На 43 животът е много по-смислен, по-зрял и по-спокоен. И донякъде – по-лесен. Дори любовта е по-улегнала. Но не й позволявайте да загуби нотката страст, която всъщност я прави толкова специална. Защото веднъж отишла си, страстта трудно може да бъде събудена. Не казвам, че е невъзможно.
И не се отказвайте, ако обичате. Преди време, когато сме си говорили с приятелки, бях категорична – аз изневяра няма да простя. Но когато обичаш и когато знаеш, че вина, за да се стигне дотук, имаш и ти, прошката е най-смисленото решение. И то дори не прошката към партньора, а към теб самата /самия/.
Животът е кратък. Толкова кратък, че не си струва да го губим в сканадали и упреци. Животът е прекрасен. Когато заспивам до човека, когото обичам. Когато чуавам дишането му през нощта. Когато се събуждам до него сутрин, когато новият ден наднича през прозореца. И цялото това богатство не си струва да бъде пуснато в канала, ако в сърцето има поне малко зрънце Любов.
Струва си да се борите. Звучи смешно, но да – със зъби и нокти, за да си го върнете, да го съживите, да го имате.
Любовта на човека до нас е най-голямото богатство, което съдбата ни е изпратила. Вие бихте ли се отказали с лека ръка от това богатство?
Веселина, имам дете на 3 години и два месеца, чета всичките ви постове, давате ми кураж и сила. Вие сте всеотдайна майка, умна, красива и силна жена. Пожелавам ви от все сърце да се срещнете с мъж два пъти по-добър от вас. Не прощавайте изневяра.
Благодаря Ви!
Всеки сам решава колко може да преживее сърцето му. Моят съвет е никога да не казвате никога. Защото животът поднася изненади. И да, струва си да върнете любовта на човека до вас. Ако той е важен и ако знаете, че следващите 20-30 години ще бъдете заедно. Тогава нищо друго няма значение:) Животът е любов.