красотата на пролетта,
така и неразбрах кога влязъл е студа
в твоето сърце любима моя.
Чуй ме моля те преди да отлетя завинаги от теб.
Аз ще вярвам,повярвай и ти цвете мое.
Нека вярваме скъпа,че нашата райска градина,
няма да бъде помрачена от ледено студената зима.
(Автор Константин Иванчев)
–––––––––––––––––––––––––-
Безсъние
Тази нощ какво ли да ти кажа
тук сама, до спящия съпруг?
Безсънието идва като стража
да разбереш, че няма никой друг.
Да разбереш, че в сънната постеля
сълзи изляла е самотна вечерта.
Без танц. Без ласки. Даже без вечеря
любов съзиждах, тръпнеща едва.
Любов в мечти. И лунните копнежи
проблясваха в самотния ми зов.
От вазата нашепваха цветята свежи.
С нежен мирис. С унес от любов.
Но ти в нощта бездънна си в леглото
в безропотност до твоята жена.
Копнежът бе… Не свихме ний гнездото
под лунен лъч и дневна светлина.
24.11.2010 г.
(Автор Ани Иванова)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Добро утро мое нежно създание,
ти си моята любов и моето страдание.
Снимката ти пак ме поглежда отсреща,
чакам с нетърпение нашата среща.
Оставям се на прилива,
без теб не мога да дочакам изгрева,
намери ме…
там някъде из под развалините на копнеж,
дай ми пламък
и ме разтопи, като восъка от свещ.
Любовна жажда пак съня ми прекъсна,
ако си плод, искам първи аз да те откъсна.
За нашата любов отново някой пише статия
мястото ми е в твоите обятия.
(Автор Нина Божкова)
*** *** *** *** *** *** *** ***
Ти за мене бе мечта!
Събрахме се и дари ме ти със две деца!
А сега си по прекрасна от преди!
Обичам те любима, свалям ти звезди!
Автор Росен Чавдаров)
Една искрена любов
Намразих очите си така невин-
ни и спокойни, защото копнееха
да те видят. Намразих ръцете си,
защото искаха да те докоснат. Нам-
разих устните си, защото жадуваха да
те целунат. Намразих сърцето си, защо-
то не спираше да бие за теб.
Красиво е:)
Грях ли е любовта?
Ако е грях, че те обичам нека аз да нося този товар.
Ти си вятъра, който ме докосва нежно.
Когато ме погледнеш с твоите очи аз изгарях
всеки път като пожар.
Не знам как да изгася този пожар в себе си?
Ти си моята вселена.
Ти си моята стихия.
За любовта няма лекарство.
Любовта е като болест.
Сполети ли те тази дума любов трудно можеш да я забравиш.
Лесно е да се влюбиш в момче, но най-трудното нещо е да го забравиш.
Когато си до мен ти ме караш да се усмихвам, да се смея, да се чувствам специална.
Никога не съм това с друго момче.
Искам да споделя останалия си живот с теб.
Даже и другите да не те харесват помни, че винаги ще съм до теб.
Когато те погледна започвам да грея като звезда.
Сърцето ми е щастливо, когато си до мен, а когато не си до мен плаче без да спира.
Може ли да го прочетете и да ми кажете дали Ви харесва?
Вричане в любов.
Сърце за сърце.
Любов за любов.
Звезди и море.
Небе и роса.
Аз.
Ти.
Аз твоя.
Ти мой.
Сърце за сърце.
Любов за любов.
Сърце и любов завинаги.
Сърцето ми никога няма да спре да бие – невъзможно е.
Ще те обичам, докато сърцето ми спре да бие.
Сърцето ми кърви, когато си далеч от мен.
Сърцето ми е буря от емоции.
Очите ми виждат само теб.
Ръцете ми ще докосват само теб.
Устните ми ще целуват само теб.
Лесно беше да се влюбя в теб, но много трудно да те забравя.
Аз те обичам, но трябва да се примиря с факта, че сърцето ти принадлежи на друга.
Знам, че ме обичаш, но прикриваш чувствата си.
Виждам в погледа ти колко си влюбен в мен.
Кажете ми дали ви харесва. Това е посветено на най-любимия ми човек в училище. Той е моят най-добър приятел.
Красиво е:)
Много обичам това момче. Готова съм на всичко за него. Той е всичко за мен. Не искам да го загубя, а да е мен винаги.
☺☺☺😊😊😊😇😇😇😉😉😉Много те обичам.
Целуваш нея, но си спомняш за мен.
Гледаш я в очите и виждаш мен.
Хващаш и ръката, но искаш да държиш моята.
Казваш и мили думи, но не са искрени.
Прегръщаш нея, но искаш мен.
Prekrasni sa😘