Не е важна възрастта! Важно е да си щастлива!

Животът не престана да ми доказва, че има два типа мъже: първият – агресивен, пробивен, най-често кадърен, или поне комбинативен, мъжът-завоевател, който ако не печели житейските битки, изпада в стрес, в гняв или в паника.

Когато една жена се окаже в обсега на интереса му, тя (поне първоначално) не може да не се чувства добре. Ако е много харесвана, ще получи доста земни блага, при това не само в материален план. Безспорно с такъв партньор ще й бъде много по-интересно, по-вълнуващо и пълноценно. Лошото идва след това – когато мъжът охладнее, а връзката се изчерпа. Господин съвършеният естествено хуква да завоюва други по-интересни обекти, а потърпевшата дълго “ближе рани” с близки приятелки.

Има и друг тип мъже – много по-често срещани. Това са малко по-скромни типове, имам предвид със скромни познания за света, скромно образование и претенции, ограничени разбирания за живота и най-често домошари. Внимавайте все пак, част от тях невинаги са с минимални претенции! Той може и да не знае как точно да те ухажва, да не ти купува цветя (освен за официални празници), да не е и чувал за скъпи подаръци, да не е вълнуващ любовник, да не може да се грижи истински за една жена, но пък със сигурност ще иска тя да е хубава, да е чиста и елегантна, да му е вярна до гроб, да е прекрасна домакиня и секси, когато той пожелае…

Немалка част от този тип персони си въобразяват, че тяхното мнение винаги е по-меродавно, че жената “трябва да слуша” и да се усмихва и че не трябва да има кой знае какви претенции. А дежурното изречение за извинение обикновено е: “Ами аз нямам големи възможности, за да задоволявам твоите прищевки!” (Защото тя например е поискала поне веднъж-дваж в месеца да отидат на вечеря в някой скромен ресторант или да й подари парфюм веднъж годишно.) Бягайте бързо от такъв тип, защото със сигурност от малък мама го е възпитала да държи само на нея, защото: “Важно е, мама, ние да сме си добре” и най-често до късна възраст го е “гушкала” по един или друг начин в егоистичната си прегръдка. И то с една много проста стратегия – масата винаги е била сложена навреме, готвила е вкусно, гладила му е ризите до 40-ата година и ако е имал съпруга някога, със сигурност не му е говорила как трябва да я уважава, цени и поддържа… Когато и да срещнете такъв мъж и особено ако имате “късмета” да се привържете към него, ще трябва да преглътнете една голяяяма жаба! Той ще иска да засядате отрано на “ракийка и салатка” вкъщи, да сервирате и отсервирате, да миете чиниите, да стоплите леглото, да му обясните колко е велик и сладък и накрая да го приласкаете! 

Срещат се дори мъже, които са склонни да сготвят нещо, да направят те салатата – само и само да седите пред телевизора безспир, даже и след време да няма за какво да си говорите.
Това са, повярвайте, немалка част от българските мъже. Зад подобен тип поведение се крият една дълбока инертност,  класически балкански мързел и липса на всякакво желание Адам да се развива по някакъв начин: в професията, в духовен аспект, във връзката ви. Той решително не иска да отдели време да чете книги (по една кримка на година стига), мързи го да отидете на премиера на филм или спектакъл (или го прави понякога от немай-къде заради вас), не желае да си раздвижи мозъка да изкара някой лев извън рамките на скромната си заплата, а когато му говорите за поезията в живота – обикновено ви гледа насмешливо или с подозрение.

Със сигурност чичо Фройд би обяснил повечето от тези неща със скромното му детство, с незначителните и даже откровено безсъдържателни приятелства в младежките години, с липсата на ярки личности – учители, с наследствения или придобит с годините мързел – инертност, може би и с други неща. Като например това, че – вярно, животът днес не е никак лесен, и много по-безболезнено е “да се скриеш някъде”  с надеждата  през това време всичко да се промени. А най-доброто място укритие е домът-дупка-хралупа. Там е топло, мирише на яхния или друго сготвено и ако я няма мама да го погали по главата и да го теши, съпругата или приятелката е длъжна да го стори. Длъжни сте, да знаете! И жална ви майка, ако случайно решите да се разбунтувате, да му обясните тези неща или пък да започнете често да предявявате претенции: искам да ме уважаваш, искам да ме ухажваш, искам кино, искам ботушки, искам почивка в Банско… Колкото и да е бил влюбен във вас, ще ви намрази само за няколко месеца (дори да не го показва явно), ще престане да ви прегръща нощем както преди и рано или късно ще се втурне към друга с надеждата там да преоткрие майка си. Онази, която винаги го е разбирала, търпяла му е простотиите, изискванията и го е обгрижвала почти безапелационно.

Изходът?... Сигурно има различни варианти, но основните са три. Първият – оставате сама, разполагате с цялото време на света, за да сервирате само на себе си, да ходите където и с когото пожелаете и се примирявате, че ще остарявате в самота. Вторият – продължавате да живеете с него, опитвате се “да гледате по-широко” на нещата и да не обръщате внимание на временните кризи, като успеете да извоювате частична свобода да излизате и без него – с приятелки. А междувременно си търсите някой по-свестен. Третият – живеете между две къщи и по никакъв начин не се обвързвате прекалено сериозно с него, колкото и да ви е близък сърдечно. Така, от една страна, има шанс по-дълго да му бъдете интересна, от друга – този тип връзка е проба за дълготрайността на чувствата ви, от трета – ако ви иска достатъчно, ще трябва да се научи за няколко години да уважава желанията ви, различни от неговите, както и женските предпочитания, свободи и права. Ако и на това не се научи – прав му път! Не заслужава да се ядосвате за елементарни, първосигнални пичове, които в общи линии “не стават”. Не му мислете – свят широк, ще се намери някой друг след време.

Бъдете оптимистки! Виждала съм щастливо омъжени жени за първи път на 60, които изглеждат прекрасно. Както и съсипани на 40, с дългогодишен брак, от който няма отърване. Не е важно каква е възрастта, важното е да сте щастлива или поне спокойна и ведра. Ако пък случайно се чувствате прекрасно в една хралупа до един посредствен тип, няма нищо лошо, въпрос на избор и шанс. Както бе написал един британски поет – всички сме затънали долу в тинята и само малка част от нас са загледани в звездите!